Къде е картата-жокер в отбора на България за Олимпиадата през 2021?

Засега четири български състезателки се борят за възможността да ни представят на Олимпиадата в Токио. Какви са техните шансове след отлагането на олимпиадата?

Започвам с Боряна Калейн: безспорният лидер в отбор през последните 2 години, единствената гимнастичка в България с реални шансове за медали от световно първенство и Олимпиада. Важното за Боряна Калейн е да остане здрава. Тя влезе в 2020 година със силни съчетания,особено с обръч и бухалки. Остава конкуретна на рускините, както и на страхотните съсезателки от Беларус, Израел, Украйна и Италия. Боряна е заслужила своето място в олимпийския състав много отдавна и практически носи на гърба си отбора по време на отборни състезания.

Катрин Тасева, която успя да спечели олимпийска квота, но остана извън първите 8 в света на последното световно първенство,  в последните две години избра да показва един и същи стил, едни и същи елементи и започващо вече да се изтърква присъствие на килима. Тя е най-качествената състезателка в българския отбор по отношение на гъвкавост, отскокливост. Има и потенциал да е много артистична. Но движенията под съпровода на Софи Маринова вече сме ги гледали. За съжаление, този стил е по-близък до клипове на чалга певици и ще го гледаме още много, но не и сред медалите. Опитват се да наложат на Катрин един образ на чувствена циганка,  на момиче от Балканите, което играе кючек, може би на ориенталска принцеса. Но всъщност тя не е такава,  тя просто не е Софи Маринова, нито е сръбска звезда на дансинга. Заради това музикалният съпровод, избран за 2020-та, стои като лепенка върху играта на една гимнастичка, която можеше да бъде много повече. Проблемът не е в музиката, нито в качествата на Катрин, а в разминаването между нейния истински темперамент, талант, подготовка и създадените очаквания. Жалко е, но не мисля, че Катрин в този вид е с олимпийски шансове да се нареди в първите 6 в света отново. А можеше да бъде там.  Не бих се изнанедала обаче, ако федерацията я изпрати на Олимпиада въпреки многото недомислици, които се получиха в нейното развитие и работа, и въпреки слабата спортна форма в последно време. Много неща могат да се променят за повече от година и се надявам, че ако Катрин се възползва от протекциите, предоставени от федерацията, и отиде в Токио, то тя ще го направи с достойна игра, вместо да се примирява с класиране извън първите редици на елита, както стана миналата година.

Невяна Владинова,  неформален "капитан" на отбора при индивидуалистките е вече на зряла гимнастическа възраст (26!). Невяна получи своя шанс да играе на Олимпиада през 2016-та. Тогава тя излезе с четири композиции, които показваха нейните качества и скриваха многото ограничения в техниката с тяло, а също дадоха възможност на Невяна да представи изключителна оригиналност с уреда, като истински посланик на българската школа пред света. Невяна допусна грешки на Олимпиадата и въпреки това стана 7-ма, което обаче е огромен успех (можеше да бъде 5-та, ако не беше допуснала грешка в последното си изпълнение). Всъщност това нейно класиране я нарежда до гимнастичка като Симона Пейчева, която стана 6-та и 10-та при своите две олимпийски участия и пред Силвия Митева, която беше 8-ма в Лондон през 2012-та. Тъй като Невяна обаче няма качествата на Симона, за нея е особено важно да се поставят композиции внимателно, със силни връзки между елементите и с много риск. За съжаление, тъй като Невяна се отказа да работи с Нешка Робева,  съчетанията, които изпълнява в последните две години не успяват да я покажат по яркия начин, по който я видяхме през 2016-та. Не вярвам Невяна да успее да стигне до борбата за Олимпиада.  Щеше да е удачно Невяна да спре активна състезателна дейност, докато беше наистина лидер в отбора и докато се бореше за медали на големи състезания.

Картата"Жокер": младата Татяна Воложанина. Ето този неин пирует вече е гледан от 72 хиляди фенове на Фейсбук: https://www.facebook.com/watch/?v=2651538688308440.  Толкова е добра, че ни се завива свят! 

Таня е просто най-преспективната гимнастичка в България; успехът е пред нея, ако получи шанс да играе. Всички грозни намеци и открити изказвания, че Таня нямала "телосложение на гимнастичка" са абсолютно ненужни, защото тя е готова да изгради собствен стил, както направиха Линой от Израел и Саломе от Грузия (без да са дългрокраки и много слаби, и изобщо, без да са каквито някой друг очаква). Най-важното е, че от гимнастичка, която изпълнява такъв пирует с такава скорост, може да се очаква да изпълни и много други елементи с амплитуда и като цяло да излезе с високотемпови композиции с главозамайваща трудност.  

Напред, Таня! И ако не са Ви го казвали: Вие сте бъдещето. 

Боряна, защитничката

С много вълнение и много грешки мина световното първенство в Баку тази година. Грешки направиха и опитни състезателки като Катя Галкина от Беларус, и дебютантки, и ансамбли, и, разбира се, съдии!  (За съдийството, много фенове писаха, всички отбори и федерации трябва да вземат мерки и да се опитат заедно да променят статуквото, ако искаме любимия ни спорт да остане олимпийска дисциплина и да не стане за смях).

Други състезателки издържаха на напрежението и играха силно: Линой Ашрам, която доказа, че е най-интересната за гледане гимнастичка в света, Влада Николченко, която завоюва бронзов медал със златен отенък на бухалки, американките Евита Грискенас и Лора Зенг, които  блестяха със стил и оригиналност и станаха единствените гимнастички извън Европа сред първите 12.

Наследството и името на българската школа защити Боряна Калейн с едно четвърто място в многобоя, което е категорична заявка за медали, и с две пети места, на обръч и топка, във финалите. 

Въпреки че е най-млада и с най-малко опит в българския отбор, Боряна през целия сезон се открои като примата на националния ни състав. Тя е и единствената, която реално може да има амбиции за медали и показва истинско развитие. За съжаление, отборът е в защитна позиция. Опитваме се да защитим мястото си сред най-добрите шест отбора и индивидуални състезателки. В тази защитна борба Боряна изнесе и тежестта на отборното състезание, и два силни финала, и блестящ многобой. Не мога да не се поклоня с възхищение и благодарност към тази изключително талантлива и вдъхновяваща гимнастичка. Браво, Боряна! Само напред!

