Златните момичета от ансамбъла заслужават повече. И не са само те!

Тази неделя в Минск българките спечелиха злато в съчетанието с обръчи и бухалки на състезание от серията турнири за световната купа в Минск. До тази победа обаче се стигна след като руският отбор направи поне 5 груби грешки. По време на състезанието за многобоя, както и във финала на 5 топки, рускините бяха класирани пред българския ансамбъл, въпреки грешките.  Всичко това трябва да спре и то трябва да спре сега.  Много преди Токио, този пълен съдийски ад трябва да спре.

Искам да кажа напълно ясно: аз харесвам руския отбор. Писала съм много пъти за тях, както и за гимнастички от Беларус, Украйна, Израел, Италия, САЩ, Корея.  Писала съм и за състезателки от не толкова "гимнастически" държави като Австралия, Южна Африка и Египет.

Вярвам дълбоко и безотказано, че всяка гимнастичка на света заслужава шанса да играе възможно най-силно и да знае, че ще бъде оценена справедливо. От много години, вероятно близо 30, в художествената гимнастика това не се случва.

Едно е, когато имаме трудно съчетание, изиграно с грешки, и то получава по-висока оценка отколкото не толкова трудно съчетание, но пък чисто изиграно. Случаят тук не е такъв. Българският ансамбъл има заложена изключителна трудност в своите композиции. Когато ги изиграят без грешка, не могат да бъдат класирани пред тях отбори с подобно ниво на трудност, но с изпускания. Това не е спорт, а някаква подигравка!

Не мога да си представя, че един истински спортист ще иска да му поднасят медалите даром. Целият смисъл на спорта е това да победи най-добрият.

Ако обаче има проблематични правила, заложени в правилника за оценяване, които позволяват да се дават златни медали при многобройни грешки, то тези правила трябва да се променят. Феновете на другите спортове ни гледат и ни се присмиват. По състезания ходят по няколко хиляди и още толкова ги гледат по телевизията. Този спорт заслужава повече. Тези момичета, всички до една, залужават повече.

Не може близначките Аверини да изпуснат топка и да изметат килима с лентата и пак да са първи. Не е вярно, че никой друг няма тяхното ниво на трудност. Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус имат заложени трудности на световно ниво и от много години им се пречи заслужено да победят. Галкина игра силно в няколко състезания и не беше оценена. След това позагуби мотивация. А кой би реагирал иначе? Работиш по 50 часа на седмица в залата, излизаш, играеш без грешка елементи, които точно 5 души в света могат и, хоп,  някой с грешки се озовава пред теб. Защо?

Още на Олимпиадата в Атланта през 1996-та, Батирчина от Русия с груба грешка се оказа сребърен медалист, когато след нея изключителни състезателки, със заложена максимална трудност, като Витриченко от Украйна, играха чисто. СТИГА ТОЛКОВА. Още колко години ще търпим?

Ако правилникът позволява да се гони уред из целия килим и това да не се наказва, нека променим този проклет правилник. Иначе ще изглеждаме несериозно всички: и състезателите, и треньорите, и феновете на този спорт. Не може да се спъват хора  по килима и да тичат напред-назад без никакъв синхрон с музиката и пак да са първи! Никой не нарича това "спорт"!

И нека повторя: няма нищо лично към тези свръхталантливи деца Дина и Арина Аверини, нито към ансамбъла на Русия. Те са великолепни гимнастички. Те също заслужават, като всеки друг, да бъдат оценявани реално и сами да извоюват своите победи.

Художествената гимнастика трябва да стане спорт, в който най-добрият има шанс да победи, а не да стои и да очаква някакви съдийски машинации и схеми да определят съдбата на медалите. Не трябва да е толкова трудно да се качват на подиума състезатели, които чисто и просто заслужават да са там.

Цял свят настръхва от съчетанията на българския ансамбъл и знае, че са изключителни. Не, не може да се избутват преди тях състезатели, които грешат. Не е приемливо. И ако досега българската федерация си затрайваше и казваше, че сме златни дори и ако спечелим бронз,  то това винаги е било грешен избор.  Беше грешка, когато безмерно красивият ни ансамбъл стана втори на Олимпиадата в Атланта през 1996-та. Ако продължим да си траем, тази грешка ще се повтори. Тя просто е на път да се повтори. Редовно орязват оценките на нашите за многобой и им "дават" по някой медал във финалите.  А ТЕ СА НАЙ-ДОБРИТЕ!!! Защо го позволяваме?

Накрая ще кажа и друго: вярно е, че феновете не сме съдии. Не сме учили за съдии и не знаем правилника. Но ние сме смисълът да го има този спорт: пред празни зали този спорт нямаше да съществува. И ако един фен с просто око вижда несправедливостта, значи никой друг няма право да си затвори очите за нея.