Кралицата е на 25, гласът на гимнастиката се пенсионира, а федерацията назначи втори вицепрезидент

Тази година трикратната световна шампионка и двукратна европейска шампионка, Мария Петрова празнува 25 години на върха като най-силната и най-титулуваната българска гимнастичка за всички времена. През есента на 1995-та във Виена Мария раздели третата си световна титла с украинската гимнастичка Екатерина Серебрянская, след голяма доза драма, борба и най-вече благодарение на магнетичното си излъчване на победител. Спомням си как на  топка й пуснаха музиката на друга състезателка, но не се разколеба за нито една секунда и изигра четири съчетания шампионски. След това във финалите на уредите спечели сребро на въже и злато на бухалки с любимата на цели поколения фенове композиция по мюзикъла "Цигулар на покрива". (https://www.youtube.com/watch?v=4B9Rr9wnsSU)

Светът 25 години след най-голямата победа на една от най-големите български спортистки е друг. Тази година българският ансамбъл няма да играе на европейско, защото една от състезателките даде положителен тест за COVID-19. Така този иначе прекрасен отбор ще остане, за съжаление, с друга корона.

В това време отборът на Украйна изтегля от европейското в Киев своята прима Влада Николченко, фаворит за титлата, защото имала "проблеми с психиката". Става ясно, че Влада,  по рождение с качества, за които състезателки по цял свят могат само да мечтаят, не успява да се съсредоточи и успокои достатъчно, за да изиграе без груби грешки 4 съчетания. А според мен натискът върху нея е такъв, за това домакинско състезание, че тя не би могла да изиграе и две съчетания без грешка. Това постигна украинският отбор след психически тормоз върху много от своите състезателки, след като през 1996-та направиха незаслужено Серебрянская олимпийска шампионка, и то за сметка на собствената си гимнастичка Елена Витриченко, след като години наред по време на награждавания гледаха накраво всички (и най-вече руския отбор), след като треньорката им нарече Инна Жукова от Беларус "сива мишка" и след като след всяко състезание надаваха вой колко са ощетени. Накрая се оказа, че са домакини на европейско, на което, разбира се, Русия няма да играе. Обаче имат само една гимнастичка, която има шанс за титлата. И която няма да издържи психически. Питам се: кой на нейно място НЕ би се сринал, ако е заобиколен от хора, които не биха са се спрели пред нищо, за да постигнат нещо, което всъщност не заслужават?

Знам, че този коментар е доста негативен, тези неща не ги казват по телевизията, когато гимнастичките от Украйна излизат с безкрайно дългите си крака и Влада излита в едни ефирни, невроятно разгънати скокове. Но за да си толкова талантлива и да не можеш да издържиш на 4 съчетания, има причини, и причините не са само в самата състезателка, а в целия подход на отбора към всичко, което правят.

А като става дума за коментари: Вера Маринова-Аткинсън се пенсионира от своята позиция като медиен специалист във Великобритания. В българската история има две журналистки, които със своите знания и с неизчерпаемата си любов към най-красивия спорт, ще останат перото и гласът на художествената гимнастика: това са Маргарита Рангелова и Вера Маринова.  Като бях дете, през 1994-та, дъщерята на Вера Маринова, Диляна (Дънди) ми донесе в 81-во училище в Младост 3 записани на едни малки квадратни листчета оценкиите на Мария Петрова от европейското в Солун, където Мария спечели втората си европейска титла. Тези листчета бяха за мен повече от автограф: един истински подарък и вдъхновение. Пожелавам на госпожа Маринова-Аткинсън крепко здраве, все така неуморим и силен дух, много нови радости,  много игри и веселие с внуци и  един ден и с правнуци. Благодаря Ви, Вера, че четвърт век бяхте гласа на любимия спорт и то на няколко езика. Нека поколенията след Вас да черпят вяра от Вашата любов към спорта и да продължат по Вашите стъпки!

