По-важно е да сме справедливи, отколкото да сме единни

Ще ви призная: от няколко месеца се чудя какво да правя с този блог. Блогът ще навърши 10 години скоро и като прегледах какво съм писала, има един рефрен, който се повтаря. Той звучи горе-долу така.

1. Идва талантливо момиче
2. Това момиче работи с Нешка Робева
3. Започват усилия:

     а. да се пречи на това момиче

ИЛИ

     б. да се прехвърли момичето в друг клуб и да се каже, че никога не е работило с Нешка  Робева: така стана и със Силвия Митева, която едно "благодаря" не каза на Нешка, така стана и с Катрин Тасева, и с други.

Мен не ме е страх от разочарованията. Разочарованията обаче имат смисъл само тогава когато човек научава нещо от тях. А какво научаваме от ситуацията, описана по-горе, освен, че всичко това е грозно и несправедливо?

Невяна Владинова и Катрин Тасева излязоха на световното в София миналата година с композиции, с които нямаха шанс да вземат медал, освен ако момичетата от Русия, Беларус и Линой от Израел не направят груби грешки. Всъщност, някои от основните конкурентки направиха такива грешки. Обаче се оказа, че изникват нови звезди от Италия и Украйна, които, въпреки грешките на утвърдените, пак ни изпревариха.

Ансамбълът, койго трябваше да върви с класи над останалите на базата на класиранията в началото на сезона, стигна до един златен медал, но изпусна абсолютната титла. Без съмнение това също се дължи не просто на лош късмет, а явно има какво да се подобри в подготовката.

Сега, след първото конгролно състезание за годината, излязоха изказвания, че българските треньорки и лидери на Федерацията щели да бъдат единни. От това се разбра, че ще се даде шанс на Лъчезара Пекова, едно прекрасно дете, което работи с Нешка Робева, да влезе в националния отбор. Само дето тя си го заслужава и без да се правят гръмки изказвания. Тя просто заслужава да е национален състезател.  И не е важното кой с кого ще е "единен". Важното е, че не е справедливо да се пречи на тези, които влагат труд и талант в гимнастиката.  

Питам се, ако има справедливост, как да си отговорим на следните въпроси:

1. Защо Петя Борисова продължава да е в основния състав на националния отбор? 

С какво точно превъзхожда тя и Таня Воложанина, и Лъчезара Пекова? Това не е справедливо нито към тях, нито към самата Петя, нито към отбора, нито към феновете. Около хиляда пъти съм писала, че не може някой години наред да стои на едно място и да си остане "абониран" за място в  основен състав на национален отбор. Не стоят така нещата в отборите, които редовно ни бият на големи състезания. Ако си здрав и тренираш, но не напредваш, просто някой те изпреварва.

2. Защо, след като Теодора Александрова се е контузила и е станала, о ужас, 61 килограма (сякаш други в отбора не са с подобно тегло и без контузии), не може тя да получи шанс като човек, който си вършеше работата преди да се контузи, да се възстанови и да се върне? Защо трябваше да бъде изгонена по толкова грозен начин, че и пред пресата да обявим колко килограма е? Това също сме го виждали с други гимнастички. Ако си контузена, веднага си вън. Освен ако, разбира се, не си Мария Матева, която игра години наред с тежко гръбначно изкривяване и с високи килограми, за да загуби и  своето време, и на всички. По това време обаче "единно" бяхме решили да я тласкаме напред за сметка на всички останали, та Ефросина Ангелова чак нямаше време и сили да работи с другите в отбора, защото денонощно се опитваше от болен човек насила да направи "прима". И как завърши всичко? От Мария не стана прима, а накрая Ефросина просто вдигна ръце и си взе шапката от България (отново! жалко!).

Не е въпросът, че няма единство. Въпросът е, че някои казват на черното бяло, а други гледат истината в очите. Има и такива, които си избират да затворят очи за година-две и после или сами си тръгват, или ги изритват, защото не са вече толкова удобни. Лили Игнатова, например, издържа известно време, и след това се подиграха с нея като излязоха да пред камерите да разправят, че ходела в залата с токчета. Тогава само Сашо Диков повдигна глас и каза нещо от рода на "това е безумно". Ами да, безумно е. И е нетърпимо. Камелия Дунавска и тя се опита: изведе ансамбъл от девойки, които бяха по-силни от тогавашните жени, но не получи признанието, което заслужаваше. Мариана Василева се опита да работи в България, но и на нея съвсем активно пречеха. 

Какво единство при такова поведение?! Кой ще се скъсва от работа, за да излезе един ден някой от всемогъщата федерация да го хули пред всички или да се старае просто да го изгони, ей така, въпреки силните резултати?

Ако човек не се държи зряло и справедливо, и да иска, той няма как да е "единен" с другите. Един ден все някой ще отвори очи за реалността: такова единство е  временно и обречено.

