събота, март 31

Все още, като по чудо, има българска школа

Понякога гледам съчетанията на гимнастичките в националния отбор и се чудя: какво стана за последните 10-12 години? В края на 90-те имаше състезателки с чист и красив рисунък на лентата, с интересни елементи. След това със силно съчетание на този уред в продължение на години беше само Симона Пейчева, а след нея дойде Силвия Митева, която има прекрасни пируети и ги прави по един и същи начин с всички уреди, но конкретно на лента с нищо не ме изненадва.

Ако и вие сте се уморили от еднообразни съчетания с лента, пък и от техника на уреда, която изглежда откровено "не-българска" (говоря за съчетания с лента, в които гимнастичката влачи лентата по земята, не владее рисунъка и прави възли, хвърля ниско и изчаква лентата с протегнати ръце, и по никакъв начин не изразява музиката), ето един самотен лъч в тунела на българската художествена гимнастика:





Това съчетание е от държавното първенство на България, което протича този уикенд. Няма да коментирам класирането. На всички е ясно, че клуб "Илиана" са винаги първи, винаги са националки, и винаги са велики.

Въпреки това привидно неоспоримо и напълно самозабравило се величие, вече няколко пъти поставям въпроса защо Невяна Владинова не е в националния отбор. Отговорът, който в момента не ме вълнува, е че  тази гимнастичка "не е от правилния клуб".   По същата причина и Биляна от ЦСКА дори при чиста игра е последна на контролни състезания: диагнозата се нарича "не играеш при Илиана". Но за Биляна от ЦСКА, и за неподвижните армейски армии, вече писах тук.

Сега по-важното е, че, въпреки цялото национално недомислие в този спорт, Невяна от "Левски" играе това динамично, интересно, наситено с риск съчетание, с което, както и преди съм писала за нейни съчетания, лентата направо оживява в ръцете й. Може и да не е от политически "правилния" клуб, но играе правилната гимнастика.

Добре е, че по света има неправилни хора, които да държат на качеството. Иначе щяхме да въртим пирует след пирует в тъжно омагьосания кръг на едно много скучно самодоволство.