Снимка: Александър Димитров

В своеобразна "пенсия" излезе и гимнастичката Невяна Владинова, която през последните години заедно с Боряна Калейн и Катрин Тасева,  беше сред лидерите на българския национален отбор. Отказването на Невяна от активна спортна кариера според мен беше очаквано, като се имат предвид контузиите, с които се бореше, и това как протекоха за нея последните няколко големи състезания: с много по-слаби композиции, с грешки.  Интересното е, че веднага след своето отказване, Невяна беше назначена на поста "втори вицепрезидент" на българската федерация по художествена гимнастика. Първият вицепрезидент е именно Мария Петрова, най-успешната българска гимнастичка за всички времена и утвърден международен съдия.  Най-напред искам да пожелая на Невяна здраве, семейно щастие и много лични успехи, а също и ползотворна работа за гимнастиката.  

Искам обаче и да изкажа и учудването си, че след толкова година работа с един вицепрезидент, който има страхотни качества и недостижима репутация, изведнъж се оказа необходим втори. И, хоп, този втори беше назначен веднага. През годините някои гимнастички казваха: аз съм най-успялата състезателка от Мария Петрова насам. Силвия Митева го каза, спрягаха за "следвщата Мария" и Мария Матева, Невяна пропусна Силвия и обяви себе си за най-успялата след Петрова. А всъщност, единствената златна медалистка след Петрова, която сме имали, от световно първенство, е Симона Пейчева. 

Интересно е, че досега парашут за второ вице не се отвори нито за Симона, нито за Силвия, нито за европейската вицешампионка  при девойките Биляна Проданова, нито за някоя от отказалите се бивши ансамблистки, нито за тази разкошна гимнастичка Сара Стайкова, нито за Боянка, да,  за явлението Боянка Ангелова, която са гледали 15 МИЛИОНА души в Youtube. Ако някой трябва да е лице на тоя спорт, талисман, пример за българските победи и борби, това е:

Не се появи пост на "вице" за доказани състезатели и треньори като Лили Игнатова, Камелия Дунавска,  Елизабет Колева, Юлия Байчева, Стела Салапатийка, Мария Гатева, Виктория Данова. Но пък може би те и не искат да са второто вице! Това с тоя измислен, чисто нов пост, не е ли малко не като втората цедка, ами като предпоследния директор (на водопад) преди баш директора, като поредното бюро извън залата сред другите бюрца? Второто вице на федерация по гимнастика в малка държава в Източна Европа не е ли като да си трета подгласничка в първия по рода си конкурс за Мис Махала в Люлин 5? Не е,  всъщност. Не е като конкурс за мис, защото конкурс за тоя пост нямаше (нито дори конкурс, в който победителката е "с връзки").

Предлагам в тоя ред на мисли да няма и повече вътрешни контролни. Отиваме на европейско с една гимнастичка и половина (защото Катрин Тасева не е в пълна форма) и без ансамбъл. След европейското отново от федерацията ще се самообявят за герои. Вера Маринова е в пенсия, новото вице е налице, а кралицата си остава същата като преди четвърт век. Единствена.

Къде е картата-жокер в отбора на България за Олимпиадата през 2021?

Засега четири български състезателки се борят за възможността да ни представят на Олимпиадата в Токио. Какви са техните шансове след отлагането на олимпиадата?

Започвам с Боряна Калейн: безспорният лидер в отбор през последните 2 години, единствената гимнастичка в България с реални шансове за медали от световно първенство и Олимпиада. Важното за Боряна Калейн е да остане здрава. Тя влезе в 2020 година със силни съчетания,особено с обръч и бухалки. Остава конкуретна на рускините, както и на страхотните съсезателки от Беларус, Израел, Украйна и Италия. Боряна е заслужила своето място в олимпийския състав много отдавна и практически носи на гърба си отбора по време на отборни състезания.

