Боряна Калейн и Марияна Памукова победиха, сега трябва да застанем зад Стили

На някои езици глаголът "побеждавам" няма едиствено число.Сребърният медал на Боряна Калейн от Олимпиадата е пример за това как победите са винаги отборни. Този медал е колкото неин, толкова и на нейната треньорка, Марияна Памукова. През цялото състезание и през кариерата на Боряна, нейната треньорка беше до нея като скала: спокойна, уверена, без да изразява силни емоции по време на изпълненията или след тях, стопроцентово съсредоточена. Този медал е огромен подвиг на треньор и състезател. Очаквахме медал и от Стилияна Николова. Но българското участие на олимпиади е винаги изненадващо. И решаващият фактор са винаги треньорите, спокойствието в отбора, работата като отбор.
До този момент български индивидуални гимнастички са участвали на 10 олимпийски игри (1988, 1992, 1996, 2000, 2004, 2008, 2012, 2016, 2021 и 2024). На всяко от тези състезания се случва непредвидимото. Всичко започва през 1984-та, когато България бойкотира игрите в Лос Анжелис. В началото на 80-те за България се състезавт изключителни гимнастички: Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова и Диляна Раева. За голямо съжаление, никоя от тях не участва на Олимпиадата. Може да се каже, че през 84-та сме очаквали шампионката да е Лили, а през 2024-та, Стили. Тъжно е, че изключителната Лили Игнатова не получва възможността да играе на олимпиада, точно когато е на върха на богатата си спортна кариера.
Следват игрите през 1988-ма, където Адриана Дунавска печели сребърен медал. Фаворитката Бианка Панова остава четвърта след грешка на бухалки и многобройни разногласия с треньорския щаб. Феновете никога няма да забравят огнената игра на Адриана, която прави първите олимпийски стъпки за българската художествена гимнастика. Нейните изпълнения винаги ще бъдат пример за оригиналност, смелост и непоклатим борбен дух.

През 1992-ра на игрите в Барселона лош късмет спохожда българския отбор. И Мария Петрова, и Диана Попова допускат неочаквани грешки на сравнително леки елементи, а по време на изпълнението на обръч на Мария, ципът на трикото се отваря и това води до допълнително намаляване на оценката. Напрежението в отбора е голямо, защото Димитринка Тодорова е убедена, че тя, а не Диана Попова, трябва да играе на Олимпиада и влиза в остър конфликт с треньорския щаб. Загубата е за целия отбор: Петрова завършва 5-та, а Попова, 9-та. През 1996-та, пак поради напрежение в отбора, Мария Петрова избира да тренира с личната си треньорка,а не с националния треньор. Мария завършва отново 5-та, а Попова е 11-та. Любипитно е, че победителката и сребърната медалистка през 1996-та допускат груби грешки, но получават астрономически оценки. Петите места на Мария Петрова не отговарят на нейните възможности и класа, но въпреки това, нейните изпълнения са незабравими.
На игрите през 2000-та година се очаква да замине Теодора Александрова. Тя е истинско явление в световната гимнастика, талант, който се появява веднъж на много десетилетия. Ако можех да се върна назад във времето и да променя нещо с магическа пръчка, бих изпратила Теодора на Олимпиада. За да види светът изключителната техника с уреда, изумителните й пируети и блестящото присъствие на килима, със заразителна енергия и любов към спорта, която няма как да остави който и да е равнодушен. За съжаление, Теодора не отива на игрите, според официалното обяснение поради контузия, и неочаквано заминава Ива Тепешанова, която завъшва 15-та. Ива се представя достойно,но пропуснатият шанс за Теодора е загуба за цялата световна гимнастическа общност.

Друга гимнастчка, която заслужава да играе на Олимпиада, но се отказва твърде рано, е Стела Салапатийска. Феновете никога няма да забравят Стела, ще я пазят не само в своите спомени, но и в молитвите и надеждите си, защото такъв талант не се губи никога, той трябва да освети пътя на другите с поразителната си светлина. Затова аз чакам триумфалното завръщане на Стела като треньор! А след Стела и Теодора идва Симона Пейчева, която в продължение на два олимпийски цикъла защитава славата на българската школа, макар и много пъти да няма достстъчно подкрепата от българската федерация. Нейното шесто място през 2004-та и десето през 2008-ма са огромен успех при един тежък правилник, ужасно съдийство и липса на достатъчно ангажираност от страна на федерацията, за да защити безспорната българска прима. Също искам да посоча и участието на Елизабет Паисиева през 2008-ма, въпреки че месеци наред тя нямаше необхидимата треньорска подкрепа. Участието на Елизабет е смело, но то доказва, че е невъзможно да станеш победител сам.
На олимпиадите от 2012 до 2024, България представят Силвия Митева (8-мо място през 2012-та), Невяна Владинова (7-мо място през 2016-та), Катрин Тасева (14-та през 2021-ва) и, разбира се, самата Боряна Калейн (5-то място през 2021-ва и сребро през 2024-та). За тези олимпиади мога да кажа, че и федерация и треньори безрезервно подкрепиха момичетата.
Сега същото трябва да стане и със Стили Николова. Трябва всички, треньори, лидери, спонсори, обикновени фенове да застанат зад нея, за да победИМ заедно. Понякога най-добрите не побеждават, дори не стигат и до олимпиада. Но когато един цял екип подкрепи най-талантливия, силното представяне става възможно и даже вероятно. Напред, българки, напред Стили!

Боряна, която не спря

Повече от 29 години след абсолютната европейска титла на Мария Петрова в Солун, България отново има европейска шампионка в многобоя. За някои тази победа на Боряна Калейн може би беше малко изненадваща, особено защото в началото на   състезанието убедително водеше другата изключително талантлива българка, Стилияна Николова. За мен обаче победата на Боряна е не само повече от заслужена, но и закономерна, и то не само заради нещата, които тя постигна през годините, но и заради тези неща, които избра да НЕ направи.

Боряна завоюва европейското злато, защото:

- Показа изключителна техника: и с тяло, и с уред;

- Вложи цялото си сърце в изпълненията си;

- За пореден път демонстрира свой уникален стил;

- Винаги през годините се опитваше да надскочи и надиграе самата себе си;

Но Боряна грабна европейското злато, също и защото: 

- Никога не се уплаши от новото и риска и никога не избра да лежи на стари лаври;

- Не загуби своята мотивация, дори когато други състезателки бяха предпочитани от треньори, федерация или съдии;

- Не позволи на здравословни проблеми и лош късмет да разклатят силния й спортен дух;

- Не позволи на нищо да й развали отношенията с личната треньорка; 

- Никога не каза лоша дума нито за други гимнастички, нито за съдии;

- Не загуби своето хладнокръвие в трудни моменти и при грешки;

- Никога не се опита да подражава на нечий друг стил;

- Не спря да търси начини да е по-силна и по-добра;

Зареди всички победи над малки и големи предизвикателства по спортния й път,  тя става абсолютна европейска шампионка на 22 години, възраст, при която някои спортисти се отказват. Боряна записа името си до тези на другите българки, шампионки на Европа в многобоя: Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Бианка Панова, Елизабет Колева, Адриана Дунавска, Юлия Байчева и Мария Петрова.

Да ни е честито новото златно момиче, което не спря да се бори нито за секунда!

Шампионите са много, истината е една

Едно момиче от Русия, което през декември миналата година е дало положителна проба за забранен медикамент, ще се състезава за олимпийска титла, защото шепа бюрократи решиха така. През годините много  спортисти са получавали санкции заради употреба на допинг. Отнемали са им дори медали. Но не и тя. Тя получи правото да продължи и вероятно ще спечели олимпийското злато. А дали го заслужава не е сигурно, и на този етап изобщо дори не е важно. Сигурното е едно – печеливши няма. Загубиха състезателите, които излизат на тази олимпиада и си казват: правилата явно не важат за всички. Загуби публиката. Загубиха децата, които мечтаят своите олимпийски мечти. 

След няколко години ще излезе следващата изумителна руска фигуристка. След 10-тина години мнозина ще са забравили името на тази. Питам се: какво ще прави със себе си това момиче, когато спре да се състезава? Ако бяхте родител, бихте ли поверили точно на нея своето дете, за да му е треньор? Ако търсехте спортист за участие в реклама, бихте ли поставили точно нейното лице за реклама на своя продукт? Това момиче – което излиза със смехотворното твърдение, че по погрешка е взело лекарството на дядо си за сърце, това ли е човек, на който някой някога би доверил каквато и да било отговорност? 

