За пореден път се случва. Гимнастичка обявява: продавам лентата/топката/бухалките си на търг и средствата ще отидат за благотворителна кауза. Следват многобройни изказвания в социалните медии: колко си щедра, велика и невероятна. Реално, този вид "благотворителност" е повече шум около гимнастичката, отколкото около каузата. В някои случаи дори няма линк и призив други хора да дарят, а само снимка на гимнастичката и нейния уред.
Но има и други аспекти на кривото разбиране на благотворителността.
Първо, уредите на гимнастичките, в повечето отбори, сред които мисля и българският национален отбор не прави изключение, не се закупуват от състезателите, а са предвидени в бюджета на Федерацията. Така че ако сме точни би трябвало да пише, че Федерацията пуска на търг използвани уреди от най-добрите си състезателки. Което е щедро и добро, но не е някаква лична жертва от страна на гимнастичката, за която са закупени вече уреди.
![](https://1.bp.blogspot.com/-A2uCJEpGSbg/XR4Q0dc7HCI/AAAAAAAAHmU/P6Q2LCmarYUWv6FHFdWeeoSA47gqxLNiwCLcBGAs/s320/Screen%2BShot%2B2019-07-04%2Bat%2B10.35.57%2BAM.png)
Второ, да, чудесно е, че благотворителна кампания ще получи средства от един продаден на търг уред. Но много по-силно послание би се появило, ако гимнастичките станат и лице на благотворителна кампания и то не кампания за едно болно дете, а кампания за истинска кауза: например за борбата срещу определено заболяване, за бездомните животни, или каквото друго им е по сърце.
Не ме разбирайте погрешно. Не отправям критика към желанието да се направи еднокрантно дарение. Разбира се, че това поведение е добро и щедро. Не критикувам дори толкова огромната и според мен кичозна и излишна показност, с която се прави дарението. По-скоро си мисля, че тези търгове показват неправилно разбиране на смисъла на благотворителността като цяло. Благотворителността е да дадеш нещо, което наистина е твое. Най-вече е внимание, което да вдъхнови и другите, да им даде сила.
Иначе, една продадена лента пролет не прави.