Катрин Тасева, която успя да спечели олимпийска квота, но остана извън първите 8 в света на последното световно първенство,  в последните две години избра да показва един и същи стил, едни и същи елементи и започващо вече да се изтърква присъствие на килима. Тя е най-качествената състезателка в българския отбор по отношение на гъвкавост, отскокливост. Има и потенциал да е много артистична. Но движенията под съпровода на Софи Маринова вече сме ги гледали. За съжаление, този стил е по-близък до клипове на чалга певици и ще го гледаме още много, но не и сред медалите. Опитват се да наложат на Катрин един образ на чувствена циганка,  на момиче от Балканите, което играе кючек, може би на ориенталска принцеса. Но всъщност тя не е такава,  тя просто не е Софи Маринова, нито е сръбска звезда на дансинга. Заради това музикалният съпровод, избран за 2020-та, стои като лепенка върху играта на една гимнастичка, която можеше да бъде много повече. Проблемът не е в музиката, нито в качествата на Катрин, а в разминаването между нейния истински темперамент, талант, подготовка и създадените очаквания. Жалко е, но не мисля, че Катрин в този вид е с олимпийски шансове да се нареди в първите 6 в света отново. А можеше да бъде там.  Не бих се изнанедала обаче, ако федерацията я изпрати на Олимпиада въпреки многото недомислици, които се получиха в нейното развитие и работа, и въпреки слабата спортна форма в последно време. Много неща могат да се променят за повече от година и се надявам, че ако Катрин се възползва от протекциите, предоставени от федерацията, и отиде в Токио, то тя ще го направи с достойна игра, вместо да се примирява с класиране извън първите редици на елита, както стана миналата година.

Невяна Владинова,  неформален "капитан" на отбора при индивидуалистките е вече на зряла гимнастическа възраст (26!). Невяна получи своя шанс да играе на Олимпиада през 2016-та. Тогава тя излезе с четири композиции, които показваха нейните качества и скриваха многото ограничения в техниката с тяло, а също дадоха възможност на Невяна да представи изключителна оригиналност с уреда, като истински посланик на българската школа пред света. Невяна допусна грешки на Олимпиадата и въпреки това стана 7-ма, което обаче е огромен успех (можеше да бъде 5-та, ако не беше допуснала грешка в последното си изпълнение). Всъщност това нейно класиране я нарежда до гимнастичка като Симона Пейчева, която стана 6-та и 10-та при своите две олимпийски участия и пред Силвия Митева, която беше 8-ма в Лондон през 2012-та. Тъй като Невяна обаче няма качествата на Симона, за нея е особено важно да се поставят композиции внимателно, със силни връзки между елементите и с много риск. За съжаление, тъй като Невяна се отказа да работи с Нешка Робева,  съчетанията, които изпълнява в последните две години не успяват да я покажат по яркия начин, по който я видяхме през 2016-та. Не вярвам Невяна да успее да стигне до борбата за Олимпиада.  Щеше да е удачно Невяна да спре активна състезателна дейност, докато беше наистина лидер в отбора и докато се бореше за медали на големи състезания.

Картата"Жокер": младата Татяна Воложанина. Ето този неин пирует вече е гледан от 72 хиляди фенове на Фейсбук: https://www.facebook.com/watch/?v=2651538688308440.  Толкова е добра, че ни се завива свят! 

Таня е просто най-преспективната гимнастичка в България; успехът е пред нея, ако получи шанс да играе. Всички грозни намеци и открити изказвания, че Таня нямала "телосложение на гимнастичка" са абсолютно ненужни, защото тя е готова да изгради собствен стил, както направиха Линой от Израел и Саломе от Грузия (без да са дългрокраки и много слаби, и изобщо, без да са каквито някой друг очаква). Най-важното е, че от гимнастичка, която изпълнява такъв пирует с такава скорост, може да се очаква да изпълни и много други елементи с амплитуда и като цяло да излезе с високотемпови композиции с главозамайваща трудност.  

Напред, Таня! И ако не са Ви го казвали: Вие сте бъдещето. 

Голяма, но не и неочаквана, победа на Израел в Минск

В последните 2-3 години най-силната гимнастичка на Израел, Линой Ашрам продължи да се развива стремително, да обогатява съчетанията си с трудни елементи, да играе на много висока скорост, със страхотна амплитуда. Разултатите не закъсняха. Ето я днес Линой на най-високото място на почетната стълбичка в състезанието от серията турнири за световната купа в Беларус.

Отборите на Беларус и Израел в много отношения показват сходен стил и много треньори, които са продукт на школата на Беларус, са избрали да работят в Израел. Заради това победата на Израел в Минск е почти като да победи на родна земя, което не прави успехът по-малко значим и възхитителен. Честито,  Линой!