За какво му е на човек доверието на някакви си луди фенове, ще кажете. Това дете е талантливо, не се знае дали изобщо този медикамент е помогнал за нейните успехи. Разбира се! На теория този медикамент може даже повече да е навредил, отколкото да е помогнал. Но въпросът не е в таланта, въпросът не е дори в това какъв точно е ефектът от някаква субстанция. Не говорим за победители и победени, а за истинската същност на спорта: уважнието към съперника и желанието да се бориш за победата само със собствени сили. 

Спортът учи хората, че и най-талантливият, и най-слабият, трябва да играят по правилата. Спортът е начин на живот, който възпитава този със златния медал да стисне ръката на последния в класирането и да му пожелае успех в следващата надпревара. И, не, няма значение дали някакво момиче от Русия “щеше да победи и без допинг”, защото в спорта няма “щях”, а само “съм”. 

Ако бяха хванали състезателката на 20-то място с допинг, никой нямаше да вдигне рамене и да каже: ами тя така или иначе щеше да си е на 20-то място, няма да я санкционираме. Щяха просто да я спрат от участие и играта да продължи. Сега обаче няма игра, а някакъв фарс. Честната игра, в която и десетата, и последната, и първата, са достойни за уважение, защото разчитат на собствения си труд и талант, вече я няма. Играта не започна, класирането също загуби своя смисъл. 

Сега искам да обърна внимание на някои от аргументите, които срещнах по социалните мрежи, в подкрепа на това допингиран състезател да бъде допуснат на Олимпиада. 

  “Тя не е виновна. Някой друг я е накарал да пие това лекарство” А в правилата къде пише, че ако някой друг ти е дал забранената субстанция, то ти можеш пак да си се състезаваш? Това на Ланс Армстронг казаха ли му го? Човекът има лели, братовчеди! Всеки един от тях може да му е пуснал нещо в минералната вода. 

  “Тя е талантлива” А в правилата къде пише, че за особено талантливите има изключения? Освен това: момичетата от второ място нататък не са ли талантливи? Или няма значение, щото той талантът е фактор само като те хванат в лъжа? 

  “Ама то това е защото мразят Русия” Не знам кой мрази Русия, но другите им състезатели нямат положителни проби, поне не във фигурното пързаляне. Да приемем обаче, че някой мрази Русия. А в правилата къде пише: ама то ако си от държава, която някой мрази, можеш спокойно да си гълташ допинг? То така Турция и Армения, например, могат да си пият с кофи допинг и да обясняват после колко много се мразят помежду си. А от Израел трябва да излизат с по три глави, защото всичките им съседи ги мразят. 

  “Отнело е два месеца да излязат резултатите от допинг пробата през декември” А резултатът фалшив ли е? Или просто ако се забави един резултат, не ни е грижа какъв е той?

  “Тя последната проба не е положителна” А, значи може няколко месеца преди Олимпиада да се пият всякакви неща? 

  “Другите състезателки на същата треньорка не са дали положителни проби” Именно, само тази е дала положителна проба. Другите никой и не иска да ги извади от състезанието.

  “Американските състезателки са дебели” Нека да приемем, че американските състезателки са дебели, космати, тъпи и с лош дъх. От това следва ли, че руските състезатели трябва да пият допинг? Ами да си победят със своята натурална красота и съвършенство и без лекарствата на дядовците.

  “Авторът на този блог е дебел и завижда”  Абсолютно! Разбира се, че завиждам на олимпийците, но само на недопингираните. Освен това вижте горния отговор. Айде сега, само защото аз съм дебела и зла, дай цяла Русия да вземе да се надруса с лекарства за сърце! Ами няма нужда. А, не било цяла Русия. Така де – не е . По-голямата част от хората в Русия всъщност не пият допинг.  Това момиче е изпило такъв и от това трябва и ще има последствия.

  “Ние не знаем какво точно е станало” А трябва ли аз, Пешо и Гошо да знаем какво става зад кулисите или е достатъчна положителна допинг проба, за да спрат някой от състезание? Когато българските щангисти ги хванаха с допинг, знаехме ли какво точно е станало? 

  “Те и други спортисти взимат допинг” Така е, взимат – и тях ги санкционират. 

  “Ама те на хващат всички, които са взели допинг” Те и всички, които карат пияни по пътищата не ги хващат. И е пълно с корумпирани политици, които никой не хваща. А трябва. 

  “Тя е на 15” Искам да знам: другите състезатели на 15 имат ли и те право да пият забранени субстанции или все пак едни са по-равни от други? 

“Това ще нарани момичето и нейната кариера” Момент, ние да не би да искаме, когато някой е взимал допинг, да го поощрим и да му дадем топла супа? Не е ли точно в това идеята: ако не искаш да си провалиш здравето и кариерата, просто не пий забранени медикаменти. 

 Когато легендарната руска гимнастичка Алина Кабаева беше наказана за употреба на фуросемид, тя загуби своите медали от световно първенство. Никой не си е мислел, че точно заради допинг тя може да се сгъне на пет като пластелин. Но я наказаха, защото такива бяха правилата, не защото не е талантлива или не защото не можеше да спечели без ефедрин. Алина е една от най-харесваните спортистки в Русия. Всъщност, след наказанието, никой и не спря да я харесва. 

С това руско момиче, което вероятно ще спечели олимпийския златен медал, също можеше да стане така. Но няма да стане. Тя ще си тръгне с медала, но и с подигравките и с гнева на прекалено много хора. Сред тях ще ще има хора, които изобщо не са талантливи. Ще има дебели. Ще има ветеринари, оперни певици и готвачи. Ще има слаби, с лунички. Ще има няколко хиляди кривокраки. Ще има и такива, които са изключителни спортисти. Защото на почетната стълбичка застават малцина, но пред истината всички стоим един до друг.

До следващия български шампион или шампионка

Здравей, шампион или шампионка от бъдещето. Днес отборът на България  по художествена гимнастика стана първи на Олимпиадата в Токио. Чакахме много години тази огромна победа. Сега трябва да се радваме много!  Сега също трябва да гледаме напред и да мислим за това, че следващият си ТИ.

 

Скъпи шампион от бъдещето, по неофициални данни в Русия около 100 хиляди души тренират биатлон (един не толкова популярен спорт).  Олимпийският шампион по спортна гимнастика Денис Аблязин е от град Пенза. Потърси къде е Пенза на картата на света и ще разбереш, че в този град живеят около 517 хиляди души, което го прави 38-ми по големина в Русия. Скъпи шампионе, в Русия има поне още 37 града над с население над половин милион. В това време ти може би си  просто от Разград, Петрич или Пазарджик. Където напълно оборудвана зала за гимнастика може даже и да няма.

 

В Китай също над 500 хиляди деца тренират гимнастика. Те живеят в общежития близо до залата от 4-5 годишна възраст, виждат се с родителите си веднъж или два пъти годишно. Тези деца никога не ходят на кино,  не си играят по детски площадки,  вероятно не ходят даже и на училище. Те спят, ядат и тренират гимнастика с малки почивки за ходене до тоалетна. Скъпи шампионе от бъдещето, този текст не е за тях, той е за теб. ТИ  си този, който може да победи 100 хиляди души от Русия и половин милион от Китай. 

 

Скъпа шампионке, когато преди години капитанката на българския ансамбъл, Симона Дянкова, се явяваше на контролни състезания, за да бъде част от националния отбор, много хора не я намираха за достатъчно талантива. И с теб ще е така. За едни ще си с къси крака, за други с прекалено висок ръст. Трети просто няма да те харесва, защото иска да вкара в отбора детето на братовчед си Гошо. Няма значение. Не забравяй: не някой друг, а ТИ,  точно ти можеш да станеш по-добър от петстотин хиляди други.

 

На снимката: Симона Дянкова като индивидуална състезателка; снимка: Димо Димов

Скъпи шампионе от бъдещето,  българката Бианка Панова е единствената гимнастичка в света, която получава осем максимални оценки от 10 на световно първенство.  За всяко свое изпълнение! Бианка е изгонена от залата на ЦСКА като “безперспективна” като дете. Всичко това:  и изгонването, и максималните оценки, може да се се случи и на теб.

