За първи път гледах Диана Попова в началото на 1990-те години в зала "Универсиада". Веднага ми направи впечатление колко е различна от повечето гимнастички, с начина, който изразява музиката в своите съчетания. Още през 1991-ва Диана вече беше европейската шампионка за девойки на обръч и лента, а през 1992-ра стана европейска шампионка (отборно), заедно с Мария Петрова и Димитринка Тодорова. Въпреки че в по-късната част на кариерата си, Диана остана "номер две" в българския отбор след трикратната световна шампионка Мария Петрова, ще запомня Диана не толкова с медали и резултати, колкото с нейния уникален елегантен стил.
Бях чела веднъж в едно ръководство по балет, че танцьорите трябва да развиват своята индивидуалност така, че дори в най-простото движение да си личи собствен почерк. "Когато протегнеш ръка напред", пишеше в ръководството, "трябва веднага да става ясно, че е твоята ръка." Диана притежаваше този собствен почерк, неподражаем за другите. Струваше ми се, че всяко нейно движение е нещо много лично, като дума в стихотворение или като замаха на четката на художник. Диана се отличаваше и с безупречна техника на уредите, което й помагаше наистина да кара всяко съчетание да "оживява" и да въвежда публиката в една истинска приказка на килима. Една от любимите ми композиции е тази лента. Гледала съм я много пъти и всеки път си мисля, че Диана можеше да напише собственото си име с лентата:
Композиците на Диана бяха направени от Нешка Робева така, че да подчертават нейната техника и нейното лично присъствие. Диана играеше почти винаги с едноцветни трика или с трика в бяло и черно, които подчертаваха красивото й лице, вместо да разсейват публиката с многоцветие, блясък или някакви щампи. С тези трика се виждаха много ясно акцентите в музиката, които Диана изразяваше с движения на ръцете и главата, като никой друг. През 1995-та гледах Диана на един голям концерт в Зала 1 на НДК. Зад мен седяха няколко млади гимнастички и една от тях попита другата със затаен дъх "Със червеното трико ли ще излезе Дида?". Да, сега момичетата носят трика със стотици камъни "Сваровски", а тогава се вълнувахме от ето това ярко червено трико:
Със своите изпълнения Диана многократно показа на света, че за да имаш стил, е важно да си смел, но не е нужно да си нито принцеса, примадона. Много по-трудно е да намериш емоционалната връзка между музика и движение и да я пресъздадеш, отколкото да играеш с ефектно трико и грим. Много по-впечатляващо е да вярваш в смисъла на една хореография, отколкото да имаш невероятни физически качества.
Художествената гимнастика се промени много от 1990-те. Сега физическите натоварвания са много по-големи и много от елементите, които съвремените състезателки правят, не бяха в репертоара на Диана и на нейните съотборнички от миналото. Въпреки това, аз мисля, че пред всяка гимнастичка трябва да стои въпроса дали, ако просто протегне ръка напред, всички ще знаят, че това е точно тя. Диана не оставяше зад себе си съмнения, че нейните движения могат да бъдат повторени от някой друг. За това могат да мечтаят много спортисти, шампиони, творци, и хора.
понеделник, ноември 15
Защо "луда фенка"?
Много е лесно да бъдеш фен на един толкова красив и субективен спорт като художествената гимнастика. Мислех да пусна тук просто едно съчетание на Мария Петрова. Например това:
То би било достатъчно, за да убеди всички, че този спорт си струва! Че трябва да му бъдем фенове
И все пак, аз съм фенка на този спорт, при това луда!
Ето няколко причини да харесвам този спорт:
1. Художествената гимнастика развива едновременно не само много и различни чисто физически спортни качества, но и артистичност, музикалност, способност да задържиш вниманието на многобройна публика.
2. Художествената гимнастика дава голяма свобода на треньори и състезателки да покажат творческо мислене и да изградят на всяка състезателка неин собствен образ.
3. Художествената гимнастика е един от малкото спортове, където тялото може да се развива хармонично и пропорционално, без обаче да се трупа прекомерно много мускулна маса, както се случва в много други спортове.
4. Художествената гимнастика може да помогне на едно момиче (или момче!) да изглежда красиво и да се чувства по-уверено в себе си, дори и ако то не стигне до високо ниво, като национален състезател, участник в олимпиада и т.н.
5. В художествената гимнастика децата се научават на дисциплина и на работа и сътрудничество с други хора. Дори ако си индивидуален състезател, почти винаги в работата участват много хора, от треньорите, до дизайнерите на триката, до музиканти, които помагат с музиката, до специалистите по балет и много други.
6. Харесва ми също, че художествената гимнастика, макар и да не е толкова популярна, колкото спортове като футбола, има сериозна група много верни фенове, които взимат присърце развитието на този спорт.
7. Разбира се, голямата доза субективност в оценяването на този спорт е истински минус. Но, от друга страна, точно тази субективност носи и голяма част от неговото очарование. В художествената гимнастика е напълно нормално да си "луд фен" на момичето, което се класира на 8-мо място, а не на шампионката. Това не се случва в други спортове, където, ако някой те победи с 5:00 или те надбяга с една обиколка, няма как да спечелиш повече популярност от победителя.
И така, ето някои от причините да съм фенка на този спорт, а защо "луда"? Ами защото моят любим спорт е пълен с емоции, и ако си му фен, трябва да бъдеш "луд"!
:-)
То би било достатъчно, за да убеди всички, че този спорт си струва! Че трябва да му бъдем фенове
И все пак, аз съм фенка на този спорт, при това луда!
Ето няколко причини да харесвам този спорт:
1. Художествената гимнастика развива едновременно не само много и различни чисто физически спортни качества, но и артистичност, музикалност, способност да задържиш вниманието на многобройна публика.
2. Художествената гимнастика дава голяма свобода на треньори и състезателки да покажат творческо мислене и да изградят на всяка състезателка неин собствен образ.
3. Художествената гимнастика е един от малкото спортове, където тялото може да се развива хармонично и пропорционално, без обаче да се трупа прекомерно много мускулна маса, както се случва в много други спортове.
4. Художествената гимнастика може да помогне на едно момиче (или момче!) да изглежда красиво и да се чувства по-уверено в себе си, дори и ако то не стигне до високо ниво, като национален състезател, участник в олимпиада и т.н.
5. В художествената гимнастика децата се научават на дисциплина и на работа и сътрудничество с други хора. Дори ако си индивидуален състезател, почти винаги в работата участват много хора, от треньорите, до дизайнерите на триката, до музиканти, които помагат с музиката, до специалистите по балет и много други.
6. Харесва ми също, че художествената гимнастика, макар и да не е толкова популярна, колкото спортове като футбола, има сериозна група много верни фенове, които взимат присърце развитието на този спорт.
7. Разбира се, голямата доза субективност в оценяването на този спорт е истински минус. Но, от друга страна, точно тази субективност носи и голяма част от неговото очарование. В художествената гимнастика е напълно нормално да си "луд фен" на момичето, което се класира на 8-мо място, а не на шампионката. Това не се случва в други спортове, където, ако някой те победи с 5:00 или те надбяга с една обиколка, няма как да спечелиш повече популярност от победителя.
И така, ето някои от причините да съм фенка на този спорт, а защо "луда"? Ами защото моят любим спорт е пълен с емоции, и ако си му фен, трябва да бъдеш "луд"!
:-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)