Мисля, че можем вече да кажем съвсем официално на Линой: добре дошла в най-високата класа на световния елит през 2018-та. Там, където заедно със състезателките от Русия, се намира Екатерина Галкина от Беларус и където много скоро ще намери своето място Влада Николченко от Украйна. Тук говорим за гимнастички, които показват много сложна работа и с тяло, и с уред, динамика, оригинални елементи и връзки между елементите, синхрон с музиката. Тези гимнастички се намират на по-високо ниво от останалите сред първите 10 в света, чисто по отношение на това, което е заложено в техните композиции.  Линой и Катя Галкина обаче със сигурност показват, че могат да изпреваят най-силните представителки на руския отбор. Силно се надявам и Влада да продължи по същата траектория на развитие.

След изброените гимнастички от "извънземно" ниво, следват 8 момичета, които са еднакво силни. Това са втората израелка Никол Зеликман, втората на Беларус Анастасия Салос, двете невероятно интересни италианки, Милена Балдасари (моята любимка) и Александра Аджурджурджукулезе, Саломе Пажава от Грузия (също любимка), българките Катрин Тасева и Невяна Владинова, японката Кахо Минагава. Бих добавила към групата и двете американки, Грискенас и Зенг, но им предстои още работа, за да са на това ниво. От тази група гимнастики за мен като състезателки с най-стремително развитие се открояват Салос и Балдасари. При чисто изиграни съчетания, очаквам и двете да се класират все по напред в бъдеще.

А сега искам да кажа и няколко думи за представянето на българките в Минск. Бих обобщила това представяне с два въпроса: къде и защо. Къде сме тръгнали и защо в този вид? Ще се съсредоточа най-вече върху въпроса "защо", а "къде" си възниква то само себе си.

Защо на бухалки Катрин получи 19.9, а Невяна 18.55. Какви са разликите в трудността и изпълнението, които наложиха тази огромна разлика? Любопитно е, че само на бухалки Катрин получи толкова висока оценка. За мен реалният диапазон на нейните оценки е 18, 200 до 18, 800. На съдията, който някакси постигна това учудващо 19.9 бих казала: къде сте тръгнала и защо си мислите, че на следващото състезание някой ще търпи това?

Защо точно месец преди световното има много неизчистени елементи в играта и на двете българки?

Защо Катрин Тасева играе със жълта лента, когато е облечена с черно и розово трико? Къде е тръгнал този, който избра тези цветове? Въпросите тук са изцяло риторични.

Цял сезон се питам и за едно друго "защо". Защо Невяна Владинова, това нежно, красиво, ефирно създание, играе по музика в изпълнение на Слави Трифонов. Къде сме тръгнали? За никъде не сме тръгнали, казва една моя приятелка румънка, защото дори и да тръгнем, "някаква дълбока балканска гадост, съхранена дълбоко в нас, все ни настига". Настигаме се.  Невяна беше избягала от баналното, от пошлото и от грозното, в предишните сезони. Уви, с този избор на музика се настигна. И въпросът "къде" е без отговор, защото връщане назад няма. 

В същото време, трябва да добавя още малко за тази лента. Не е въпросът, че Невяна няма да играе лента в състезанието за отбороното класиране на световното първенство след месец. Не е въпросът, че тя елементите си ги прави, и то много красиво. И не, не е въпросът, че няма да получи медал за това съчетание на световното, а иначе печелила много медали на лента и би могла. Въпросът е, че тъкмо си помислиш, че си избягал от простотията и мърсотията и изведнъж простотията и мърсотията зейват гласовито в самото съчетание. Съжалявам, много харесвам Невяна, но не мога да не споделя как ме кара да се чувствам този избор на музика...

Толкова за защо-то и къде-то при нас.

За Израел, за тях също знаем защо и къде ще печелят медали: защото работят с голям хъс и сериозни амбиции, но без компромиси с добрия вкус. Къде: днес в Минск, утре и в много други градове.

В заключение искам да кажа: Линой Ашрам е прекрасно и много талантливо момиче,  но без да е изключителна, както бяха една Канаева или Кудрявцева. Истината е, че ако тя може да победи рускините и Беларус на родна земя, ние също бихме могли. Ако работим по правилния начин. Не го правим.