А не мога и да не си помечтая за момент. Или просто да се опитам да си представя къде щеше да стигне Боряна Калейн, ако имаше реална подкрепа от собствента си федерация и ако имаше стратегия за нейното утвърждаване на световната сцена.  Дано такава стратегия скоро се появи, за да ни защити Боряна отново. Този път на Олимпиадата в Токио.

Златните момичета от ансамбъла заслужават повече. И не са само те!

Тази неделя в Минск българките спечелиха злато в съчетанието с обръчи и бухалки на състезание от серията турнири за световната купа в Минск. До тази победа обаче се стигна след като руският отбор направи поне 5 груби грешки. По време на състезанието за многобоя, както и във финала на 5 топки, рускините бяха класирани пред българския ансамбъл, въпреки грешките.  Всичко това трябва да спре и то трябва да спре сега.  Много преди Токио, този пълен съдийски ад трябва да спре.

Искам да кажа напълно ясно: аз харесвам руския отбор. Писала съм много пъти за тях, както и за гимнастички от Беларус, Украйна, Израел, Италия, САЩ, Корея.  Писала съм и за състезателки от не толкова "гимнастически" държави като Австралия, Южна Африка и Египет.

Вярвам дълбоко и безотказано, че всяка гимнастичка на света заслужава шанса да играе възможно най-силно и да знае, че ще бъде оценена справедливо. От много години, вероятно близо 30, в художествената гимнастика това не се случва.

Едно е, когато имаме трудно съчетание, изиграно с грешки, и то получава по-висока оценка отколкото не толкова трудно съчетание, но пък чисто изиграно. Случаят тук не е такъв. Българският ансамбъл има заложена изключителна трудност в своите композиции. Когато ги изиграят без грешка, не могат да бъдат класирани пред тях отбори с подобно ниво на трудност, но с изпускания. Това не е спорт, а някаква подигравка!

Не мога да си представя, че един истински спортист ще иска да му поднасят медалите даром. Целият смисъл на спорта е това да победи най-добрият.

Ако обаче има проблематични правила, заложени в правилника за оценяване, които позволяват да се дават златни медали при многобройни грешки, то тези правила трябва да се променят. Феновете на другите спортове ни гледат и ни се присмиват. По състезания ходят по няколко хиляди и още толкова ги гледат по телевизията. Този спорт заслужава повече. Тези момичета, всички до една, залужават повече.

Не може близначките Аверини да изпуснат топка и да изметат килима с лентата и пак да са първи. Не е вярно, че никой друг няма тяхното ниво на трудност. Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус имат заложени трудности на световно ниво и от много години им се пречи заслужено да победят. Галкина игра силно в няколко състезания и не беше оценена. След това позагуби мотивация. А кой би реагирал иначе? Работиш по 50 часа на седмица в залата, излизаш, играеш без грешка елементи, които точно 5 души в света могат и, хоп,  някой с грешки се озовава пред теб. Защо?

Още на Олимпиадата в Атланта през 1996-та, Батирчина от Русия с груба грешка се оказа сребърен медалист, когато след нея изключителни състезателки, със заложена максимална трудност, като Витриченко от Украйна, играха чисто. СТИГА ТОЛКОВА. Още колко години ще търпим?

Ако правилникът позволява да се гони уред из целия килим и това да не се наказва, нека променим този проклет правилник. Иначе ще изглеждаме несериозно всички: и състезателите, и треньорите, и феновете на този спорт. Не може да се спъват хора  по килима и да тичат напред-назад без никакъв синхрон с музиката и пак да са първи! Никой не нарича това "спорт"!

И нека повторя: няма нищо лично към тези свръхталантливи деца Дина и Арина Аверини, нито към ансамбъла на Русия. Те са великолепни гимнастички. Те също заслужават, като всеки друг, да бъдат оценявани реално и сами да извоюват своите победи.

Художествената гимнастика трябва да стане спорт, в който най-добрият има шанс да победи, а не да стои и да очаква някакви съдийски машинации и схеми да определят съдбата на медалите. Не трябва да е толкова трудно да се качват на подиума състезатели, които чисто и просто заслужават да са там.

Цял свят настръхва от съчетанията на българския ансамбъл и знае, че са изключителни. Не, не може да се избутват преди тях състезатели, които грешат. Не е приемливо. И ако досега българската федерация си затрайваше и казваше, че сме златни дори и ако спечелим бронз,  то това винаги е било грешен избор.  Беше грешка, когато безмерно красивият ни ансамбъл стана втори на Олимпиадата в Атланта през 1996-та. Ако продължим да си траем, тази грешка ще се повтори. Тя просто е на път да се повтори. Редовно орязват оценките на нашите за многобой и им "дават" по някой медал във финалите.  А ТЕ СА НАЙ-ДОБРИТЕ!!! Защо го позволяваме?

Накрая ще кажа и друго: вярно е, че феновете не сме съдии. Не сме учили за съдии и не знаем правилника. Но ние сме смисълът да го има този спорт: пред празни зали този спорт нямаше да съществува. И ако един фен с просто око вижда несправедливостта, значи никой друг няма право да си затвори очите за нея.

Малък ансамбъл, големи мечти, излишни манипулации

По традиция гимнастичките от ансамбъл във възраст "девойки" изграждат изключителните ансамбли в категория "жени", които сме имали от десетилетия. Девойките са възраст, която понякога не получава внимание, но те са бъдещето и сред тях има изключителни спортисти. Дори и да се откажат преди да влязат във следващата възраст, което също се случва, заслужават адмирации.

На европейското в Баку тази година ансамбълът ни при девойките направи много грешки. Това също може да се случи на всеки и само по себе си не значи нищо по отношение на бъдещето на гимнастичките в отбора. Само че реакциите, които се появиха в социалните медии не бяха адекватни и не би трябвало да са бъдещето. 

