четвъртък, ноември 29

Оказва се, че миналото не ни е минало

Вече в няколко интервюта новият председател на българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева говори за стратегия, за сплотяване на усилията в подготовката за Олимпиадата в Рио, за това как младите таланти трябва да получат своя шанс...и,най-изненадващо, за това как "Нешка Робева има още какво да даде на българската гимнастика".

Е, оставаше и да няма. Все пак госпожа Робева е призната като изключителен треньор и творец в цял свят! Само у нас се налага да си напомняме, че тя има какво да даде...Според госпожа Раева трябва да разчитаме на Нешка в работата с децата и с треньорите, които работят с деца. Оказва се, че искаме да учим децата на правилна и добра техника на уреда. Оказва се,че имаме нужда от хора с опит, с познания по педагогика и психология. Всичко това звучи чудесно и понякога ме хваща един предпазлив оптимизъм. Може би нещата ще си дойдат на мястото. Може би на госпожа Робева ще й дадат да постави по някоя композиция за националките. Или пък по-млада треньорка, която работи с въображение и вдъхновение може да създаде такива съчетания, с които наистина да се откроим, а не просто да се подредим някъде в първите 10 в света, както стана на Олимпиадата в Лондон.

Само се чудя защо чак сега стигна до тези изводи госпожа Раева, а през годините загубихме шанса да утвърдим на международната сцена деца като Кристина Илиева например, гимнастичка, която демонстрираше и техниката на уреда, и оригиналните композиции характерни за българската школа:




Също ми е чудно защо Лили Игнатова не е спомената сред специалистите, които имат какво да дадат. Дали някои хора в родната федерация не дължат на Лили едно извинение? Не зная дали да се чудя, да се ядосвам, или тайно да се надявам.

И все пак, за да изразя съвсем искрено фенско мнение, мястото на госпожа Робева далеч не е само при подготовката на децата. Имаме нужда да възстановим българския почерк в композициите на жените и да върнем артистичността. Мечтая си, напирмер, повече да не виждам гимнастичка с безизразно лице да интерпретира Carmina Burana и да не се чудя защо всички колаборации в съчетанията на ансамбъла изглеждат толкова просто... Спомням си и си мечтая за съчетания, които да карат публиката да ръкопляска още от първите движения: