Малък ансамбъл, големи мечти, излишни манипулации

По традиция гимнастичките от ансамбъл във възраст "девойки" изграждат изключителните ансамбли в категория "жени", които сме имали от десетилетия. Девойките са възраст, която понякога не получава внимание, но те са бъдещето и сред тях има изключителни спортисти. Дори и да се откажат преди да влязат във следващата възраст, което също се случва, заслужават адмирации.

На европейското в Баку тази година ансамбълът ни при девойките направи много грешки. Това също може да се случи на всеки и само по себе си не значи нищо по отношение на бъдещето на гимнастичките в отбора. Само че реакциите, които се появиха в социалните медии не бяха адекватни и не би трябвало да са бъдещето. 

Доколкото разбирам, ансамбълът е воден от Вяра Ваташка и Цветелина Найденова. На снимките тук е Вяра по време на работата и в Бразилия. Вяра е световна шампионка с най-силният ансамбъл, който България някога е имала, този, който постигна не само световни титли, но и едно сребро от Олимпиадата, когато заслужаваха титлата. Цвети също беше част от великолепен отбор, отбор, който мина през много изпитания. Може би и други треньори са били част от подготовката на ансамбъла, сигурно също отлични спортисти и специалисти.

Нямам нито една причина да смятам, че треньорките на ансамбъла не могат да изведат един страхотен отбор. Напротив, сигурна съм, че могат.

Нямам причини да смятам, че избраните деца не са талантливи.

В този смисъл критиката, която ще поднеса сега, не е лично към никого, а към цялостната подготовка на отбора, за която си струва да се замислим.  Още повече трябва да се замислим как трябва да приемаме критиката: дали с лъжи или манипулации и с излишни драми или просто като част от живота.

Важно е да си дадем сметка, че през целия сезон до европейското ансамбълът игра с много грешки и не изглеждаше подготвен. Едно е да изпуснеш уреда, както стана с Катрин Тасева: малшанс, невнимание, каквото искате го наречете. (Катрин си изпусна и пак беше четвърта. Катрин излезе подготвена и уверена.) Съвсем друго е да си личи, че отборът не е готов за голямо състезание. При Катрин ние знаем, че сто пъти ги е играла много силно тези бухалки, топката също.  За разлика от Катрин, тази година "малкият" ансамбъл нито веднъж не показа хармонично изиграване. Не говоря дори за безгрешно и чисто, а такова,  в което да личи, че са се сработили. Не знам с какво да си го обясня, но цял сезон изглеждат, все едно всичко им е някакси непознато и ново: и съчетания, и съотборнички, и музика, и уреди.

При това положение изляоха критики в мрежата, свързани с представянето на ансамбъла. Това също е част от спортния и треньорския път: понякога те критикуват.  Вместо да приеме критиката с дойстонство, една майка "изригна" из Фейсбук за това колко е било наранено нейното дете от тези критики. Излезе, че едва ли не ансамбълът си е изиграл всичко чудесно, но някой с лични нападки иска да нарани децата в него и то не децата, ами конкретно едно дете, което не е вярно. Доста манипулативен начин да се отвлече вниманието от истината, а тя е, че девойките просто не бяха подготвени за голямо състезание.

Накрая се намеси и самата Илиана Раева, скокна да нарича феновете "злобни жени" и прочие. Напълно излишно. По-добре е да се полагат усилия да се възпитава следващото поколение, защото гимнастички като Невяна Владинова и Симона Дянкова са на по 25. А пак казвам: от "малките" ансамбли излизат големите шампиони.

Питам се обаче: цял сезон някой освен "злобните жени" гледа ли в какъв вид е тоя отбор? Може би трябваше много по-рано някой да се изкаже по-остро да скочат обидени, та да се вземат мерки. 

Този отбор се състои от децата, които мечтаят (и могат да заслужат) да бъдат следващите кралици, диаманти и победителки, както наричаме изключителните спортисти от отбора във възраст "жени".

Техните треньорки са минали по този път и трябва да го разбират.  Федерацията също трябва да го разбира и вместо да вини и порицава шепа верни фенове, да търси решения. 

Не знам дали сте го забелязали, но вече много големите спортни медии така и не съобщават имената на момичетата от "малкия" ансамбъл. Понякога пропускат и имената на треньорките. И това е всъщност много по-нередно, отколкото критиките, от тези, които единствени всъщност следят спорта на ниво "девойки": точно тая шепа критикуващи фенове. 

От своя страна имам желание да видя как тези деца ще продължат напред и всички ще научат имената им. Бих писала за тях с голяма гордост.

Прези годините Мариана Василева и Камелия Дунавска изведоха незабравими ансамбли във възраст девойки,  с оригинални и смели композиции и с отбори, които са по-зрелищни от много женски отбори. Малките момичета с големи мечти заслужават тази подготовка на световно ниво, а с нея идва и вдъхновение и възхищение,  и подкрепа от феновете по цял свят.