неделя, септември 13

По пътя към Рио: целувки и шамари

Честито още веднъж на Невяна Владинова за позицията й сред най-силните 10 в света и завоюваната олимпийска квота. Честити медали, този път сребърен и бронзов, и на българския ансамбъл, който също намери своето място сред класиралите се за Олимпиада. Честит дебют на Сара Стайкова на световно първенство. Очакванията към нея остават големи. Но преди очакванията да  започнат, трябва да осмислим и оценките от това толкова напрегнато световно.

Както се казваше в стихотворение, аз нося целувки и шамари в двата си джоба. И има за всички! Ще започна със целувките, или, по-скоро, с благодарностите:

Първо - целувката е за отбора

Видяхме  ясно колко много се подкрепят момичетата. Сара стоеше на трибуните с едно голямо българско знаме в ръце, за да подкрепи Мария и Невяна в многобоя. Момичетата от ансамбъла успяха да запазят самообладение и да се следят една друга, за да покрият всякакви пропуски и да избегнат сериозни грешки. Напрежението на олимпийската квалификация се отрази на всички и видяхме много други силни отбори, като Беларус и Азербайджан, които откровено не издържаха.

Браво, Сара, дано много скоро и теб да те аплодират на крака бъдещите ни националки! Браво на хубавия ни сплотен отбор!



Най-голямата целувка е за Невяна и Бранимира Маркова

На това световно те доказаха, че българската школа е жива и може да уплаши най-смелите си конкуренти. Невяна излезе срещу много талантливи и утвърдени гимнастички и не трепна. Видяхме и равновесията, и това така коварно фуете, и скоковете, и всички рискове, за които много други могат да мечтаят. Пак ще повторя, че ако българската федерация беше дала шанс на Невяна по-рано и я беше налагала като най-силната в отбора ни, вместо да залага единствено на Мария Матева, сега нямаше да виждаме оценки под 17.500. "Базата" за Невяна през новия сезон трябва да започва по-нагоре и да вървим към заветното 18, и то не с плахи стъпки!
















...и Като говорим за оценки - плющящ съдийски шамар, с испанска страст
Извинявам се предварително на всички фенове на испанката Каролина Родригес. Разбирам, че тя е една всеотдайна, артистична, работлива състезателка. На всичкото отгоре е на около 30 години. В спортно отношение тя е истински герой. Това обаче не означава, че оценките и класирането й са заслужени.  От много години Каролина играе все едни и същи елементи. Те се състоят от 15 секунди въртене на фуете с изправен крак и още 20 секунди ходене по килима с размахване на ръце по изразителен начин. Всичко това е придружено с не толкова оригинални изхвърления и най-много един скок, който е в чиста форма.  Наистина, половината от съчетанието се състои от въртене и някаква форма на страстни стъпки. Не може да си на девето място в света заради едно фуете и хубава постановка на ръцете и главата. Гимнастиката все пак е спорт.

На фона на трудностите, и с тяло, и с уред, които показват гимнастичките след Каролина (нямам предвид само Неви), съдийките просто шамаросаха по-талантливите деца, за да пробутат напред испанката. Но това не е ново. И няма да се промени, ако не се застъпваме сами за своите таланти и не ги налагаме,  страшно упорито. За да сме честни към Каролина, при нея  доста години минаха във въртене на един крак, преди да си създаде име и да се добере до това класиране. Наистина, съдийките свикнаха да я виждат в една и съща форма,  наистина, Испания си я избра за прима (пак за сметка на други гимнастички) и ето я на абсурдното девето място, докато в това време гимнастички зад нея се сгъват на четири или правят по четири кълбета под уреда едва ли не.

Все пак, Каролина си изигра съчетанията  си чисто. Това е всичко, което се изисква от един утвърден и години наред тласкан напред състезател. Като си говорим за такива утвърдени състезатели, знаете за кого ще напиша.