 

Скъпа шампионке, според старши-треньорката на Украйна, олимпийската шампионка Линой Ашрам не може да прави скокове. Само че Линой много пъти победи абсолютно всяка украинска гимнастичка от последните години и ще ги победи още много пъти, ако реши.

 

В това време, според хиляди българи, боксът не е женски спорт.  Борбата не е женски спорт. Карате? Това изобщо спорт ли е? Въпреки всички тези изказвания, някой като ТЕБ, през 2021-ва, стана олимпийски медалист по борба, бокс и  по карате за жени. Щом този някой е могъл да успее напук на предразсъдъците, защо не и ТИ?

 

Скъпи шампионе или шампионка от бъдещето, когато  легендарната гимнастичка Мария Петрова спечели третата си поредна световна титла, по българските спортни новини преди да обявят нейния успех първо прочетоха футболните резултати от Б група.  Въпреки това хиляди хора по света ще помнят през целия си живот колко изключителна гимнастичка  е Мария Петрова и абсолютно никой няма да го е грижа какви са били резултатите на футболния отбор “Берое” през 1995-та година.

 

Скъпа шампионке от бъдещето, много други състезателки ще имат всякакви предимства в сравнение с теб. Една ще е по-висока, друга по-гъвкава, трета от голяма държава, на четвърта бащата ще е известен бизнесмен. Но само ти, точно ти, трябва да искаш да ги победиш, за да бъдат победени.

 

Скъпи шампионе, скоро прочетох в един статус по Фейсбук колко било ужасно, че  някои мъже си бръснат краката.  Обаче всички шампиони по плуване, и от двата пола, си бръснат краката. За някои хора винаги ще е важно не какво си постигнал, а какви дребнави глупости са пуснали корени в ограничените им души.  Ти, от друга страна, можеш да победиш с  каквито крака ти е удобно и можеш да се състезаваш, в който искаш спорт. Също може (и вероятно трябва!) и да не ти пука нито един грам за това какво мислят по-малко талантливите от теб.

 

Най-тежкото е, че понякога дори и другите талантливи хора около теб ще са тесногръди и завистливи. Не забравяй, че те говорят всякакви нелепици не просто защото си добър, а защото със сигурност можеш да станеш по-добър от тях.

 

Скъпи шампионе или шампионке, на много хора им е “противно” и им се струва “грозно” мъж да играе художествена гимнастика или жена да се боксира. Всяка вечер много от тези тайно слушат Азис и дори не се питат защо не са щастливи. Ти, от друга страна, взимай лентата или се боксирай, или и двете, ако това ти е на сърце, и не си губи времето с тъгите и комплексите на другите. 

 

Победилите вървят напред, победителите също остават в спомените на хиляди фенове. Те са и пътеводната звезда на следащия, който, преди всичко друго, ще победи себе си.

Златен ансамбъл, страхотна Калейн, ударни оценки и голямо объркване

Успешно за българския отбор протече състезанието от серията за световната купа в София. Боряна Калейн за пореден път се доказа като Гимнастичката с главна буква и с реални шансове за олимпийски медал, звезда от световна величина и безспорен лидер в българския национален отбор. Ансамбълът също за пореден път игра много смело и обра всички златни медали на този турнир, макар и в отсъствие на няколко от най-силните си конкуренти.  Да пожелаем успех на Боряна и ансамбъла в Токио, нека продължат да се борят за най-високото място на стълбичката.

Публиката не беше в залата, но феновете успяха да влязат в многобройни дебати в социалните медии. Много неща по време на това състезание се оказаха объркващи, особено някои от коментарите. Някои са весели, други, не толкова. Ще ги изредя тук:

- "Рекордната" оценка на ансамбъла, както и оценката на Боряна Калейн на обръч ме объркват. Не очаквам на състезание извън София за такива изпълнения да излязат такива оценки. Очаквам обаче да се оплачем колко рекордно високи са оценките на други отбори.

- Да помислим върху този леко объркващ факт: отборът на Русия, който идва да играе в София, не е техният национален отбор. Това е клубен отбор, държавен шампион. Представете си го това да се случи в някой друг спорт, по ваш избор. Да кажем във футбола. Как ще си кажем, "Я да пратим, примерно, Лудогорец вместо националния отбор на мач". Всъщност, може и да не е лоша идея! 

- За боксовото трико ще кажа само: защо? А за трикото с мрежестите ръкави, лилавото цвете, ярко сините пайети и детайлите върху тях в черно и бяло, мога да кажа само: стига де, имайте милост!

- Помните ли как през 90те години коментаторите така и не можеха да запомнят коя гимнастичка от коя руска република е? Само че тогава бъркаха най-вече Украйна с Беларус. А по-късно, когато навлязоха много силни гимнастички от Казахстан, Азербайджан, Узбекистан и други държави, стана вече много сложно за коментаторите. За правилно произнасяне на имената на момичетата даже не се и пробват, а държавите са все там някъде на изток, що пък да се мъчим да ги различим една от друга.  Коронното изказване на това състезание обаче беше, че италианката Балдасари стана Мангасари.  Как не я объркахме с румънката, направо не знам. На другата италианка пък поставиха български флаг до името в класирането (ами така де, излиза със страхотна треньорка българка все пак!). Хайде вече да не се мъчим и коментаторите само да казват: "В момента играе момиче с обръч" и да си траят за разни други подробности, тъкмо ще чуваме музиката на съчетанията. Ако някой обърка топка с обръч, ще го преживеем също. Това са все пак едни объркващо кръгли уреди и има в названията им буквата О!

- Друг коментар, който ме впечатли беше, че Линой Ашрам от Израел нямала особени качества. Не била много гъвкава, нито била и отскоклива. Линой Ашрам е състезателката, която,  докато е във въздуха търкаля уреда от една ръка в другата. Като гледа човек скоковете на Линой, има чувството, че тя остава неподвижно във въздуха за известно време, толкова височина и амплитуда имат. Ама кой ти гледа, то е важно да говорим.

- Няколко пъти ни обясниха, че лентата е дълга 6 метра. И било много трудно да се хвърля и изобщо манипулира. Изисквала се много "сила в раменната става". Искам да разсъдите малко върху тази мисъл за силата на ставата. А за тези от вас, които са тренирали гимнастика, пък макар и малко, помислите дали не ви обърква идеята, че с "раменната става" движим лентата.  

Да се объркаме, да се оплетем малко. Кое бокс, кое гимнастика, кой имал олимпийска квота, кой не, коя била майка, коя дъщеря? Сложно нещо е този спорт. Сложен е вече не само за тези, които седят на съдийските маси и за коментиращите в студиото. Почна да става май сложен дори и за феновете. Особено когато се оказва, че феновете нямали право да коментират дали им харесва едно трико, а "експертите" в това време не само не могат да произнесат имената на състезателките, но и вече измислят съвършено нови!

А всъщност всеки може да се обърка, на мен много пъти ми се е случвало да забравя през коя година някоя гимнастичка е спечелила медал или пък кои са били до нея в класирането преди 15 години, да кажем. Всеки има право и да не хареса едно-две трика и да има мнение за тези трика, което да иска да каже, вместо да си мълчи. Това също ми се е случвало, но този път е рекордно. 

Знаете ли за кое обаче са много объркани някои любители на този спорт? Объркани са, ако си мислят, че феновете не могат да различат оригиналност от кич, да разпознаят един красив скок, или да се замислят за това дали е реална една оценка. Все още има надежда, че не сме напълно объркани.

Красиво европейско завръщане и едно изключително начало

Тази година българските девойки се завърнаха на почетната стълбичка на европейското първенство по художествена гимнастика. Стилияна Николова стана шампионка на лента и сребърна медалистка на топка. Ева Брезалиева спечели бронз на въже.  На толкова медали при девойките не сме ставали свидетели от 2006-та година, когато Филипа Сидерова и Биляна Проданова мереха сили с най-добрите на европейското първенство за девойки. Биляна беше втора на лента след Кондакова, а Филипа: втора на лента и трета на въже. За съжаление, Филипа и Биляна нямаха шанс да покажат своите възможности на голямата сцена в категория "жени".  Въпреки това всички съчетания на Филипа бяха и за мен си остават абсолютно незабравими като замисъл и хореография.  Сега, след медалите на Филипа и Биляна,  красивите хореографии отново присъстват на европейската сцена при девойките. Те дойдоха и от девойки с български треньорки по цял свят, като за мен се откроиха представителките на Азербайджан, Франция, Унгария. 