Доколкото разбирам, ансамбълът е воден от Вяра Ваташка и Цветелина Найденова. На снимките тук е Вяра по време на работата и в Бразилия. Вяра е световна шампионка с най-силният ансамбъл, който България някога е имала, този, който постигна не само световни титли, но и едно сребро от Олимпиадата, когато заслужаваха титлата. Цвети също беше част от великолепен отбор, отбор, който мина през много изпитания. Може би и други треньори са били част от подготовката на ансамбъла, сигурно също отлични спортисти и специалисти.

Нямам нито една причина да смятам, че треньорките на ансамбъла не могат да изведат един страхотен отбор. Напротив, сигурна съм, че могат.

Нямам причини да смятам, че избраните деца не са талантливи.

В този смисъл критиката, която ще поднеса сега, не е лично към никого, а към цялостната подготовка на отбора, за която си струва да се замислим.  Още повече трябва да се замислим как трябва да приемаме критиката: дали с лъжи или манипулации и с излишни драми или просто като част от живота.

Важно е да си дадем сметка, че през целия сезон до европейското ансамбълът игра с много грешки и не изглеждаше подготвен. Едно е да изпуснеш уреда, както стана с Катрин Тасева: малшанс, невнимание, каквото искате го наречете. (Катрин си изпусна и пак беше четвърта. Катрин излезе подготвена и уверена.) Съвсем друго е да си личи, че отборът не е готов за голямо състезание. При Катрин ние знаем, че сто пъти ги е играла много силно тези бухалки, топката също.  За разлика от Катрин, тази година "малкият" ансамбъл нито веднъж не показа хармонично изиграване. Не говоря дори за безгрешно и чисто, а такова,  в което да личи, че са се сработили. Не знам с какво да си го обясня, но цял сезон изглеждат, все едно всичко им е някакси непознато и ново: и съчетания, и съотборнички, и музика, и уреди.

При това положение изляоха критики в мрежата, свързани с представянето на ансамбъла. Това също е част от спортния и треньорския път: понякога те критикуват.  Вместо да приеме критиката с дойстонство, една майка "изригна" из Фейсбук за това колко е било наранено нейното дете от тези критики. Излезе, че едва ли не ансамбълът си е изиграл всичко чудесно, но някой с лични нападки иска да нарани децата в него и то не децата, ами конкретно едно дете, което не е вярно. Доста манипулативен начин да се отвлече вниманието от истината, а тя е, че девойките просто не бяха подготвени за голямо състезание.

Накрая се намеси и самата Илиана Раева, скокна да нарича феновете "злобни жени" и прочие. Напълно излишно. По-добре е да се полагат усилия да се възпитава следващото поколение, защото гимнастички като Невяна Владинова и Симона Дянкова са на по 25. А пак казвам: от "малките" ансамбли излизат големите шампиони.

Питам се обаче: цял сезон някой освен "злобните жени" гледа ли в какъв вид е тоя отбор? Може би трябваше много по-рано някой да се изкаже по-остро да скочат обидени, та да се вземат мерки. 

Този отбор се състои от децата, които мечтаят (и могат да заслужат) да бъдат следващите кралици, диаманти и победителки, както наричаме изключителните спортисти от отбора във възраст "жени".

Техните треньорки са минали по този път и трябва да го разбират.  Федерацията също трябва да го разбира и вместо да вини и порицава шепа верни фенове, да търси решения. 

Не знам дали сте го забелязали, но вече много големите спортни медии така и не съобщават имената на момичетата от "малкия" ансамбъл. Понякога пропускат и имената на треньорките. И това е всъщност много по-нередно, отколкото критиките, от тези, които единствени всъщност следят спорта на ниво "девойки": точно тая шепа критикуващи фенове. 

От своя страна имам желание да видя как тези деца ще продължат напред и всички ще научат имената им. Бих писала за тях с голяма гордост.

Прези годините Мариана Василева и Камелия Дунавска изведоха незабравими ансамбли във възраст девойки,  с оригинални и смели композиции и с отбори, които са по-зрелищни от много женски отбори. Малките момичета с големи мечти заслужават тази подготовка на световно ниво, а с нея идва и вдъхновение и възхищение,  и подкрепа от феновете по цял свят. 

Всички са в розово, дори празната зала

Гледам и се чудя как да направим този спорт по-популярен. Да не излизат хора като Бетина Жотева да говорят, че спортът ни бил "секта". Да приемат със съвсем сериозно внимание усилията на децата, жените и мъжете, които са си посветили времето, труда и таланта на гимнастиката. 

Българската телевизия да го излъчва. И да не го прекъсва, за да показва кърлинг, билярд, ралита, в които няма българско участие, или дори просто футбол. Има ли начин?

Имаме най-красивия ансамбъл, да го пазим

Тази година българският ансамбъл не спира да удивява всички. Вече гледахме съчетанията не само на рускините, които нашият отбор победи дори на техен терен, в Москва, но и на другите отбори с претенции за почетната стълбичка. Сред тях е и отборът на Италия, който редовно обира медалите на домакинското си състезание за световната купа.

Победихме и италианките, а сега е важно никой в отбора да не се пренавива. Композициите ни са единствени по рода си и са много трудни, но и заслужават да бъдат изиграни с удоволствие. Да играят с лекота заслужават и самите момичета.  Говори се, че някои от момичетата имат болки и контузии. 

Затова беше важно и остава важно да има подготвени резерви. Момичетата в първоначалната селекция за този отбор бяха изключителни до една и съм сигурна, че основният състав е избран много трудно. През годините сме правили грешката да пускаме състезателки да играят със сериозни болки. А не е нужно. Освен, че здравето е най-важно ,от това не остават нито хубави спомени, нито идват златни медали.

Истината е, че в България е напълно възможно да имаме 10 момичета на нивото на петте, които изиграха невероятните обръчи в Италия миналия уикенд. Всъщност, разширената селекция включваше 10 такива момичета. Въпросът не е в липсата на таланти, а в правилните решения и в поемането на рискове, само когато е абсолютно необходимо. За да имаш отбор, който играе съчетания с класи над останалите, трябва да имаш и резерви. 

