неделя, март 28

Златен ансамбъл, страхотна Калейн, ударни оценки и голямо объркване

Успешно за българския отбор протече състезанието от серията за световната купа в София. Боряна Калейн за пореден път се доказа като Гимнастичката с главна буква и с реални шансове за олимпийски медал, звезда от световна величина и безспорен лидер в българския национален отбор. Ансамбълът също за пореден път игра много смело и обра всички златни медали на този турнир, макар и в отсъствие на няколко от най-силните си конкуренти.  Да пожелаем успех на Боряна и ансамбъла в Токио, нека продължат да се борят за най-високото място на стълбичката.

Публиката не беше в залата, но феновете успяха да влязат в многобройни дебати в социалните медии. Много неща по време на това състезание се оказаха объркващи, особено някои от коментарите. Някои са весели, други, не толкова. Ще ги изредя тук:

- "Рекордната" оценка на ансамбъла, както и оценката на Боряна Калейн на обръч ме объркват. Не очаквам на състезание извън София за такива изпълнения да излязат такива оценки. Очаквам обаче да се оплачем колко рекордно високи са оценките на други отбори.

- Да помислим върху този леко объркващ факт: отборът на Русия, който идва да играе в София, не е техният национален отбор. Това е клубен отбор, държавен шампион. Представете си го това да се случи в някой друг спорт, по ваш избор. Да кажем във футбола. Как ще си кажем, "Я да пратим, примерно, Лудогорец вместо националния отбор на мач". Всъщност, може и да не е лоша идея! 

- За боксовото трико ще кажа само: защо? А за трикото с мрежестите ръкави, лилавото цвете, ярко сините пайети и детайлите върху тях в черно и бяло, мога да кажа само: стига де, имайте милост!


- Помните ли как през 90те години коментаторите така и не можеха да запомнят коя гимнастичка от коя руска република е? Само че тогава бъркаха най-вече Украйна с Беларус. А по-късно, когато навлязоха много силни гимнастички от Казахстан, Азербайджан, Узбекистан и други държави, стана вече много сложно за коментаторите. За правилно произнасяне на имената на момичетата даже не се и пробват, а държавите са все там някъде на изток, що пък да се мъчим да ги различим една от друга.  Коронното изказване на това състезание обаче беше, че италианката Балдасари стана Мангасари.  Как не я объркахме с румънката, направо не знам. На другата италианка пък поставиха български флаг до името в класирането (ами така де, излиза със страхотна треньорка българка все пак!). Хайде вече да не се мъчим и коментаторите само да казват: "В момента играе момиче с обръч" и да си траят за разни други подробности, тъкмо ще чуваме музиката на съчетанията. Ако някой обърка топка с обръч, ще го преживеем също. Това са все пак едни объркващо кръгли уреди и има в названията им буквата О!

- Друг коментар, който ме впечатли беше, че Линой Ашрам от Израел нямала особени качества. Не била много гъвкава, нито била и отскоклива. Линой Ашрам е състезателката, която,  докато е във въздуха търкаля уреда от една ръка в другата. Като гледа човек скоковете на Линой, има чувството, че тя остава неподвижно във въздуха за известно време, толкова височина и амплитуда имат. Ама кой ти гледа, то е важно да говорим.

- Няколко пъти ни обясниха, че лентата е дълга 6 метра. И било много трудно да се хвърля и изобщо манипулира. Изисквала се много "сила в раменната става". Искам да разсъдите малко върху тази мисъл за силата на ставата. А за тези от вас, които са тренирали гимнастика, пък макар и малко, помислите дали не ви обърква идеята, че с "раменната става" движим лентата.  

Да се объркаме, да се оплетем малко. Кое бокс, кое гимнастика, кой имал олимпийска квота, кой не, коя била майка, коя дъщеря? Сложно нещо е този спорт. Сложен е вече не само за тези, които седят на съдийските маси и за коментиращите в студиото. Почна да става май сложен дори и за феновете. Особено когато се оказва, че феновете нямали право да коментират дали им харесва едно трико, а "експертите" в това време не само не могат да произнесат имената на състезателките, но и вече измислят съвършено нови!

А всъщност всеки може да се обърка, на мен много пъти ми се е случвало да забравя през коя година някоя гимнастичка е спечелила медал или пък кои са били до нея в класирането преди 15 години, да кажем. Всеки има право и да не хареса едно-две трика и да има мнение за тези трика, което да иска да каже, вместо да си мълчи. Това също ми се е случвало, но този път е рекордно. 

Знаете ли за кое обаче са много объркани някои любители на този спорт? Объркани са, ако си мислят, че феновете не могат да различат оригиналност от кич, да разпознаят един красив скок, или да се замислят за това дали е реална една оценка. Все още има надежда, че не сме напълно объркани.