Завръщането на българките сред медалистките е прекрасно и много бих искала да се запитаме защо толкова талантливи състезателки при девойките не успяват да се качат на стълбичката и като жени. Ако сте пропуснали състезателки сред девойките през 21 век, искам да ви обърна внимание на тези бухалки на Филипа:

 

Иначе любимата ми българска европейска шампионка за девойки, само че абсолютна, е Зорница Каленска.  През 1991-ва тя става първа в многобоя на европейското в Лисабон, следвана от Диана Попова, която пък печели злато на обръч и лента. "Черпя" феновете с това нежно и елегатно изпълнение на Зорница:

 

Избрах това съчетание и заради трикото в черно и бяло, защото с трика в подобен стил сме виждали и други големи състезателки, като двукаратната световна шампионка Диляна Георгиева и световната шампионка от Брюксел'92 Оксана Костина.

Тази година, благодарение на отбора на Азербайджан и неговата треньорка се завърнаха на международния килим семплите трика, с които играеха гимнастичките през 80-те и 90-те. Гимнастичките на Мариана и в ансамбъла, и в индивидуалното при девойките показаха не само трудност и риск, но и собствен стил, който обаче е и спомен, и наследство, и поклон към златното минало на любимия ни спорт. Може би и закачливо намигване към миналото, когато пайетите и камъните сваровски отсъстваха от килима, но гимнастичките озаряваха залите със своя талант. 

Незабравимо за мен е съчетанието с топки с черни трика, където гимнастичките на Азербайджан бяха и принцеси, и воини, и най-вече: изключителни спортистки в разгара на своята любов към спорта и своите осъществени надежди.

За мен да видя гимнастички, които не са целите облепени в лъскави камъни, не са с трика от материали в телесен цвят, не изгелждат полуголи, не се полюшват с пискюли, цветенца, коронки и воланчета, не са в ярко оранжево, което не отива на почти никого, не са изрисувани в неопределени фигури, беше завръщане към най-красивото в нашия спорт. Затова поздравявам гимнастичките на Азербайджан, че имаха смелост да покажат различен стил.

Иначе най-голямата гимнастическа победа през 2020-та постигна Камелия Дунавска с ансамбъла на Турция. Не говоря само за това, че отборът на Турция вече е европейски шампион. Вълнуват ме композициите им, които наистина съперничат достойно на най-добрите в света и постигнатите за кратко време изключителни резултати по отношение на много силно изпълнение на тези композиции. Понякога замисълът на едно съчетание не успява да се покаже изцяло. Гимнастичките на Турция бяха блестящи във всички елементи и акценти, те наистина реализираха визията на своята треньорка.  Надявам се това да е само началото за гимнастичките от Турция и да ги виждаме още много пъти сред най-силните отбори в света.  Честито, великолепни шампионки:

 

Пожелавам на всички изключителни български професионалисти в областта на гимнастиката (и във всички други области!) да почерпят вдъховение от примера на Камелия Дунавска, която доказа, че талантът може да расте, да гори и да побеждава не само извън България, а просто навсякъде, където му дават заслуженото внимание и любов.  

Бъдете здрави!

Корекция: Дария Кондакова, а не Евгения Канаева, беше първа на летна преди Биляна Проданова на европейското през 2006-та.

Кралицата е на 25, гласът на гимнастиката се пенсионира, а федерацията назначи втори вицепрезидент

Тази година трикратната световна шампионка и двукратна европейска шампионка, Мария Петрова празнува 25 години на върха като най-силната и най-титулуваната българска гимнастичка за всички времена. През есента на 1995-та във Виена Мария раздели третата си световна титла с украинската гимнастичка Екатерина Серебрянская, след голяма доза драма, борба и най-вече благодарение на магнетичното си излъчване на победител. Спомням си как на  топка й пуснаха музиката на друга състезателка, но не се разколеба за нито една секунда и изигра четири съчетания шампионски. След това във финалите на уредите спечели сребро на въже и злато на бухалки с любимата на цели поколения фенове композиция по мюзикъла "Цигулар на покрива". (https://www.youtube.com/watch?v=4B9Rr9wnsSU)

Светът 25 години след най-голямата победа на една от най-големите български спортистки е друг. Тази година българският ансамбъл няма да играе на европейско, защото една от състезателките даде положителен тест за COVID-19. Така този иначе прекрасен отбор ще остане, за съжаление, с друга корона.

В това време отборът на Украйна изтегля от европейското в Киев своята прима Влада Николченко, фаворит за титлата, защото имала "проблеми с психиката". Става ясно, че Влада,  по рождение с качества, за които състезателки по цял свят могат само да мечтаят, не успява да се съсредоточи и успокои достатъчно, за да изиграе без груби грешки 4 съчетания. А според мен натискът върху нея е такъв, за това домакинско състезание, че тя не би могла да изиграе и две съчетания без грешка. Това постигна украинският отбор след психически тормоз върху много от своите състезателки, след като през 1996-та направиха незаслужено Серебрянская олимпийска шампионка, и то за сметка на собствената си гимнастичка Елена Витриченко, след като години наред по време на награждавания гледаха накраво всички (и най-вече руския отбор), след като треньорката им нарече Инна Жукова от Беларус "сива мишка" и след като след всяко състезание надаваха вой колко са ощетени. Накрая се оказа, че са домакини на европейско, на което, разбира се, Русия няма да играе. Обаче имат само една гимнастичка, която има шанс за титлата. И която няма да издържи психически. Питам се: кой на нейно място НЕ би се сринал, ако е заобиколен от хора, които не биха са се спрели пред нищо, за да постигнат нещо, което всъщност не заслужават?

Знам, че този коментар е доста негативен, тези неща не ги казват по телевизията, когато гимнастичките от Украйна излизат с безкрайно дългите си крака и Влада излита в едни ефирни, невроятно разгънати скокове. Но за да си толкова талантлива и да не можеш да издържиш на 4 съчетания, има причини, и причините не са само в самата състезателка, а в целия подход на отбора към всичко, което правят.

А като става дума за коментари: Вера Маринова-Аткинсън се пенсионира от своята позиция като медиен специалист във Великобритания. В българската история има две журналистки, които със своите знания и с неизчерпаемата си любов към най-красивия спорт, ще останат перото и гласът на художествената гимнастика: това са Маргарита Рангелова и Вера Маринова.  Като бях дете, през 1994-та, дъщерята на Вера Маринова, Диляна (Дънди) ми донесе в 81-во училище в Младост 3 записани на едни малки квадратни листчета оценкиите на Мария Петрова от европейското в Солун, където Мария спечели втората си европейска титла. Тези листчета бяха за мен повече от автограф: един истински подарък и вдъхновение. Пожелавам на госпожа Маринова-Аткинсън крепко здраве, все така неуморим и силен дух, много нови радости,  много игри и веселие с внуци и  един ден и с правнуци. Благодаря Ви, Вера, че четвърт век бяхте гласа на любимия спорт и то на няколко езика. Нека поколенията след Вас да черпят вяра от Вашата любов към спорта и да продължат по Вашите стъпки!

Снимка: Александър Димитров

В своеобразна "пенсия" излезе и гимнастичката Невяна Владинова, която през последните години заедно с Боряна Калейн и Катрин Тасева,  беше сред лидерите на българския национален отбор. Отказването на Невяна от активна спортна кариера според мен беше очаквано, като се имат предвид контузиите, с които се бореше, и това как протекоха за нея последните няколко големи състезания: с много по-слаби композиции, с грешки.  Интересното е, че веднага след своето отказване, Невяна беше назначена на поста "втори вицепрезидент" на българската федерация по художествена гимнастика. Първият вицепрезидент е именно Мария Петрова, най-успешната българска гимнастичка за всички времена и утвърден международен съдия.  Най-напред искам да пожелая на Невяна здраве, семейно щастие и много лични успехи, а също и ползотворна работа за гимнастиката.  