Новите съчетания на Невяна Владинова продължават да залагат на скоростта и риска

Гледах три от новите съчетания на Невяна от участието и на турнира за световната купа в Италия.  Така и не успях да намеря клип от изпълнението на лента с добро качество. Лентата е особен уред, защото там много от преките конкурентки на българския отбор срещат сериозни затруднения с техниката на уреда и допускат грешки, дали от напрежение, дали защото климатикът в залата пречи в някои зали, или просто като цяло не играят чисто.  И Катрин, и Невяна, и Боряна Калейн имат шансове за медали на лента, но през този сезон очаквах повече и от рускините, и от Беларус и Израел на този уред. От украинките не знаех какво да очаквам, така че те отдавна надминаха очакваното с това безкрайно красиво момиче Влада. Но за нея ще пиша отделно.

За да се върнем на композицитте, които все пак гледах, направи ми впечатление, че на всички уреди при Невяна си личи стремеж да запази стила си, зрелищността и динамиката, както и определени елементи с уреда, които сме виждали през последния сезон.  Това е добър ход и аз подкрепям решението Невяна да излезе уверена и да покаже най-доброто от себе си, стига да има достатъчно нови идеи. Трудно е да се прецени дали това е така на този етап.

Особено на бухалки и топка, много елементи са същите или близки до видяното миналата година, но са подредени по различен начин. Бухалките ме притесняват най-много, защото са много динамични и трудни, но засега не видях да има заложени достатъчно акценти. Музиката е бърза, но движенията не са в хармония с нея.

На обръч ми се струва също, че Невяна се движи по килима, а музиката си тече. Музиката на обръч ми хареса много повече, отколкото тази на бухалки обаче. Има голям потенциал да се разкрие цялата красота на избраната музика и съчетанието да изглежда по-разгърнато по целия килим и с повече връзки между отделните елементи. Може би просто е въпрос на това да видим изиграване на обръч с по-голяма амплитуда. Давам си сметка, че Невяна се завърна на голямо състезание след контузия и че още предстоят много големи състезания. Обръчът би могъл да стане незабравима композиция и нейна запазена марка, но предстои много работа. За мен лично на обръч и бухалки може да се наложат промени в самите съчетания, не само по-чиста игра.

И аз като много фенове, а май и  някои съдии, най-много харесах топката. Мисля, че Невяна просто я игра с повече увереност и с удоволствие.  Радвам се, че Невяна има едно съчетание, което да изглежда "закачливо".   Въпреки че е много различно от миналогодишната топка, това съчетание продължава да се вписва в цялостния стил на Невяна по отношение на рисковете, боравенето с уреда. Съчетанието вече много се хареса и е само въпрос на време да започне да изглежда наистина изиграно с лекота и добро настроение. 

Важното в това съчетение е да има достатъчно трудност и да се зачетат всички елементи, за да се приеме "сериозно" и от съдиите, а защо не и от по-консервативни зрители. Понякога има очаквания, че композиците с топка ще са по-лирични, ще пресъздават класическа или филмова музика, но това не е нужно, за да се печелят и медали, и фенските сърца! Определено е хубаво, че Невяна излиза с много различен подход към уреда, наистина неочакван избор.

Да гледаме напред и нагоре, както досега. Успех!

                                                                                                                                                                

За големите разочарования и забравата

Когато си дете и си фен на художествената гимнастика, всичко, което виждаш и помниш са извънземните пируети на Теодора Александрова, скоковете на Боряна Гинева, тихата, но изключителна елегантност на Диана Попова, вълшебството във всяко движение на Мария Петрова.

После човек расте, и, както във всяка голяма любов, идват моменти в които хората, на които се възхищаваш, откровено те мамят и предават твоите очаквания.

За мен тези моменти започнаха в края на 90-те  години, когато Валентина Кевлиян подготви един изключителен ансамбъл и българската федерация откровено му пречеше да заслужи многобройните златни медали, които заслужаваше.

Разочарованието продължи, когато позволихме Симона Пейчева, една от най-талантливите български гимнастички за всички времена, стана жертва на нелеп допинг скандал, за който са изцяло виновни са лекарят на отбора и федерацията. Те принесоха в жертва на собствената си простотия един спортист от световен мащаб, какъвто скоро няма да се роди в България.

Минаха години, както се казва. Федерацията също активно попречи на медалистките на европейско първенство за девойки Филипа Сидерова и Биляна Проданова да застанат на подиума при жените, за който те бяха напълно готови. Като девойки те не отстъпваха на легендартната рускиня Евгения Канаева, но бяха активно спрени в своето развитие.