Шамарът Матева

Омръзна ми да страдам, че Мария Матева е лансирана за сметка на другите от някаква типично българска шуробаджаначещина. Имам нова теория. Не е от това. От мазохизъм е. Ние обичаме сами да си бием шамари. Видяхме Матева цял сезон да греши, на всички уреди, грешка след грешка. Видяхме как Катрин и Сара я изпревариха на вътрешни състезания. Видяхме, че има и здравословни проблеми. Вместо да я оставим да се лекува и да влезе във форма, изпратихме я на световно. За да се класира 24-та от 24 гимнастички  във финала и всички да видят как шамарът си е наш. Честно казано, на фона на многобройните грешки, някои от оценките й бяха даже високи.

Всеки отбор има своя стратегия. Може би аз просто бих предпочела шамарът да дойде от някой друг, от някой силен и достоен,  а не от нас самите.  А, междувременно, всъщност:

Благодаря на Ефросина Ангелова

Абсолютно съм съгласна, че композициите на Мария Матева този сезон са разкошни. Откакто Ефросина се зае да е националният треньор на националния ни шамар,  Мария излиза по много умело подрбана музика и показва много по-добре замислени движения, отколкото в миналото. Топката и бухалките са хореографско попадение. Мария освен това винаги е била най-силна на топка:




И, наистина, браво, това съчетание го изигра гладко и вдъхновено. Хареса ми!

Де да можеше Ефросина да постави такива композиции на Катрин Тасева. Щеше Катрин да отлети много напред в класирането.

Не искам да кажа, че след всички усилия, хвърлени от Мария и заради Мария, тя трябва да се откаже. Трябва да има обаче реална конкуренция в отбора и всички да знаят, че на големите състезания ще отидат не контузени и притеснени прими, а просто най-подготвените момичета.

Като така и така ще бутаме Мария напред, трябва и да се помисли и за това в кои трика Мария изглежда подчертано добре, и най-вече кои трика си отиват с иначе внимателно подбрания музикален съпровод. Трикото на топка за мен е далеч от хармонията, която трябва да има с музика и композиция. Не че Мария е по-малко хубава, просто това трико не се вписва в замисъла на съчетанието.

Като си говорим за трика обаче, ето тези трика са друг шамар
Моля ви, скъпи лидери на отбора, не обличайте по този начин тези две толкова красиви млади спортистки. Сара изглежда като изписана изящна кукла от всеки ъгъл, само не и когато я облечем като папагал:

























И Мария, в паунски краски, въпреки че самата Мария донякъде компенсира с хубав тен за цялата недомислица:




















Не си мислете, че не споменавам триката на Неви, защото Неви ми е любимка и я щадя. Триката на Неви също биха могли да са по-добре избрани, но поне не са откровено ужасни.

Трикото на Сара обаче събужда въпросите: кой, защо, колко и как?  Кой и защо го избра? Как така никой не спря този, който го е избрал? Колко платихме за тази грешка?

И все пак, най-важна е силната игра! През 1994-та година в Париж, Мария Петрова игра бухалките и лентата с едно и също, победоносно трико!  Да се върнем на целувките! 

Това световно е само началото на полета нагоре към Олимпиадата. Освен здраве и много търпение, даже и без нови трика, отборът може да постигне много. На Невяна и ансамбъла им трябва само още нещо: нови композиции. Такива, които наистина да накарат всички да ахнат.

Последната целувка е за една гимнастичка, която играе точно такава композиция.
Нашата сестра от другата страна на Черно Море! Огнената, неудържимата, най-ярката от всички!

Целувка за грузинката Саломе и най-аплодираното съчетание:




Като го гледам винаги мечтая да видя и българка, която ще взриви залите по цял свят! Мисля, че и Невяна, и ансамбълът могат да играят по незабравим начин, ако получат вдъхновението, което идва от наистина оригинални съчетания. Защо да не покажем този български стил на бразилска земя, след така скъпоценните квоти, които нашите момичета извоюваха?