Искам обаче и да изкажа и учудването си, че след толкова година работа с един вицепрезидент, който има страхотни качества и недостижима репутация, изведнъж се оказа необходим втори. И, хоп, този втори беше назначен веднага. През годините някои гимнастички казваха: аз съм най-успялата състезателка от Мария Петрова насам. Силвия Митева го каза, спрягаха за "следвщата Мария" и Мария Матева, Невяна пропусна Силвия и обяви себе си за най-успялата след Петрова. А всъщност, единствената златна медалистка след Петрова, която сме имали, от световно първенство, е Симона Пейчева. 

Интересно е, че досега парашут за второ вице не се отвори нито за Симона, нито за Силвия, нито за европейската вицешампионка  при девойките Биляна Проданова, нито за някоя от отказалите се бивши ансамблистки, нито за тази разкошна гимнастичка Сара Стайкова, нито за Боянка, да,  за явлението Боянка Ангелова, която са гледали 15 МИЛИОНА души в Youtube. Ако някой трябва да е лице на тоя спорт, талисман, пример за българските победи и борби, това е:

Не се появи пост на "вице" за доказани състезатели и треньори като Лили Игнатова, Камелия Дунавска,  Елизабет Колева, Юлия Байчева, Стела Салапатийка, Мария Гатева, Виктория Данова. Но пък може би те и не искат да са второто вице! Това с тоя измислен, чисто нов пост, не е ли малко не като втората цедка, ами като предпоследния директор (на водопад) преди баш директора, като поредното бюро извън залата сред другите бюрца? Второто вице на федерация по гимнастика в малка държава в Източна Европа не е ли като да си трета подгласничка в първия по рода си конкурс за Мис Махала в Люлин 5? Не е,  всъщност. Не е като конкурс за мис, защото конкурс за тоя пост нямаше (нито дори конкурс, в който победителката е "с връзки").

Предлагам в тоя ред на мисли да няма и повече вътрешни контролни. Отиваме на европейско с една гимнастичка и половина (защото Катрин Тасева не е в пълна форма) и без ансамбъл. След европейското отново от федерацията ще се самообявят за герои. Вера Маринова е в пенсия, новото вице е налице, а кралицата си остава същата като преди четвърт век. Единствена.

Къде е картата-жокер в отбора на България за Олимпиадата през 2021?

Засега четири български състезателки се борят за възможността да ни представят на Олимпиадата в Токио. Какви са техните шансове след отлагането на олимпиадата?

Започвам с Боряна Калейн: безспорният лидер в отбор през последните 2 години, единствената гимнастичка в България с реални шансове за медали от световно първенство и Олимпиада. Важното за Боряна Калейн е да остане здрава. Тя влезе в 2020 година със силни съчетания,особено с обръч и бухалки. Остава конкуретна на рускините, както и на страхотните съсезателки от Беларус, Израел, Украйна и Италия. Боряна е заслужила своето място в олимпийския състав много отдавна и практически носи на гърба си отбора по време на отборни състезания.

Катрин Тасева, която успя да спечели олимпийска квота, но остана извън първите 8 в света на последното световно първенство,  в последните две години избра да показва един и същи стил, едни и същи елементи и започващо вече да се изтърква присъствие на килима. Тя е най-качествената състезателка в българския отбор по отношение на гъвкавост, отскокливост. Има и потенциал да е много артистична. Но движенията под съпровода на Софи Маринова вече сме ги гледали. За съжаление, този стил е по-близък до клипове на чалга певици и ще го гледаме още много, но не и сред медалите. Опитват се да наложат на Катрин един образ на чувствена циганка,  на момиче от Балканите, което играе кючек, може би на ориенталска принцеса. Но всъщност тя не е такава,  тя просто не е Софи Маринова, нито е сръбска звезда на дансинга. Заради това музикалният съпровод, избран за 2020-та, стои като лепенка върху играта на една гимнастичка, която можеше да бъде много повече. Проблемът не е в музиката, нито в качествата на Катрин, а в разминаването между нейния истински темперамент, талант, подготовка и създадените очаквания. Жалко е, но не мисля, че Катрин в този вид е с олимпийски шансове да се нареди в първите 6 в света отново. А можеше да бъде там.  Не бих се изнанедала обаче, ако федерацията я изпрати на Олимпиада въпреки многото недомислици, които се получиха в нейното развитие и работа, и въпреки слабата спортна форма в последно време. Много неща могат да се променят за повече от година и се надявам, че ако Катрин се възползва от протекциите, предоставени от федерацията, и отиде в Токио, то тя ще го направи с достойна игра, вместо да се примирява с класиране извън първите редици на елита, както стана миналата година.

Невяна Владинова,  неформален "капитан" на отбора при индивидуалистките е вече на зряла гимнастическа възраст (26!). Невяна получи своя шанс да играе на Олимпиада през 2016-та. Тогава тя излезе с четири композиции, които показваха нейните качества и скриваха многото ограничения в техниката с тяло, а също дадоха възможност на Невяна да представи изключителна оригиналност с уреда, като истински посланик на българската школа пред света. Невяна допусна грешки на Олимпиадата и въпреки това стана 7-ма, което обаче е огромен успех (можеше да бъде 5-та, ако не беше допуснала грешка в последното си изпълнение). Всъщност това нейно класиране я нарежда до гимнастичка като Симона Пейчева, която стана 6-та и 10-та при своите две олимпийски участия и пред Силвия Митева, която беше 8-ма в Лондон през 2012-та. Тъй като Невяна обаче няма качествата на Симона, за нея е особено важно да се поставят композиции внимателно, със силни връзки между елементите и с много риск. За съжаление, тъй като Невяна се отказа да работи с Нешка Робева,  съчетанията, които изпълнява в последните две години не успяват да я покажат по яркия начин, по който я видяхме през 2016-та. Не вярвам Невяна да успее да стигне до борбата за Олимпиада.  Щеше да е удачно Невяна да спре активна състезателна дейност, докато беше наистина лидер в отбора и докато се бореше за медали на големи състезания.

Картата"Жокер": младата Татяна Воложанина. Ето този неин пирует вече е гледан от 72 хиляди фенове на Фейсбук: https://www.facebook.com/watch/?v=2651538688308440.  Толкова е добра, че ни се завива свят! 

Таня е просто най-преспективната гимнастичка в България; успехът е пред нея, ако получи шанс да играе. Всички грозни намеци и открити изказвания, че Таня нямала "телосложение на гимнастичка" са абсолютно ненужни, защото тя е готова да изгради собствен стил, както направиха Линой от Израел и Саломе от Грузия (без да са дългрокраки и много слаби, и изобщо, без да са каквито някой друг очаква). Най-важното е, че от гимнастичка, която изпълнява такъв пирует с такава скорост, може да се очаква да изпълни и много други елементи с амплитуда и като цяло да излезе с високотемпови композиции с главозамайваща трудност.  

Напред, Таня! И ако не са Ви го казвали: Вие сте бъдещето. 

Сама Боряна в защита на българската школа, победи украинките с много късмет

Боряна Калейн стана трета в многобоя на турнира от серията за Гран При в Бърно, спечели златото на бухалки, както и сребро на лента. Основната конкурентка на българката, бъдещето на украинската школа, Влада Николченко игра с много грешки, а от турнира отсъстваха състезателките на Русия, Израел и Италия, както и две от най-силните гимнастички на Беларус. Боряна има заложена много трудност в своите съчетания, показа отново трудни пируети, риск с уреда. По отношение на композиции за мен се открои обръчът, но с техниката си на бухалки тя наистина демонстрира предимството на бъгларската школа, докато много от състезателките в първите 8 имат статични бухалки.

В Бърно обаче изгря с пълен блясък и новата звезда на Украйна, Христина Похранична, изключително елегантна гимнастичка с огромно бъдеще. Техният отбор в момента расте, минава през много грешки и предстартови трески. Христина, Йева Мелешчук и Виктория Оноприенко са много млади, но са готови да влязат в битки за място в първите 6 в света скоро. Влада Николченко все по-често ще заплашва позициите на рускините и израелката Линой Ашрам в тройката на света.