Няма сполучлив вариант, в който треньорите ще стоят на тръни месеци на ред и просто ще се надяват, че никой никога няма да се разболее, например.  Най-силните отбори не са тези, в които никога не възникват болки и контузии, а тези, които са подготвени, че това може да се случи. А ако е толкова скъпо, както някои твърдят, да се подготвят няколко резерви, то отборът може би трябва да потърси допълнителни споснори или да направи дарителска кампания сред феновете. Но не и да разчита, че титулярките са винаги неуязвими.

Новата победа на една малка гимнастическа школа със световно значние

На турнира от серията Гран При в Марбея, Испания, българката Невяна Владинова спечели три сребърни и един бронзов медал.  Много зрители и специалисти са на мнение, че медалът на бухалки трябваше да бъде златен. Съгласна съм с тях.

Преди да продължа с критика към съдийството, първо искам да кажа, че ужасно много харесвам Александра Солдатова. Харесвам я много повече от много други звезди в руския отбор преди и сега: сестри Аверини, Бравикова, Хонина, Сергеева, Синицина, Титова. Всъщност, харесвам я толкова, колкото харесвах и Маргарита Мамун, олимпийската шампионка или изключителната Кудрявцева. Харесвам Солдатова, защото е безкрайно талантлива, зрелищна за гледане, защото излиза с нови елементи и работи над себе си, защото, за разлика от сестрите Аверини, е изразителна и играе с музиката.

На бухалки обаче, в това състезание, Невяна беше по-добра от нея. И двете започват от максимална трудност 10,  така че разликите идват от оценката за изпълнение. На това състезание, Солдатова залитна в началото на съчетанието и при едното изхвърляне буквално тичаше по килима, за да догони една бухалка, която отиде далеч. Невяна нямаше такива неточности. Невяна игра прецизно и уверено, показа една изключителна композиця, и заслужаваше златния медал.

А сега да поговорим за някои факти извън това състезание. Населението на Русия е над 140 милиона. От тях, според някои източници,  над 100 хиляди момичета в Русия тренират гимнастика. При тези мащаби, невъзможно е от 100 момичета да няма поне една Саша Солдатова. Но въпросът не е в мащабите и далеч не е в това, че България е малка държава. 

Спортът има правила и първото от тях е: нека спечели най-добрият.   Въпросът не е само дали си най-гъвкавата и дали представяш най-голямата държава. 

Въпросът е дали печелиш справедливо и по правилата. Защото ако спрем да играем по правилата,   в един момент на никой няма да му се играе. 

Кой би искал да се поти по 50 часа седмично в залата, за да може всеки път да са първи едни и същи хора, дори ако играят с грешки?! Кой зрител би приел този спорт по сериозен начин? Все едно някой да се спъне по време на бягането на 200 метра и пак да му дадат златен медал. Отговорът е, че дори ако печели толкова добра гимнастичка като красавицата Солдатова, пак няма начин това да е истински спорт, не и ако не спазват правилата. 

При тези обстоятелства, трябва да сме благодарни на  тези, които се трудят и не се отказват от спорта, дори ако правилата не са съвсем спазени.  Невяна е една от гимнастичките, които дават надежда на младото поколение, че в този спорт има смисъл. Че ако работиш, един ден ще получиш признанието, което ти се полага по правилата. Затова медалите, спечелени от Невяна днес, са победа за цялата българската школа и за самия спорт изобщо.  

Първа оценка над 19 за Невяна Владинова, и ще има още много

Днес на Гран При в Испания Невяна Владинова стана първата българка гимнастичка, получила оценка над 19 по новия правилник на голямо международно състезание. За съчетанието си с бухалки, което отдавна смятам за най-оригиналното в света с този уред, тя получи 19.100 (от максимални 20).

Най-после имаме гимнастичка, която показва трудности и с тяло, и с уред, поставени по майсторски начин в невероятно интересни композиции. Отне много години да се върнем на това високо световно ниво, в което не само сме в елита на света, но показваме гимнастика, която е нова, различна и уникална. Много се вълнувам за Невяна!

Сега е моментът да кажа, че няма никакъв смисъл Невяна да пропуска състезания. Втората състезателка, изпращана по големи турнири, може да се редува. Невяна обаче трябва да бъде на всяко голямо състезание и скоро да получи не една, а 4 оценки над 19.

Харесвам всички съчетания на Невяна, но за мен обръчът и бухалките са много над показаното и от руските, и от украинските състезателки, а дори и от примите на българския отбор в близкото минало. Това са съчетания, които спират дъха, заредени са с много зрелищни моменти и изразителност. Както се изрази една руска коментаторка: това е изкуството на владеене на бухалките.

За тези, които не са гледали това изключително съчетание, ето изиграването от държавния турнир "Жулиета Шишманова". Все още очаквам клип с по-добро качество и от днешното състезание.

Катрин Тасева излиза с нови съчетания в Киев

В края на другата седмица, националната състезателка  Катрин Тасева стартира на турнира за Гран При в Киев, с нови съчетания, нова музика и нови трика. 

Катрин Тасева е една от най-качествените състезателки, които българският отбор някога е имал.  

Много гъвкава, отскоклива, изразителна, с много чисти и грациозни линии, с изключително красиви китки и глезени, тя показва както трудни елементи с тяло, така и интересни боравения с уреда. 


Освен всичко това, Катрин е гимнастичка, която наистина играе за публиката, показва  личния си стил и емоции с всяко движение, направо флиртува с публиката.

 Очаквам много от Катрин и се надявам скоро тя да покаже, че нашият отбор заслужава да има две състезателки в първите 8 на света!

През 2017-та заявката на българския ансамбъл е за повече от злато

Сега те имат възможността да променят живота на другите и да останат незабравими.

Тази година българският отбор излиза с две изключително силни композиции, които показват не само спортно майсторство, но и ценности на художествено и чисто човешко ниво. Тези композиции показват хармнонията между силата и красотата, между ярката индивидуалност и работата в отбор. Те показват как трудните неща могат да изглеждат леки. С движенията си, момичетата просто разказват собствена история, в която те живеят и играят като една.

