петък, декември 23

Бъдещето на гимнастиката започва днес

Нищо в художествената гимнастика не е чуждо на Николай Боев: нито физическите изисквания, нито кипящите емоции, нито историята на спорта и промените в стила.  Николай се докосва до художествената гимнастика случайно,  когато като дете чака своя приятелка да свърши тренировката си. Толкова му харесва, че започва да тренира,  а още на 16 помага в тренировките на другите деца.  От собствените му изпълнение се вижда колко работа и любов е посветил на любимия си спорт и какви страхотни резултати е постигнал:                                                                                                                                  
Снимка: Димо Димов


Николай вече има повече от 10 години опит като треньор, както и сериозен опит като съдия. Голям фен е на Симона Пейчева. Моето лично впечатление е, че Николай, както и самата Пейчева, е ценител на руската школа и обича да работи с деца с много развита гъвкавост и други страхотни физически качества.
   
Точно такава и възпитаничката на Николай, националката Петя Борисова, която посочва за свои любимки рускините Кудрявцева, Солдатова и Мамун. Петя има огромен потенциал, а за Николай работата с национална състезателка е не само признание, но и възможност да помогне на отбора да се развива.

Снимка: Димо Димов

Надявам се участието на Николай в работата на националния отбор да е една от първите стъпки към по-масовото включване на мъже в художествената гимнастика, където те биха могли да внесат много състезателност и зрелищност. Лидерът на руския отбор Ирина Винер също сподели в интервю, че участието на мъже е бъдещето на спорта, защото ще му донесе още по-голяма популярснот.

В България също е важно да приемем с открито сърце, че има жени, които са страхотни в традиционно "мъжки" спортове като борбата и вдигането на тежести и че по същия начин нищо не трябва да спира мъжете да се занимават с художествена гимнастика. 

Важното е един спортист да има желание за работа и талант. Други фактори не би трябвало да имат значение нито в избора на спорт, нито в развиетието на спортиста. Не бива да има значение и какво точно и непременно очакват родителите. Евгения Раданова например разказа в интервю, че нейните родители са очаквали тя да се занимава с фигурно пързаляне,  защото е "женствено и грациозно",  а това, че е избрала шорт трек не е било особено приятна изненада за тях.  Засега Раданова остава българската спортистка с най-силно представяне на зимна олимпиада.  А определено би могла да не бъде единствената.

Засега българската преса пише за Николай като за "куриоз" в историята на гимнастиката. Разбира се, Николай е уникален в своя талант и избор. Но той не бива да остане едно прекрасно изключение. Готова съм да се обзаложа, че много други момчета в  България харесват гимнастика и с радост биха си играли с ленти и обръчи, било то само като хоби,  но може би и на високо състезателно ниво. Николай е имал късмет, че са го окуражавали да продължи да следва своя избор. Ако треньорите или семейстовото му го бяха насочили към други спорт, сега нямаше да имаме такъв страхотен треньор в националния отбор.

Снимка: Димо Димов