Както и миналата година, единствената защитничка на мястото на България в елита продължава да бъде Боряна.  Все още не сме имали възможност да видим състезание на Катрин Тасева и Невяна Владинова, които през 2019-та минаха през разочароващи класирания, липса на изненада и оригиналност в съчетанията, много грешки, а при Невяна и контузия. Другата най-силна националка, Татяна Воложанина, направи своя дебют на голямо международно състезание, показа изключителна пируетна техника, но е още непозната на съдиите и ще е трудно да се наложи точно през олимпийската година.  Българският отбор има да извърви дълъг път, за да може да се намеси в борбата за медалите на Олимпиадата. 

Като цяло, младите състезателки в България, които идват след утвърдените Катрин и Невяна продължават да не получават достатъчно възможности да се покажат пред света, а утвърдените въртят едни и същи елементи в композициите си, и то не достатъчно чисто. През това време отборите на Русия, Украйна и Беларус и Израел развиват няколко нови звезди едновременно, Израел има истинска една звезда и втора състезателка от висок калибър. Силни състезателки има и в отборите на Италия (моите любимки!), Япония, Грузия, Словения. 

Трудно ми е да бъда оптимист за олимпийските ни надежди през 2020-та, но ако имаме какъвто и да било шанс за медал в индивидуалното, този шанс се казва Боряна Калейн.

Боряна, защитничката

С много вълнение и много грешки мина световното първенство в Баку тази година. Грешки направиха и опитни състезателки като Катя Галкина от Беларус, и дебютантки, и ансамбли, и, разбира се, съдии!  (За съдийството, много фенове писаха, всички отбори и федерации трябва да вземат мерки и да се опитат заедно да променят статуквото, ако искаме любимия ни спорт да остане олимпийска дисциплина и да не стане за смях).

Други състезателки издържаха на напрежението и играха силно: Линой Ашрам, която доказа, че е най-интересната за гледане гимнастичка в света, Влада Николченко, която завоюва бронзов медал със златен отенък на бухалки, американките Евита Грискенас и Лора Зенг, които  блестяха със стил и оригиналност и станаха единствените гимнастички извън Европа сред първите 12.

Наследството и името на българската школа защити Боряна Калейн с едно четвърто място в многобоя, което е категорична заявка за медали, и с две пети места, на обръч и топка, във финалите. 

Въпреки че е най-млада и с най-малко опит в българския отбор, Боряна през целия сезон се открои като примата на националния ни състав. Тя е и единствената, която реално може да има амбиции за медали и показва истинско развитие. За съжаление, отборът е в защитна позиция. Опитваме се да защитим мястото си сред най-добрите шест отбора и индивидуални състезателки. В тази защитна борба Боряна изнесе и тежестта на отборното състезание, и два силни финала, и блестящ многобой. Не мога да не се поклоня с възхищение и благодарност към тази изключително талантлива и вдъхновяваща гимнастичка. Браво, Боряна! Само напред!

А не мога и да не си помечтая за момент. Или просто да се опитам да си представя къде щеше да стигне Боряна Калейн, ако имаше реална подкрепа от собствента си федерация и ако имаше стратегия за нейното утвърждаване на световната сцена.  Дано такава стратегия скоро се появи, за да ни защити Боряна отново. Този път на Олимпиадата в Токио.

Златните момичета от ансамбъла заслужават повече. И не са само те!

Тази неделя в Минск българките спечелиха злато в съчетанието с обръчи и бухалки на състезание от серията турнири за световната купа в Минск. До тази победа обаче се стигна след като руският отбор направи поне 5 груби грешки. По време на състезанието за многобоя, както и във финала на 5 топки, рускините бяха класирани пред българския ансамбъл, въпреки грешките.  Всичко това трябва да спре и то трябва да спре сега.  Много преди Токио, този пълен съдийски ад трябва да спре.

Искам да кажа напълно ясно: аз харесвам руския отбор. Писала съм много пъти за тях, както и за гимнастички от Беларус, Украйна, Израел, Италия, САЩ, Корея.  Писала съм и за състезателки от не толкова "гимнастически" държави като Австралия, Южна Африка и Египет.

Вярвам дълбоко и безотказано, че всяка гимнастичка на света заслужава шанса да играе възможно най-силно и да знае, че ще бъде оценена справедливо. От много години, вероятно близо 30, в художествената гимнастика това не се случва.

Едно е, когато имаме трудно съчетание, изиграно с грешки, и то получава по-висока оценка отколкото не толкова трудно съчетание, но пък чисто изиграно. Случаят тук не е такъв. Българският ансамбъл има заложена изключителна трудност в своите композиции. Когато ги изиграят без грешка, не могат да бъдат класирани пред тях отбори с подобно ниво на трудност, но с изпускания. Това не е спорт, а някаква подигравка!

Не мога да си представя, че един истински спортист ще иска да му поднасят медалите даром. Целият смисъл на спорта е това да победи най-добрият.

Ако обаче има проблематични правила, заложени в правилника за оценяване, които позволяват да се дават златни медали при многобройни грешки, то тези правила трябва да се променят. Феновете на другите спортове ни гледат и ни се присмиват. По състезания ходят по няколко хиляди и още толкова ги гледат по телевизията. Този спорт заслужава повече. Тези момичета, всички до една, залужават повече.

Не може близначките Аверини да изпуснат топка и да изметат килима с лентата и пак да са първи. Не е вярно, че никой друг няма тяхното ниво на трудност. Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус имат заложени трудности на световно ниво и от много години им се пречи заслужено да победят. Галкина игра силно в няколко състезания и не беше оценена. След това позагуби мотивация. А кой би реагирал иначе? Работиш по 50 часа на седмица в залата, излизаш, играеш без грешка елементи, които точно 5 души в света могат и, хоп,  някой с грешки се озовава пред теб. Защо?

Още на Олимпиадата в Атланта през 1996-та, Батирчина от Русия с груба грешка се оказа сребърен медалист, когато след нея изключителни състезателки, със заложена максимална трудност, като Витриченко от Украйна, играха чисто. СТИГА ТОЛКОВА. Още колко години ще търпим?

Ако правилникът позволява да се гони уред из целия килим и това да не се наказва, нека променим този проклет правилник. Иначе ще изглеждаме несериозно всички: и състезателите, и треньорите, и феновете на този спорт. Не може да се спъват хора  по килима и да тичат напред-назад без никакъв синхрон с музиката и пак да са първи! Никой не нарича това "спорт"!

И нека повторя: няма нищо лично към тези свръхталантливи деца Дина и Арина Аверини, нито към ансамбъла на Русия. Те са великолепни гимнастички. Те също заслужават, като всеки друг, да бъдат оценявани реално и сами да извоюват своите победи.

Художествената гимнастика трябва да стане спорт, в който най-добрият има шанс да победи, а не да стои и да очаква някакви съдийски машинации и схеми да определят съдбата на медалите. Не трябва да е толкова трудно да се качват на подиума състезатели, които чисто и просто заслужават да са там.

Цял свят настръхва от съчетанията на българския ансамбъл и знае, че са изключителни. Не, не може да се избутват преди тях състезатели, които грешат. Не е приемливо. И ако досега българската федерация си затрайваше и казваше, че сме златни дори и ако спечелим бронз,  то това винаги е било грешен избор.  Беше грешка, когато безмерно красивият ни ансамбъл стана втори на Олимпиадата в Атланта през 1996-та. Ако продължим да си траем, тази грешка ще се повтори. Тя просто е на път да се повтори. Редовно орязват оценките на нашите за многобой и им "дават" по някой медал във финалите.  А ТЕ СА НАЙ-ДОБРИТЕ!!! Защо го позволяваме?

Накрая ще кажа и друго: вярно е, че феновете не сме съдии. Не сме учили за съдии и не знаем правилника. Но ние сме смисълът да го има този спорт: пред празни зали този спорт нямаше да съществува. И ако един фен с просто око вижда несправедливостта, значи никой друг няма право да си затвори очите за нея.

Блестящи италианки посягат към медалите

Откакто гледах новата лента на Милена Балдасари, не искам да гледам как другите играят лента. Липсва изяществото, оригналността в боравенията, вълнуващата музикална интерпретация.  Но ако трябва да си призная, любимото ми съчтание до момента през сезона са точно нейните бухалки, където рискът, танцът и интересните елементи са брилянтно свързани. Вместо да изглежда, че гимнастичката просто изпълнява трудност след трудност, има плавност и преливане в движенията, има музикалност.

На състезанието за световната купа в Минск Милена допусна някои грешки. Но и тя, и съотборничката й Александра Аджурджукулезе,  изиграха великолепни композиции. Доказаха, че могат да стъпят на стълбичката до сестрите Аверини, до летящата израелка Линой Ашрам и утвърдената прима на Беларус, Галкина. 

Финалите на уредите са утре. Ако италианките играят без грешка, те трябва да бъдат сред медалистките. 

Но ако сгрешат, това значи само едно: тяхното победно време тепърва предстои. Радвам се безкрайно, че има такива композиции в световния елит, които да продължават да ни напомнят за художественото в гимнастиката и за това как гимнастиката е спорт, който позволява на състезатели и треньори да създават нови елементи и да търсят нови хоризонти.

Ще дойде ли часът на Влада (и други размисли)

Ирина Дерюгина трябва да е щастливка. Извежда една от най-талантливите гимнастички в цял свят, младата надежда Влада Николченко, която играе на висока скорост, със страхотна амплитуда, блести с изключително красиви скокове, изразителна и стилна е.

На европейското първенство тази година Влада завърши трета на бухалки и осма на обръч. А можеше да спечели още медали.

До световното тази година остава билоз месец.  Ще заблести ли Влада с пълната си светлина и ще покаже ли различните страни на своя огромен талант?

Трудно е да се каже. Гимнастички като Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус са много по-утвърдени и играят много интересни композиции тази година. Те реално нямат толкова блестящи физически качества като Влада, но тази година системно я изпреварват (въпреки че Линой лекува контузия).

Когато преди известно време писах за българката Боряна Калейн, която за мен е най-силната и интересната в българския отбор в момента, някой се обади, че тя трябвало да "изчака да дойде нейния ред". Не вярвам в това. Талантът не се реди на опашки, той просто избухва, озарява всичко около себе си и безотказно се придвижва напред.  Влада няма нужда да чака залеза на по-опитните. Тя не е просто бъдещето, а една сред най-добрите в света сега.

От друга страна, Катя Галкина е изключителен състезател, уникален в своя стил, в крехката си елегантност, в начина по който преживява всяко движение. Ако завсиеше от мен, бих я поставила на подиума и пред Влада, и пред Линой от Израел. Мисля, че битката между тях трите и българката Боряна Калейн ще бъде страшно вълнуваща. А защо да не успеят да застрашат и примите от Русия: сестрите Аверини и Саша Солдатова? Напълно го заслужват.

Тук отварям скоба за Боряна, въпреки че исках да посветя време на Влада. Смело и красиво е, че Боряна подготвя ново съчетание един месец преди световното. Но не е особено разумно. Конкуренцията на Боряна за медалите са изключителната Влада и още няколко много стабилни, много изчистени състезателки, в това число и по-младата израелка Никол Зеликман, която тази година в отсъствието на примата на Израел Линой,  показа психика на състезател от световна класа и проби сред медалистките.  Не беше сега моментът да се впуска Боряна в ново съчетание с безкрайно рисков уред, какъвто са бухалките. Дано тя ме опровергае.

Колкото до Влада, тя спечели медал от европейското точно на бухалки. Много е красива за гледане, но по отношение на техника на уреда все още отстъпва на българките и на момичетата от Русия и Беларус. Затова пък като поема по-малко риск, тя може да се възползва от грешките на другите. 

По традиция украинките няма да се явят на последното голямо състеание преди световното, защото то е в Казан, Русия. Очаквам да бъдат отпочинали, нахъсани и готови с размах да демонстрират силните страни на своята школа. В това число включвам и двете нови надежди, две  ангелски елегантни 16-годишни момичета:  Виктория Оноприенко и Кристина Погранична. Техният час също ще дойде. И то скоро.

Криворазбраната благотворителност

За пореден път се случва.  Гимнастичка обявява: продавам лентата/топката/бухалките си на търг и средствата ще отидат за благотворителна кауза. Следват многобройни изказвания в социалните медии: колко си щедра, велика и невероятна. Реално, този вид "благотворителност" е повече шум около гимнастичката, отколкото около каузата.  В някои случаи дори няма линк и призив други хора да дарят, а само снимка на гимнастичката и нейния уред.

Но има и други аспекти на кривото разбиране на благотворителността. 

Първо, уредите на гимнастичките, в повечето отбори, сред които мисля и българският национален отбор не прави изключение, не се закупуват от състезателите, а са предвидени в бюджета на Федерацията. Така че ако сме точни би трябвало да пише, че Федерацията пуска на търг използвани уреди от най-добрите си състезателки. Което е щедро и добро, но не е някаква лична жертва от страна на гимнастичката, за която са закупени вече уреди.  

Обикновените хора, разбира се, не могат да дарят уреди, но могат да дарят своите 10, 20, 50 лева. Могат да дарят и труда си: да засадят дърво, да посетят болни хора. Обикновените хора имат нужда да виждат, че да помогнеш на другия не е едноократен акт, а човешка позиция, което можем да заемем всеки ден. Не е продажба на търг и ахкания под снимки в социални медии.  

Второ, да, чудесно е, че благотворителна кампания ще получи средства от един продаден на търг уред. Но много по-силно послание би се появило, ако гимнастичките станат и лице на благотворителна кампания и то не кампания за едно болно дете, а кампания за истинска кауза: например за борбата срещу определено заболяване, за бездомните животни, или каквото друго им е по сърце. 

Не ме разбирайте погрешно. Не отправям критика към желанието да се направи еднокрантно дарение. Разбира се, че това поведение е добро и щедро. Не критикувам дори толкова огромната и според мен кичозна и излишна показност, с която се прави дарението. По-скоро си мисля, че тези търгове показват неправилно разбиране на смисъла на благотворителността като цяло. Благотворителността е да дадеш нещо, което наистина е твое. Най-вече е внимание, което да вдъхнови и другите, да им даде сила. 

Иначе, една продадена лента пролет не прави.

Боряна е бъдещето

На този етап от гимнастическия сезон, Боряна Калейн направи най-силните състезания за българския отбор и завоюва медали като изпревари много по-опитни и утвърдени състезателки.  Дори на последното състезания от серията Гран При, където 2 пъти пуснаха грешната музика за съчетанието с обръч на Боряна, тя запази самообладание и за пореден път демонстрира, че заслужава място в световния елит.

Боряна трябва да продължи да събира опит (и медали!). През този сезон тя излезе с най-интересните и смели съчетания, изпълнени на висока скорост и с голяма амплитуда.

За да я възприемат още по-ясно съдийките като лидера в българския отбор, защото тя вече е лидер, трябва да има възможно най-много участия в най-силните турнири. С други думи: Федерацията трябва да даде път на бъдещето.

Малък ансамбъл, големи мечти, излишни манипулации

По традиция гимнастичките от ансамбъл във възраст "девойки" изграждат изключителните ансамбли в категория "жени", които сме имали от десетилетия. Девойките са възраст, която понякога не получава внимание, но те са бъдещето и сред тях има изключителни спортисти. Дори и да се откажат преди да влязат във следващата възраст, което също се случва, заслужават адмирации.

На европейското в Баку тази година ансамбълът ни при девойките направи много грешки. Това също може да се случи на всеки и само по себе си не значи нищо по отношение на бъдещето на гимнастичките в отбора. Само че реакциите, които се появиха в социалните медии не бяха адекватни и не би трябвало да са бъдещето. 

Доколкото разбирам, ансамбълът е воден от Вяра Ваташка и Цветелина Найденова. На снимките тук е Вяра по време на работата и в Бразилия. Вяра е световна шампионка с най-силният ансамбъл, който България някога е имала, този, който постигна не само световни титли, но и едно сребро от Олимпиадата, когато заслужаваха титлата. Цвети също беше част от великолепен отбор, отбор, който мина през много изпитания. Може би и други треньори са били част от подготовката на ансамбъла, сигурно също отлични спортисти и специалисти.

Нямам нито една причина да смятам, че треньорките на ансамбъла не могат да изведат един страхотен отбор. Напротив, сигурна съм, че могат.

Нямам причини да смятам, че избраните деца не са талантливи.