На първото състезание тази година отборът игра само срещу Египет и Русия. Заради това се въздържах да споделя клипове на съчетанията или коментар. Но, въпреки допуснатите грешки, съчетанията са абсолютно пленителни, омагьосващи и незабравими. Заради това направих този малък колаж от началната поза в съчетанието с въжета и топки. Бих го гледала още десет хиляди пъти.

Този път отборът не излиза нито по класическа музика, която е специалитет на рускините, нито по рок или поп музика, в която са се вторачили от много години украинките, нито по филмовата музика на италианките. Излиза отбор, който показва, че когато нещо е чисто, красиво и искрено, то остава завинаги. Те излизат със своя интерпретация по музика, която другите не са докосвали.

През 1996-та имаше един такъв отбор. Отборът, който спечели сребърен медал на Олимпиадата в Атланта. Най-добрият отбор, който сме имали в гимастиката и във всеки друг отборен спорт. Те вярваха във всяко движение, което показваха. Те започваха от чистата нула: от това състояние, в което ти не само играеш, но създаваш. Бяха образец за това, че ако си добър в нещо, можеш да станеш още и още по-добър.

Ако някой може да ги надмине, това е този отбор. Той има всички физически качества, има магнетизъм, има  поразителен синхрон, силно взаимодействие между момичетата.

Вярвам в този отбор, но ще пусна клипове, когато са готови да покажат великолепните си съчетания в цялото им изящество.

Ще си призная: през 1995-та и 1996-та съм гледала българския ансамбъл на тренировки около 150 пъти. По няколко часа. Не ми омръзна да ги гледам. С всеки опит ставаха по-чисти и силни. И понеже оптимизмът е страхотно нещо, ще си призная и друго: винаги съм вярвала, че един ден пак ще се чувствам така.

Нашето слънце Невяна ще грее още по-ярко с нови съчтания

Нямам търпение да видя новите съчетания на Невяна Владинова. Засега в някои от репортажите от контролни състезания и тренировки се появиха откъси и отделни елементи. Съчетанието с лента по испанска музика, което е любимо на фенове от цял свят, също е усложнено още повече и ще продължи да спира дъха на съдии и публика.

Особено се вълнувам да видя новото съчетание на топка. През 2016-та Невяна изигра много силна топка по танго, но най-вече в края на сезона успя да я покаже по категоричен и убедителен начин. Преди Олимпиадата, спорд някои коментатори, топката не изглеждаше като най-силен уред за Невяна. А знаем, че това е традиционен "български" уред, с който нашата школа през годините е показала много уникални елементи.  Невяна има всички качества и играе с голям устрем. Нека нейната топка бъде "българска", но също и нейна: различна!

За българската гимнастика 2016-та беше година на истинско възраждане на надеждите. Съчетанията на Невяна са основната причина за това възраждане. Невяна изигра най-интересното и рисково съчетание с бухалки в света, показа смел избор на музика и нестандартна интерпретация с обръч, много красива топка в хармония с легендарния български стил и лента, за която просто ще се говори още дълго. 

През 2017-та е време да говорим за Невяна не само като за новатор: сега тя е утвърден лидер на българския отбор и част от световния елит.

Докато очакваме новите съчетания в пълния им блясък и в навечерието на турнива за Гран При в Москва, ето едно "фенско" клипче с красиви моменти, които Невяна ни подари през миналия сезон.

В началото на сезона е важно гимнастичките да не се страхуват от грешките, а да покажат новите си съчетания с максимална увереност и след първите състезания да продължат да ги усъвършенстват. Много от най-силните състезателки не са готови да излязат на голямо състезание през януари и февруари. 

За тези, които ще играят на Гран При в Москва, първото състезание е истинско доказателство за смелостта им и за потенциала да играят много по-силно на следващите турнири. Напред, Невяна!

На добър час на Снежана Дечева

Още една от гимнастичките, които бяха избрани за състава на ансамбъла, Снежана Дечева, се отказа. Снежана беше резерва в националния ансамбъл на Олимпиадата в Рио. Ако трябва да разглеждаме подбора на гимнастички в ансамбъла по отношение на опит и участие в отбора, бих очаквала точно Снежана да остане една от титулярките в отбора.  Тя отдавна направи своята заявка за място в националния състав.

Затова много съжалявам, че тя не остана част от ансамбъла. За разлика от Любомира Казанова, която също прекрати спортната си кариера, Снежана все още беше в позиция на резерва на Олимпиадата,  въпреки че тя има всички качества да попадне в основния състав.

Новият ансамбъл се състои от наистина много обещаващи гимнастички, всяка от която би могла да се изяви и като индивидуална състезателка. Щеше да бъде добре за отбора, ако има и по-опитни състезателки. 

Засега единствената състезателка с повече опит на големи състезания е капитанът на отбора, изключително артистичната Симона Дянкова. 

Причината за отказването на Снежана не изглежда свързана с контузия или друг здравословен проблем, както, за съжаление, се случва често в гимнастиката.  Здравословен проблем беше и основното обяснение, свързано с отказването на Любомира Казанова, която замести Цветелина Стоянова и спечели бронзови медали с отбора на европейското първенство, както и на Олимпиадата..

Разбира се, всяка гимнастичка прави своя избор на базата на много фактори, и здравословни, и професионални, и лични. И все пак ми е трудно да приема, че толкова красива и талантлива състезателка като Снежана, която беше изчакала своя ред да влезе в отбора, ще се оттегели.

Сега е моментът да се замислим за няколко важни фактора, свързани с подготовката на отбора:

1. Колко резерви трябва да имаме в новия отбор, в случай на контузии или други непредвидени обстоятелства? Достатъчна ли е една резерва?

2. В някои държави има Ансамбъл 1 и Ансамбъл 2. Имаме ли средства за втори състав и има ли къде да се изяви той?

