вторник, юни 14

Страх и надежда за Цветелина Стоянова

Всички фенове преживяват шок, страх и голяма търга след новината, че световната шампионка от ансамбъла Цветелина Стоянова е направила опит да се самоубие. За броени часове след тази новина излязоха многобройни спекулации за това дали гимнастиката или личният живот на такъв голям спортист като Цвети са довели до нейния срив. 

Случилото се със Цвети Стоянова е огромна трагедия, която обаче не бива да превръщаме в повод за махленски свади, за сочене с пръст към уж "виновни" и за необосновани заключения за нейното здраве. По-скоро трябва да е повод да подкрепяме още по-силно както Цвети, така и целия български отбор. Със сигурност има какво да се подобри в начина, по който се подготвя отборът, и физически, и психически. Но засега този отбор показва само сила и задружност. Затова, нека не приписваме вина на един или няколко души, така като и победите не са заслуга само на един човек. Победите, дори на индивидуалните гимнастички, са заслуга на целия екип. При ансамбъла това важи чисто и просто пет пъти повече.



Първо искам да напиша нещо, което трябва да е очевидно, а май не е: психическото здраве е една много сложна и деликатна тема. Разбира се, физическото здраве е също такава тема, но когато, например, някой страда от астма, не започват, обикновено, яростни спекулации за това дали неговите треньори или приятели са го довели до това положение.  По отношение на емоционалното състояние обаче, много хора търсят вина и виновници или пък някакви конспиративни обяснения. Още по-лошото е, че хора, които правят опит за самоубийство, много често след това трябва да се натъкват на предразсъдъците на хора, които смятат, че подобни проблеми издават слабост на характера, или  че не подлежат на лечение, като всяко друго заболяване.

И така, съвсем без да съм специалист, искам да посоча, че няма как един, двама или колкото и да е лица да се "виновници" за състоянието на Цвети. За своето състояние не е виновна, също така, и сама та тя. Да твърдим обратното е нелогично, нелепо е и е крайно несправедливо към хората, които години наред работят с Цвети и я подкрепят. В това число включвам не само спортистите около нея, но и семейството и приятелите й. Ако Цвети е преживяла затруднения в кариерата си на гимнастичка или пък се е разделила с гадже, това съвсем не значи, че нейните колеги и приятели са виновници за станалото.  Обяснението за желанието й да се самоубие трябва да е медицинско и много по-сложно и подробно, свързано с цялостното здравословно състояние на Цвети. Сега трябва целият отбор да застане до нея както и в други трудни часове и заедно да преодолеят това огромно изпитание. Всички имаме надежди, че Цвети може да получи помощата и подкрепата, която ще я изправи отново на крака.

А сега искам да отворя дума и за най-сочените с пръст: Федерацията и Илиана Раева, както и, като техен подчинен, психолога националния ансамбъл. Първо, от някои публикации става ясно, че е взето решение Цвети да не участва не европейското в Холон другата седмица. Както знаем, такива решения се взимат от треньори и Федерация на базата на различни фактори и това решение само по себе си не означава, че гимнастичката е доведена до емоционален срив. Нормално е за един изявен състезател да приеме тежко такова решение, но, за съжаление, такива решения са неизбежна част от големия спорт. Това решение не е причината Цвети да има сериозни психически проблеми. Нито еднo еднократно решение не е  причина! По-скоро е точно обратното: вероятно треньорският щаб е забелязал проблемите на Цвети и така се е стигнало до преценка, че тя няма да издържи поредното голямо състезание. Решението е взето за нейно добро и за доброто на отбора.

Второ, никой повече от Илиана Раева не е подкрепял Цвети още по време на участията й в големи състезания като девойка в индивидуалното, а после и като жена, и като пълноценен член на националния ансамбъл. Знам, че Илиана винаги е имала големи надежди за Цвети. И Цвети ги оправда като стана световна шампионка! Всички останали приказки идват от хора, които са или невежи, или завистливи. Надеждите за това, че Цвети ще се възстанови с подкрепата на своите съотборнички остават и сега. Да си припомним с любов и надежда Цвети като индивидуална състезателка:





Психологът на отбора, от своя страна, е психолог на целия отбор и би трябвало да участва в спортната подготовка на гимнастичките в залата: да им помага с мотивацията, преодоляването на напрежението по време на големи състезания, отношенията със съотборниците, възстановяването.   Тя обаче не е личен лекар на никое от момичетата, , нито от нея се очаква да следи как се държат те в личния си живот. Дори и да е допуснала, че Цвети има проблеми, няма как психологът да предотврати взетото от Цвети решение да скочи от шестия етаж. Всъщност, който и да се беше намесил, това остава нейното решение. Трябва да очакваме Цвети да получи помощ, но не да смятаме, че случилото се непременно е могло да бъде предотвратено.

Това, което треньорите и психологът трябва да направят обаче е да се замислят за огромното напрежение над този ансамбъл. Всички в отбора са в гимнастиката от дълго време. Михаела Маевска, например, се върна в отбора като негов капитан след сериозна контузия и сред много кратък възстановителен период. Остава много спорно доколко на резервите се дава достатъчно отговорност и внимание, за да се почувстват и те готови да влязат в състава. Създава се усещане, че всички в този отбор са "несменяеми". Няма как това да не тежи и да създава страхове у самите момичета: били те титулярки или резерви. 

Сега е моментът да се отнасяме към тези момичета с още повече благодарност, любов и надежда от всякога. Те заминаха на европейското, за да правят това, което умеят най-добре: да играят за публиката.  В един ансамбъл всички са наистина мускетари: играят една за всички, всички за една.  За такива отбори трудностите и болките се понасят заедно точно толкова, колкото и победите. Дръжте се, златни момичета!