Най- голямото обаче разочарование обаче за мен като фен дойде тази година, когато гледах с какви композиции излезе пред света красивата, отскоклива, гъвкава, мека, изключително артистична Катрин Тасева. Вместо да покажем дива, една истинска магнетична звезда като Петрова,  с къдрави коси и блестящи очи, която е кралица във всяко движение, ние изведохме мек вариант на украинката Виктория Мазур, която играе композиции в стил "кабаре" и така и не показва истинските си качества. Искам да ви го кажа с възможно най-ясните думи: Катрин Тасева е изключително талантлива. Тя е по-добра и от Мазур, и от Дяченко, и от Бравикова, и  от Хонина. Но за да се видят истинските й качества трябват не бледи имитации на конкурентите, а композиции, които да я показват като истинска кралица.

Второто най-голямо разочарование дойде, когато от композициите на Невяна Владинова започнаха един по един да изчезват рисковите, зрелищни елементи, интересните връзки между елементитите, мащаба, творчеството.

Когато си фен като дете, всичко е възторг и възхищение. Когато си възрастен обаче няма нищо за губене.

Световното в София наближава. Имаме избор: или да позволим на най-талантливия треньор и хореограф в света да напише композиците на Владинова и Тасева, или да излезем като малкия брат на Украйна и Беларус, който няма да може да се сравни с тях. Далечен братовчед на Русия, която го изпреварва със светлинни години.

От много години има няколко души, които са решили да пречат на един уникално талантлив човек да си върши работата. Тези хора се казват Мария Гигова, Деспа Кателиева и Илиана Раева. За тези хора дребните победи на собственото им его са по-важни от това да видим отново световна шампионка от България.

Срам ме е от тях, срам ме от нас, от всички ни: от другите треньори, от родителите на децата и от феновете, които се примиряват с посредствеността,  срам ме е безкрайно от българските съдии по международни състезания. Срам ме е от всички нас: ние позволихме Тасева да излезе на големия подиум като неуспешна имитация на украинка, а Владинова да излезе с окастрени съчетания. Срам ме е, защото съчетанията на Тасева никой няма да ги помни.  И защото всички по света се питат: как така обръчът и бухалките на Владинова изглеждаха зашеметяващо в началото на сезона, и невзрачно в края. Срам ме е защото вие сте решили вместо нея, че няма да я помнят.

Бъдете забравени! Това е всичко, което сте заслужили.

Владинова и Тасева, както и всяко момиче, подготвено от Нешка Робева, биха могли да бъдат новата българска шампионка. Няма да има значение с колко дълги крака и колко гъвкава е състезателката от Украина. Ние имаме по-добрата школа от тях. Тази школа заслужава шанс да изведе победителки.

Аз съм разочарована, но няма да спра да пиша, както не спрях да пиша когато, години наред, посредствената Мария Матева игра посредствени съчетания, писани от посредствени хора в противното им желание да наложат едно протеже за сметката на някой, който цял живот ще бъде по-добър от нея в абсолютно всичко. Накрая другите момичета бяха прогонени от отбора, а Матева завърши една слаба кариера, за да играе в балета на карикатурата Веселин Маринов. Това не е и никога няма да бъде българската гимнастика. 

Българската гимнастика се гради на десетилетия собствен стил и на неповторима творческа енергия. Цялата българска гиманастика от времето на Жулиета Шишманова до ден днешен стъпва върху основата на работата с уреда, на интепретецията на музиката и на риска. Това няма да се промени. Нито рускините ще се събудят един ден с уникални композиции като тези на Робева, нито ние ще ги стигнем някога по отношение на физическата подготовка.

Само че можем да ги победим.

Изборът е в ръцете на едни и същи хора, които от години харчат едни и същи пари по едни и същи постове. Ако аз и и вие, ако всички ние, си мълчим, ще ни сполетят едни шести и седми места, които, разбира се, бързо ще забравим.