3. Какви са перспективите пред силни гимнастички, които стават резерви, но не влизат в титулярния състав? Освен като бъдещи треньорки или съдийки, как биха могли те да се полезни на спорта и на националния отбор, ако все още имат желание да работят в сферата на гимнастиката?

4. Едно от най-трудните неща в гимнастиката е да се мотивират талантливи деца да останат в спорта, въпреки че най-вероятно ще имат кратка кариера. Какво могат да направят треньори, клубове и федерацията, за да окуражават по-младите гимнастички да се развиват и да не се отказват в ранна възраст?

За да се върнем на темата за отказването на Снежана, съвсем не искам да кажа, че тя не реализира своя потенциал, а просто, че можеше да се състезава по-дълго за своя радост и за радост на феновете. Участието й на Олимпиада като резерва е огромно постижение, за което много гимнастички мечтаят. Нека мечтите да продължат за Снежана, какъвто и път да избере тя след състезателната кариера в ансамбъл.

Нови надежди в българския отбор: Петя Борисова

Още една нова, многообещаваща състезателка, стана част от основния състав на националния отбор. Това е възпитаничката на треньора Николай Боев, Петя Борисова.  През миналата година не видяхме Петя на много големи състезания, но тя зае пето място на международния турнир, който съпътства състезанието за световната купа в София. Тя спечели и два медала във финалите на отделните уреди.

От съчетанията на Петя, които съм гледала, получих впечатлението, че тя има сили и качества да изпълни много трудни елементи с тяло, но, за съжаление, не при всяко изиграване тези елементи се получават чисто. Качествата и техниката са налице, сега е въпрос на подготовка и изчистване на всяко движения.

Има какво да се желае в съчетанията на Петя по отношение на по-оригинална работа с уредите, но смятам, че и в това отношение тя има отлична техника и може само да върви напред. Петя е много изразителна и видимо показва удоволствие от играта. 

На държавното първенство през миналата година Петя зае осмо място. Преди нея, освен съотборничките й в националния отбор,  Невяна, Катрин, Ерика и Боряна, беше и вече отказалата се Сара Стайкова. Изпревариха я също Симона Дянкова и Мадлен Радуканова, които сега са част от ансамбъла.  С оглед на това класиране, Петя наистина е най-неутвърдената и неопитна състезателка в националния отбор сред индивидуалистките, но може би и тази с най-голям потенциал да се развие стремително.

Надявам се подготовката на Петя да протича гладко и с много внимание към нейния огромен талант. Мечтая да я видим със съчетания, в които с голяма амплитуда се открояват различни тетрудни и интересни елементи, които са напълно във възможностите на най-новата ни националка. Успех!

Благодаря на Димо Димов за разкошните снимки на Петя. Нека я виждаме винаги с такава уверена усмивка на лицето.

    Снимки:Димо Димов

Нови надежди в българския отбор: Ерика Зафирова

Честита Нова Година, фенове! Очаквам новата 2017-та да бъде блестяща година не само за ансамбъла, но и за гимнастичките от индивидуалното. Нека бъде честита тази година и на трите състезателки, които още не са толкова утвърдени както Невяна Владинова и Катрин Тасева. Това са Петя Борисова, Ерика Зафирова и Боряна Калейн. Въпреки че като девойки и трите достигнаха силни класирания и много напредък, тепърва им предстои да се докажат в категория "жени". За Ерика участието сред елита на света вече е факт и сега тя може само да върви напред.

Още с първото си голямо състезание в Москва миналата година Ерика показа голям потенциал и зае шесто място. През миналата година се виждаше, че тя има много качества, но че съчетанията, които изпълнява, все още не показват максимално красиво нейните силни страни. 

Ерика започва кариерата си в клуб "Велбъжд" (Кюстендил) и по-късно става състезателка на "Олимпия 74" (Бургас).  Това е клубът на бившата националка Мария Матева. Надявам се с Ерика да се избегнат грешките, които през годините станаха с подготовката на Мария: липса на оригиналност в композициите през първите й години в националния отбор до намесата на Ефросина Ангелова, стремеж да се "наложи" гимнастичката на всяка цена, въпреки контузии или формата, в която се намира, неудачен избор на стил и хореография. 

Много е важно Ерика да не стане  "абонираната" номер 2 в отбора, както години наред беше Мария, въпреки резултатите си.  Не само Катрин, но и Боряна и Петя са на много високо ниво, и конкуренцията между тях трябва да бъде постоянна. Всъщност, и четирите биха могли да се състезават с най-добрата в отбора: Невяна Владинова.

Доколкото разбирам, Ерика ще работи с нова треньорка през този сезон и се надявам с това да дойдат и много промени в стила. Лично за мен избора на музикален съпровод, дори триката, прическата и грима могат да претърпят промени, за да може съдиите и публиката да забелязват таланта на самата Ерика, а не "страничните" и някакси допълнително зрелищни фактори. 

Мисля, че Ерика и много добра техника на уредите, което се видя в съчетанието й с лента през миналия сезон, но може да се покаже още по-смело. Тя показва и много трудни пируети, които би трябвало да донесат високи оценки, ако ги изпълнява чисто. Няма причина гимнастичка от калибъра на Ерика да получава оценки под 17.500, ако играе уверено. Желая на Ерика и новия треньорски щаб много нови успехи през 2017-та.

Бъдещето на гимнастиката започва днес

Нищо в художествената гимнастика не е чуждо на Николай Боев: нито физическите изисквания, нито кипящите емоции, нито историята на спорта и промените в стила.  Николай се докосва до художествената гимнастика случайно,  когато като дете чака своя приятелка да свърши тренировката си. Толкова му харесва, че започва да тренира,  а още на 16 помага в тренировките на другите деца.  От собствените му изпълнение се вижда колко работа и любов е посветил на любимия си спорт и какви страхотни резултати е постигнал:                                                                                                                                  

Снимка: Димо Димов

Николай вече има повече от 10 години опит като треньор, както и сериозен опит като съдия. Голям фен е на Симона Пейчева. Моето лично впечатление е, че Николай, както и самата Пейчева, е ценител на руската школа и обича да работи с деца с много развита гъвкавост и други страхотни физически качества.