В този смисъл критиката, която ще поднеса сега, не е лично към никого, а към цялостната подготовка на отбора, за която си струва да се замислим.  Още повече трябва да се замислим как трябва да приемаме критиката: дали с лъжи или манипулации и с излишни драми или просто като част от живота.

Важно е да си дадем сметка, че през целия сезон до европейското ансамбълът игра с много грешки и не изглеждаше подготвен. Едно е да изпуснеш уреда, както стана с Катрин Тасева: малшанс, невнимание, каквото искате го наречете. (Катрин си изпусна и пак беше четвърта. Катрин излезе подготвена и уверена.) Съвсем друго е да си личи, че отборът не е готов за голямо състезание. При Катрин ние знаем, че сто пъти ги е играла много силно тези бухалки, топката също.  За разлика от Катрин, тази година "малкият" ансамбъл нито веднъж не показа хармонично изиграване. Не говоря дори за безгрешно и чисто, а такова,  в което да личи, че са се сработили. Не знам с какво да си го обясня, но цял сезон изглеждат, все едно всичко им е някакси непознато и ново: и съчетания, и съотборнички, и музика, и уреди.

При това положение изляоха критики в мрежата, свързани с представянето на ансамбъла. Това също е част от спортния и треньорския път: понякога те критикуват.  Вместо да приеме критиката с дойстонство, една майка "изригна" из Фейсбук за това колко е било наранено нейното дете от тези критики. Излезе, че едва ли не ансамбълът си е изиграл всичко чудесно, но някой с лични нападки иска да нарани децата в него и то не децата, ами конкретно едно дете, което не е вярно. Доста манипулативен начин да се отвлече вниманието от истината, а тя е, че девойките просто не бяха подготвени за голямо състезание.

Накрая се намеси и самата Илиана Раева, скокна да нарича феновете "злобни жени" и прочие. Напълно излишно. По-добре е да се полагат усилия да се възпитава следващото поколение, защото гимнастички като Невяна Владинова и Симона Дянкова са на по 25. А пак казвам: от "малките" ансамбли излизат големите шампиони.

Питам се обаче: цял сезон някой освен "злобните жени" гледа ли в какъв вид е тоя отбор? Може би трябваше много по-рано някой да се изкаже по-остро да скочат обидени, та да се вземат мерки. 

Този отбор се състои от децата, които мечтаят (и могат да заслужат) да бъдат следващите кралици, диаманти и победителки, както наричаме изключителните спортисти от отбора във възраст "жени".

Техните треньорки са минали по този път и трябва да го разбират.  Федерацията също трябва да го разбира и вместо да вини и порицава шепа верни фенове, да търси решения. 

Не знам дали сте го забелязали, но вече много големите спортни медии така и не съобщават имената на момичетата от "малкия" ансамбъл. Понякога пропускат и имената на треньорките. И това е всъщност много по-нередно, отколкото критиките, от тези, които единствени всъщност следят спорта на ниво "девойки": точно тая шепа критикуващи фенове. 

От своя страна имам желание да видя как тези деца ще продължат напред и всички ще научат имената им. Бих писала за тях с голяма гордост.

Прези годините Мариана Василева и Камелия Дунавска изведоха незабравими ансамбли във възраст девойки,  с оригинални и смели композиции и с отбори, които са по-зрелищни от много женски отбори. Малките момичета с големи мечти заслужават тази подготовка на световно ниво, а с нея идва и вдъхновение и възхищение,  и подкрепа от феновете по цял свят. 

По-важно е да сме справедливи, отколкото да сме единни

Ще ви призная: от няколко месеца се чудя какво да правя с този блог. Блогът ще навърши 10 години скоро и като прегледах какво съм писала, има един рефрен, който се повтаря. Той звучи горе-долу така.

1. Идва талантливо момиче
2. Това момиче работи с Нешка Робева
3. Започват усилия:

     а. да се пречи на това момиче

ИЛИ

     б. да се прехвърли момичето в друг клуб и да се каже, че никога не е работило с Нешка  Робева: така стана и със Силвия Митева, която едно "благодаря" не каза на Нешка, така стана и с Катрин Тасева, и с други.

Мен не ме е страх от разочарованията. Разочарованията обаче имат смисъл само тогава когато човек научава нещо от тях. А какво научаваме от ситуацията, описана по-горе, освен, че всичко това е грозно и несправедливо?

Невяна Владинова и Катрин Тасева излязоха на световното в София миналата година с композиции, с които нямаха шанс да вземат медал, освен ако момичетата от Русия, Беларус и Линой от Израел не направят груби грешки. Всъщност, някои от основните конкурентки направиха такива грешки. Обаче се оказа, че изникват нови звезди от Италия и Украйна, които, въпреки грешките на утвърдените, пак ни изпревариха.

Ансамбълът, койго трябваше да върви с класи над останалите на базата на класиранията в началото на сезона, стигна до един златен медал, но изпусна абсолютната титла. Без съмнение това също се дължи не просто на лош късмет, а явно има какво да се подобри в подготовката.

Сега, след първото конгролно състезание за годината, излязоха изказвания, че българските треньорки и лидери на Федерацията щели да бъдат единни. От това се разбра, че ще се даде шанс на Лъчезара Пекова, едно прекрасно дете, което работи с Нешка Робева, да влезе в националния отбор. Само дето тя си го заслужава и без да се правят гръмки изказвания. Тя просто заслужава да е национален състезател.  И не е важното кой с кого ще е "единен". Важното е, че не е справедливо да се пречи на тези, които влагат труд и талант в гимнастиката.  

Питам се, ако има справедливост, как да си отговорим на следните въпроси:

1. Защо Петя Борисова продължава да е в основния състав на националния отбор? 

С какво точно превъзхожда тя и Таня Воложанина, и Лъчезара Пекова? Това не е справедливо нито към тях, нито към самата Петя, нито към отбора, нито към феновете. Около хиляда пъти съм писала, че не може някой години наред да стои на едно място и да си остане "абониран" за място в  основен състав на национален отбор. Не стоят така нещата в отборите, които редовно ни бият на големи състезания. Ако си здрав и тренираш, но не напредваш, просто някой те изпреварва.

2. Защо, след като Теодора Александрова се е контузила и е станала, о ужас, 61 килограма (сякаш други в отбора не са с подобно тегло и без контузии), не може тя да получи шанс като човек, който си вършеше работата преди да се контузи, да се възстанови и да се върне? Защо трябваше да бъде изгонена по толкова грозен начин, че и пред пресата да обявим колко килограма е? Това също сме го виждали с други гимнастички. Ако си контузена, веднага си вън. Освен ако, разбира се, не си Мария Матева, която игра години наред с тежко гръбначно изкривяване и с високи килограми, за да загуби и  своето време, и на всички. По това време обаче "единно" бяхме решили да я тласкаме напред за сметка на всички останали, та Ефросина Ангелова чак нямаше време и сили да работи с другите в отбора, защото денонощно се опитваше от болен човек насила да направи "прима". И как завърши всичко? От Мария не стана прима, а накрая Ефросина просто вдигна ръце и си взе шапката от България (отново! жалко!).

Не е въпросът, че няма единство. Въпросът е, че някои казват на черното бяло, а други гледат истината в очите. Има и такива, които си избират да затворят очи за година-две и после или сами си тръгват, или ги изритват, защото не са вече толкова удобни. Лили Игнатова, например, издържа известно време, и след това се подиграха с нея като излязоха да пред камерите да разправят, че ходела в залата с токчета. Тогава само Сашо Диков повдигна глас и каза нещо от рода на "това е безумно". Ами да, безумно е. И е нетърпимо. Камелия Дунавска и тя се опита: изведе ансамбъл от девойки, които бяха по-силни от тогавашните жени, но не получи признанието, което заслужаваше. Мариана Василева се опита да работи в България, но и на нея съвсем активно пречеха. 

Какво единство при такова поведение?! Кой ще се скъсва от работа, за да излезе един ден някой от всемогъщата федерация да го хули пред всички или да се старае просто да го изгони, ей така, въпреки силните резултати?

Ако човек не се държи зряло и справедливо, и да иска, той няма как да е "единен" с другите. Един ден все някой ще отвори очи за реалността: такова единство е  временно и обречено.