Невяна Владинова е трета на топка в историческо световно първенство, САЩ и Италия с голям пробив

Невяна Владинова завоюва отдавна мечтан и много заслужен бронзов медал на топка на световното първенство и се класира четвърта на бухалки и пета на обръч. За съжаление, грешки я оставиха на седмо място в многобоя.  Разочароващо за мен през този състезателен сезон беше, че се правеха постоянно промени в съчетанията на Неви, че изчезнаха някои зрелищни елементи и че вместо да се изгладят композициите, на моменти изглеждаше, че ги научава отново.

Въпреки това Неви научи много от състезанията през 2017-та, най-вече за това как да излиза с голяма увереност. Неви е най-добрата гимнастичка в България и е сред най-добрите в света, дори когато играе с грешки.  Бронзът на топка е всъщност на уред, където може би най-малко го очаквахме, защото бухалките и лентата са по-силните й уреди, но той дойде, защото е запазена цялостта и хармонията на прекрасното съчетание на топка.

Катрин Тасева влезе в първите 10 в света, както и в първите осем лента, финал, в който нито една състезаелка не изигра чисто съчетание. Катрин има нужда от по-оригинални композиции, които да показват не само танцувалност и флирт с публиката, но и нейните страхотни качества, в чисто гимнастически смисъл. Катрин е плавна, но и отскоклива, с потенциал да изпълни страхотни пируети, може да играе и на висока скорост. Да, тя направи грешки на това състезание, но истиснката причина да не е винаги в осмицата не са грешките, а самите съчетания, които представя.

Ансамбълът с минимални грешки взе сребърния медал в многобоя, а можеше вече да е световен шампион. Мисля, че за този ансамбъл, златото на толкова голямо състезание е само въпрос на време, и то не само във финали, но и в многобоя. Трябва много да се гордеем с тях.

Световното първенство на 2017-та година обаче ще остане в историята с постиженията на три други отбора: САЩ, Италия и Япония.

Браво, САЩ! Браво, Ангелина Йовчева!

Отборът на САЩ е най-силният и на-интересният за гледане извън Европа.  Двете американки заслужиха 6-та и 11-та позиция и влязоха в повече финали, отколкото двете японки, които станаха 5-та и 12-та.  Така наистина имаме в индивидуалното, освен българките, Япония и бившия Съветски Съюз, един млад, смел и различен отбор, с огромен потенциал. Силната игра на Зенг от САЩ не е изненада. На това първенство обаче американкта излезе с шанс за медалите.

Реакциите и коментарите сред някои български фенове бяха в стил "важно е и на Вуте да му е зле". Вместо да се радват, че от години отборът работи с българска треньорка и че е на път да се бори за силни класирания, някои фенове кръстиха американската състзетелка "Дзън" и обявиха, че стискали палци тя да НЕ вземе медал. Истинката е, че Лора Зенг е по-качествена от японката, която стана пета,  и има потенциал да излезе много напред. Това, че съдийските предпочитания бяха за японката Минагава и най-вече за израелката Линой Ашрам, на това първенство, не означава, че и на следващото ще е така. В момента Линой е трета само защото е по-опитна и уверена и защото играе с по-голяма амплитуда и скорост. Няма нито един елемент, който да показва Линой, който и двете американки да не могат да изпълнят и то без да са със свити колена и на цели стъпала, както изглежда тя.

По-важното е, че за целия спорт е по-добре да има конкуренция и силни състезателки от цял свят, а не само от източна Европа и, от време на време, от Испания. Силен отбор на САЩ ще донесе повече фенове по цял свят, разнообразие, много нови фенове и спонсори.

Да се порадваме и на втората състезателка на САЩ, Евита: истинска красавица. Жалко, че вече няма призове "Мис Турнир" по тези голями състезания, щяха да са нейни.

А ако сте забравили изящната като статуетка, Ангелина Йовчева, моите спомени за нея като гимнастичка са тук.

http://ludafenka.blogspot.com/2011/01/blog-post_22.html

Честито на японките, най-добрите в Азия

Страхотен ансамбъл, бронз на топка за Кахо Минагава (първа японка с медал от 1975-та), две състезателки в първите 12. Въпреки че в индивидуалното намирам двете американки за по-зрелищни и като цяло с по-високо ниво на работа с уредите, японките показаха, че са най-добрият азиатски отбор. По-силни и от Китай и от държави, подкрепени от руската традиция, като Казахстан и Узбекистан. Япония се доказа като сила в спортната гимнастика, но имат сили да работят на много високо ниво и в художествената.