Нови надежди в българския отбор: Петя Борисова

Още една нова, многообещаваща състезателка, стана част от основния състав на националния отбор. Това е възпитаничката на треньора Николай Боев, Петя Борисова.  През миналата година не видяхме Петя на много големи състезания, но тя зае пето място на международния турнир, който съпътства състезанието за световната купа в София. Тя спечели и два медала във финалите на отделните уреди.

От съчетанията на Петя, които съм гледала, получих впечатлението, че тя има сили и качества да изпълни много трудни елементи с тяло, но, за съжаление, не при всяко изиграване тези елементи се получават чисто. Качествата и техниката са налице, сега е въпрос на подготовка и изчистване на всяко движения.

Има какво да се желае в съчетанията на Петя по отношение на по-оригинална работа с уредите, но смятам, че и в това отношение тя има отлична техника и може само да върви напред. Петя е много изразителна и видимо показва удоволствие от играта. 

На държавното първенство през миналата година Петя зае осмо място. Преди нея, освен съотборничките й в националния отбор,  Невяна, Катрин, Ерика и Боряна, беше и вече отказалата се Сара Стайкова. Изпревариха я също Симона Дянкова и Мадлен Радуканова, които сега са част от ансамбъла.  С оглед на това класиране, Петя наистина е най-неутвърдената и неопитна състезателка в националния отбор сред индивидуалистките, но може би и тази с най-голям потенциал да се развие стремително.

Надявам се подготовката на Петя да протича гладко и с много внимание към нейния огромен талант. Мечтая да я видим със съчетания, в които с голяма амплитуда се открояват различни тетрудни и интересни елементи, които са напълно във възможностите на най-новата ни националка. Успех!

Благодаря на Димо Димов за разкошните снимки на Петя. Нека я виждаме винаги с такава уверена усмивка на лицето.

    Снимки:Димо Димов

Бъдещето на гимнастиката започва днес

Нищо в художествената гимнастика не е чуждо на Николай Боев: нито физическите изисквания, нито кипящите емоции, нито историята на спорта и промените в стила.  Николай се докосва до художествената гимнастика случайно,  когато като дете чака своя приятелка да свърши тренировката си. Толкова му харесва, че започва да тренира,  а още на 16 помага в тренировките на другите деца.  От собствените му изпълнение се вижда колко работа и любов е посветил на любимия си спорт и какви страхотни резултати е постигнал:                                                                                                                                  

Снимка: Димо Димов

Николай вече има повече от 10 години опит като треньор, както и сериозен опит като съдия. Голям фен е на Симона Пейчева. Моето лично впечатление е, че Николай, както и самата Пейчева, е ценител на руската школа и обича да работи с деца с много развита гъвкавост и други страхотни физически качества.

   

Точно такава и възпитаничката на Николай, националката Петя Борисова, която посочва за свои любимки рускините Кудрявцева, Солдатова и Мамун. Петя има огромен потенциал, а за Николай работата с национална състезателка е не само признание, но и възможност да помогне на отбора да се развива.

Снимка: Димо Димов

Надявам се участието на Николай в работата на националния отбор да е една от първите стъпки към по-масовото включване на мъже в художествената гимнастика, където те биха могли да внесат много състезателност и зрелищност. Лидерът на руския отбор Ирина Винер също сподели в интервю, че участието на мъже е бъдещето на спорта, защото ще му донесе още по-голяма популярснот.

В България също е важно да приемем с открито сърце, че има жени, които са страхотни в традиционно "мъжки" спортове като борбата и вдигането на тежести и че по същия начин нищо не трябва да спира мъжете да се занимават с художествена гимнастика. 

Важното е един спортист да има желание за работа и талант. Други фактори не би трябвало да имат значение нито в избора на спорт, нито в развиетието на спортиста. Не бива да има значение и какво точно и непременно очакват родителите. Евгения Раданова например разказа в интервю, че нейните родители са очаквали тя да се занимава с фигурно пързаляне,  защото е "женствено и грациозно",  а това, че е избрала шорт трек не е било особено приятна изненада за тях.  Засега Раданова остава българската спортистка с най-силно представяне на зимна олимпиада.  А определено би могла да не бъде единствената.

Засега българската преса пише за Николай като за "куриоз" в историята на гимнастиката. Разбира се, Николай е уникален в своя талант и избор. Но той не бива да остане едно прекрасно изключение. Готова съм да се обзаложа, че много други момчета в  България харесват гимнастика и с радост биха си играли с ленти и обръчи, било то само като хоби,  но може би и на високо състезателно ниво. Николай е имал късмет, че са го окуражавали да продължи да следва своя избор. Ако треньорите или семейстовото му го бяха насочили към други спорт, сега нямаше да имаме такъв страхотен треньор в националния отбор.

Снимка: Димо Димов