Точно по празниците излезе новата книга на Бианка Панова. Книгата има претенциите, че описва подготовката на златните момичета "зад кадър". Тази книга би трябвало да ни разкрие неща за любимия спорт, които не сме знаели преди. Бианка Панова е една от любимите ми гимнастички за всички времена, така че с голямо вълнение прочетох мненията на други фенове, които вече са си купили книгата. За съжаление изглежда, че книгата по-скоро звучи като сбор случки, достойни за публикация в жълт вестник, отколкото като сериозен анализ или като интересна история.
От няколкото много подробни мнения, които прочетох, става ясно, че в книгата си Бианка не е казала нищо добро за никого, освен за своя съпруг Чавдар. Чавдар се оказва нейният треньор и негова е заслугата за успехите й. За сметка на това почти всички треньорки и съотборнички са представени в негативна светлина, а залата на "Герена" изведнъж става място "с лоша енергия". Нито Нешка Робева, нито Людмила Димитрова, по мнението на Бианка, са достойни треньорки и човеци, а нещата, които пише за славните си съотборнички Адриана Дунавска и Лили Игнатова звучат откровено грозно. Между другото, Лили и Адриана не са писали книги засега, но не съм чула нито една от тях да каже нещо клюкарско по адрес на Бианка...или на друга гимнастичка.
Била съм и в залата на "Герена", когато тренираха Мария Петрова и Теодора Александрова. Стори ми се като място, където много се работи, но чак лоша енергия не усетих, честно. Разбирам, че има много политически игри в гимнастиката, но да спечелиш 8 златни медала, и след цели 25 години да продължаваш да гледаш назад с горчивина и гняв? Нима това не е лоша човешка енергия? Колкото и да не са приятни на Бианка, Нешка Робева и Людмила Димитрова, и двете, като треньорки се доказаха много отдавна пред цял свят. Можеше да признае, че са добри, в това, което правят, а не да се стреми да ги изрисува по-черни от дявола.
До голяма степен е тъжно, когато един безкрайно талантлив спортист не се окаже човек, способен да вижда доброто в другите. Няма да си купя книгата, защото, като истински фен, не искам да търся сензацията. Не ме вълнува коя на кого искала да открадне гаджето преди 20 години. Нито как се е обличала и фризирала косата някоя известна треньорка, пак преди 20 години.
И все пак, Бианка Панова си остава истински феномен в нашия спорт и предпочитам да си я спомням като гимнастичка, а не като авторка на претенциозно сензационни книги:
Както обичам да казвам: в някой друг живот искам и аз да имам такива красиви ръце и рамене. Толкова е красива, че й прощавам колко е сърдита на света. Само се надявам да не се сърди на себе си.