   

Точно такава и възпитаничката на Николай, националката Петя Борисова, която посочва за свои любимки рускините Кудрявцева, Солдатова и Мамун. Петя има огромен потенциал, а за Николай работата с национална състезателка е не само признание, но и възможност да помогне на отбора да се развива.

Снимка: Димо Димов

Надявам се участието на Николай в работата на националния отбор да е една от първите стъпки към по-масовото включване на мъже в художествената гимнастика, където те биха могли да внесат много състезателност и зрелищност. Лидерът на руския отбор Ирина Винер също сподели в интервю, че участието на мъже е бъдещето на спорта, защото ще му донесе още по-голяма популярснот.

В България също е важно да приемем с открито сърце, че има жени, които са страхотни в традиционно "мъжки" спортове като борбата и вдигането на тежести и че по същия начин нищо не трябва да спира мъжете да се занимават с художествена гимнастика. 

Важното е един спортист да има желание за работа и талант. Други фактори не би трябвало да имат значение нито в избора на спорт, нито в развиетието на спортиста. Не бива да има значение и какво точно и непременно очакват родителите. Евгения Раданова например разказа в интервю, че нейните родители са очаквали тя да се занимава с фигурно пързаляне,  защото е "женствено и грациозно",  а това, че е избрала шорт трек не е било особено приятна изненада за тях.  Засега Раданова остава българската спортистка с най-силно представяне на зимна олимпиада.  А определено би могла да не бъде единствената.

Засега българската преса пише за Николай като за "куриоз" в историята на гимнастиката. Разбира се, Николай е уникален в своя талант и избор. Но той не бива да остане едно прекрасно изключение. Готова съм да се обзаложа, че много други момчета в  България харесват гимнастика и с радост биха си играли с ленти и обръчи, било то само като хоби,  но може би и на високо състезателно ниво. Николай е имал късмет, че са го окуражавали да продължи да следва своя избор. Ако треньорите или семейстовото му го бяха насочили към други спорт, сега нямаше да имаме такъв страхотен треньор в националния отбор.

Снимка: Димо Димов

Грим, по-малко или повече?

Певицата Алиша Кийс (Alica Keys) на 35-годишна възраст реши да започне ново модно движение "Без грим" и се появява на публични места негримирана. Засега май е единствентата, поне сред по-известните личности като нея, които получават музикални награди и участват в различни събития. Обяснението на Алиша беше, че иска да бъде "себе си", да не се крие зад нищо. Тя е музикант, който от най-ранна възраст е под светлината на прожектора и сигурно на 10-12 години, ако не и по-рано, вече е носила доста грим. 

Много фенове на Алиша се радват на нейното решение, други смятат, че е "освобождение" за жените от оковите на очакванията винаги да изглеждат по определен начин, а трети са направо ядосани, защото си признават, че чисто и просто се харесват с грим и толкова. "Мен не ме снимат фотографи, като тези, които правят снимките на Алиша", отбеляза една моя приятелка, за която гримът вече 25 години е цял ритуал. "Да, но ти си си хубава", отговарят други.

На фона на всичко това се изненадах да прочета коментари, че треньорките Бранимира Маркова и Ефросина Ангелова трябвало да носят грим, или повече грим, като извеждат Невяна Владинова и Катрин Тасева.

За да си призная моята лична гледна точка, аз не се гримирам добре и ме мързи. Гримирах се в гимназията и в студентските години, а сега нося някакъв крем, който да ме защитава от слънцето, гланц за устни, с лек цвят или безцветен и, в дни, в които не бързам за работа: спирала.  Преди много години се появих с повече грим в един мой любим софийски бар и собственикът на бара, който ме е виждал и без гланц за устни, възкликна: "Днес си с макияж!  Кой се жени!". "Показваха ме по телевизията", казах на шега. 

Затова пък обичам да си купувам червила в различни цветове и те си седят у нас в едно шкафче. Някои от тях са доста трайни и се махат трудно. Имам 10-15 цвята за тези спешни случаи, когато много искам да изляза с червило и не се харесвам в нито един цвят.  Блазе им, мисля си, на тези, които са способни да излязат от дома си години наред с един цвят червило.  Виж, ако трябваше да гримирам друг човек, щях да избера цвят без никакви колебания. И така...

Честно казано, през годините съм си мислила, че някои от гимнастичките носят доста тежък грим, и че при девойките и децата може би е малко рано за грим. А съм присъствала и на състезания, когато някое от по-малките момичета все се оплаква, че има спирала в окото и текат сълзи с повод и без повод. 

Въпреки това обаче, не бих си представила гимнастичка да излезе без грим на килима, особено защото модата на сегашните трика е да са много цветни и с много орнаменти, включително кристали и мъниста, и всяка гимнастичка би изглеждала бледа и недостатъчно подготвена с такова трико под силното осветление в залите и пред камерите.

Защо обаче трябва да имам претенции към грима на треньорките? Няма причина. Някои треньорки са редовно облечени с анцузи, включително и когато извеждат състезателки на килима. Други имат предпочитания към по-спортни или спортно-елегантни дрехи. Кой успя да се вторачи в това дали Ефросина е гримирана, не знам, но ми звучи малко като оплакването, че Лили Игнатова ходела в залата с токчета.  Кое поражда очакванията, че някой трябва си сложи грим преди да изведе гимнастичките? Не е ли по-важно да им дърпа ушите, например? 

Или просто всички да си вършат работата и да се харесват,  а който има желание да си сложи червило и да намаже с него разцелуваните гимнастички, да му е честито!

Казан вече е златен град за Любомира Казанова

Българският ансамбъл игра на руска земя при най-тежкия жребий: излязоха първи. Играха при най-тежките условия: с неопитна резерва. Играха при силен климатик в залата, който затруднява как контролираш лентите. Играха пред руска публика, която вика само за своите.

Играха, докато псевдо фенове продължават да пишат как на "Илиана ще й тежи станалото с Цвети" и "Нешка Робева е инквизитор". Нешка Робева дори не работи с този отбор, но нападки трябва да има. Илиана през годините хвърли сърцето си да подкрепя Цвети, но нападки трябва да има! 

Българският ансабъл спечели златото на ленти.  Напук на всичко.

Резервата, дебютантката, Любомира Казанова сега вече е златна медалистка. Дано това затвори поне за малко злобните усти на хората, които никога няма да постигнат и една стотна от нейните успехи и които имаха наглостта да твърдят, че тя има някаква вина за случилото се с нейната съотборничка Цвети.  Браво, Любомира, само напред!

Сега е моментът да се запитаме от какво има нужда отбора, за да се качи на стълбичката и в Рио. Ще ви кажа обаче от какво НЯМА нужда: предразсъдъци, изказвания на всезнайковци, конспирации, сензации, анти-професионализъм, фалш.

Забелязвате ли симоволите на триката на отбора? Това са розетките от Плиска и им стоят по-елегантно от всякога. А българските вестници писаха, че това е "окултен символ". И няма нито един извинил се за цялото безхарберие и за неуважението към този отбор.

Тази седмица българският отбор заслужи едно първо, едно четвърто и едно пето място.

Представете си какво щеше да стане, ако и не им пречеха?

Високите очаквания към Невяна Владинова са напълно оправдани

Помните ли, когато си казвахме: Невяна трябва да получава оценки по 17, Невяна трябва да получава оценки от 17.5? Е, Невяна го постигна. Тръгна от много далеч и без достатъчно подкрепа в началото. Ето я сега с оценки от 18 на две големи състезеания.

18 не е таванът. Трябва да продължим да очакваме много от Невяна и трябва всички около нея - треньори, федерация - да се борят за това заедно с нея. В Гуадалахара грешките, които тя допусна на топка и лента, бяха малки. Оценките над 17 за тези две съчетания са достойни. Това означава, че без грешки Невяна трябва да получава над 18.5.

Истината за нашия любим спорт обаче е, че чистото изпълнение не е достатъчно. Затова призовавам всички: фенове, Федерация, български специалисти по цял свят: подкрепете Невяна. Подкрепете я като професионалисти и като хора!

Невяна избра да играе българска гимнастика в нейния най-чист и впечатляващ вид. Тя залага на много повече оригиналност от повечето гимнастички в осмицата на света.  Колкото и да харесвам и корейката Сон, и израелките, и момичетата от Беларус, Невяна в момента прави нещо, което те не опитват: тя създава нова гимнастика, защото се осмелява да изглежда различна.

Всички, които милеят за развитието на този спорт, трябва да подркепят Невяна в нейния път към медалите, за да може в бъдеще да гледаме и други деца като нея, които ще покажат гимнастика на друго ниво.

Липсата на мотивация и отказването на Сара Стайкова

Сара Стайкова от известно време е третата в националния отбор. Първите две преди бяха Матева и Владинова, а сега Катрин Тасева убедително показва, че е втората. Сара е решила да се откаже, защото не се чувства достатъчно мотивирана.

За мен като фен е много разочароващо да прочета, че причината за отказването е чисто и просто нежелание да тренира повече. Уважавам желанието на Сара и разбирам, че след 20-годишна възраст много състезателки искат да се занимават с други неща, не само със спорт. Не и по 8 часа на ден.

Сара Стайкова е една от най-качествените гимнастички в България. Тя е гъвкава, отскоклива, изключително харизматична. През годините Мария Матева се класираше преди нея най-вече поради своя опит и репутация. След отказването на Мария, през този сезон Катрин Тасева показа по-голяма стабилност и по-силни резултати, но разликата между нея и Сара е малка. Въпреки че много харесвам и другите момичета в отбора, смятам, че Сара е по-подготвена в момента и от Ерика Зафирова, и от Боряна Калейн. Тя има силни композиции и вече е играла на големи състезания.

Точно заради това ми е мъчно, че позицията на "номер 3" в отбора не я удовлетворява. Повечето големи гимнастички не влизат в националния отбор направо като "номер 1". Маргарита Мамун в началото не беше дори в тройката, Ганна Ризатдинова много години не беше любимката на треньорките. Силвия Митева се бори много години, само за да стане националка.

Много прекрасни момичета мечтаят да са националки или, ако вече са националки, да са на мястото на Сара, както във вътрешните класирания, така и по отношение на резултатите, които Сара постига извън България. Въпреки че Сара обикновено получава оценки по около 16-17 точки, с времето оценки над 17.5 биха били напълно по силите й на базата на трудността, заложена в нейните съчетания.

Като гледам снимките на Сара, знам, че тя много ще ми липсва, но не смятам, че треньори или съдии са я ощетили или не са я подкрепяли през нейния спортен път до този момент. Мисля, че самата Сара трябва да си поставя високи цели, разбира се, но и в същото време да се гордее, че със сигурност е една от трите най-добри гимнастички в България.

Също бих искала да кажа на всички други деца: да си трета не е загуба, не е провал, не е повод за отказване. Това може да бъде само надежда за бъдещето. Трябва да знаете, че никой, който работи усърдно, не остава трети за постоянно.  Освен класиранията имат значение и любовта на публиката и, повече от всичко: възможността да се развиваш.

Завършвам с тази снимка на Сара, на която се вижда как тя подкрепя своите съотборнички. Бих искала да запомня Сара с нейния чар и спортсменско отношение. 

Сара е страхотен състезател с голям потенциал и аз се надявам тя да промени решението си и да се гордее с постигнатото дотук, за да гледа напред. Каквото и да реши Сара, надявам се да вярва в себе си и да се наслаждава на успехите си в спорта и във всяка друга област.

Новата българска надежда Катрин Тасева играе в Будапеща

С този кратък пост искам да споделя с феновете, че много се вълнувам от участието на Катрин Тасева на международния турнир в Будапеща този уикенд. Нямам информация за оценките й, но не мога да се сдържа и да не споделя няколко нейни снимки, с огромни благодарности на фотографа Димо Димов.

Очаквам от Катрин много вълнуващи композиции и престижни класирания през този сезон.