Изключителната работа на Италия се възнагради

Две разкошни италианки спечелиха 8-мо и 9-то място в многобоя. И двете играха по-силна лента от Линой Ашрам във финала. Сега не са преди нея, но могат бъдат.

Александра Аджурджукулезе през цялата година игра много оригинални и вълнуващи съчетания, а за мен най-елегантна на това първенство изглеждаше нейната съотборничка Милена Балдасари, гимнастичка, която е грациозна наистина във всяко движение.

За мен тези гимнастичка показва хармония между работата с уред и с тяло, красива интерпретация на музиката, лекота в движенията и наистина това, което наричаме, грация.

Поздравления за целия отбор и специално за треньорките от България: световната шампионка Кристина Гюрова и Жулиета Канталупи, многократна шампионка на Италия и на България. Кристина и Жулиета за нас си остават наследници, и направо, кралици, на златната българска традиция! Благодаря им, че изведоха тази красива гимнастичка до най-високото световно ниво.

Ако все пак трябва говорим за Вуте, който е по-зле от нас, да погледнем Украйна

Шокирана съм, че украинките останаха извън първите 15 в индивидуалното. Говорим за отбор на държава с население от 45 милион, с десетилетия традиция в гимнастиката, включително и олимпийски шампионки, с изключителни специалисти в областта на балета и общата физическа подготовка. Техният щаб е направил много стратегически грешки, за да не може от хилядите деца, които тренират по клубове, да не привлече и подготви в националния отбор поне една, достойна на финал на световно първенство. 

Може би причината е, че едни и същи треньори залагат на една и съща гимнастичка в продължение на много години и не инвестират време, внимание и усилия в това да подготвят втора състезетелка на световно ниво. Колкото до избраната гимнастичка, Виктория Мазур, на сегашния етап намирам съчетанията й за конкурентни, но не и по-добри, с тези на японките и американките. В сравнение с гимнастичките от Италия, Беларус, Русия и от България, Виктория е далеч, особено по отношение на работата с уреда. Очакванията към нея и ансамбъла бяха високи, и не се оправдаха.

Българските очаквания

Имаме истински цветя в нашия отбор, които имат нужда от смелост и любов,  за да разцъфнат.

Излизаме с най-силният си ансамбъл, от 1997-ма година насам.

Излизаме с Невяна Владинова, състезател със собствен стил, най-ярката представителка на българската школа през 21-ви век.

Плътно до нея е пластичната, страстна Катрин Тасева. Изненадва ме не, че Катрин прави малки грешки, а че не прави по-големи. Ако пред нея стояха по-високи цели и повече риск, щяхме да видим уреди да излетят извън килима и щяхме да видим и медали. Дано ги заслужим скоро.

Неви близо до медалите, Боряна на крачка от финалите

От това,което успях да видя от Световните Игри, не ми стана ясно защо Невяна не получи медали на лента и топка. Като цяло състезанието беше напрегнато и зле организирано. Българските фенове могат да се порадват на влизането на Неви във всички финали, но за нас вече не е достатъчно, че остана четвърта на лента и пета на топка,  искаме следващия път ще бъде по-напред. Защото го заслужава. 

Ако си спомняте, когато Мария Матева и Силвия Митева се състезаваха, за всяко място в първите 10, по форумите за фенове се отваряха едва ли не бутилки шампанско.

Сега обаче имаме състезател с шампионски амбиции и не е криво, когато тя не е в тройката. Какво да нправим освен да й стискаме палци? 

Освен да я гледаме, когато случайно покажат гимнастика по телевизията? 

Освен да уважаваме труда й, да ръкопляскаме... да не осъждаме малките грешчици като големи пропуснати шансове, каквито те не са. 

Друго няма.

Боряна Калейн остана сред резервите, междувременно, и то и на четирите уреда. Имаше грешки, но имаше много вълнение, фантастични пируети, нахъсана игра. Боряна е готова за елита.  Можем да завършим този състезателен сезон с три гимнастички в световния елит: Боряна, Неви  и Катрин. Браво на отбора!

Да празнуваме българската сила

Една французойка беше казала, по повод спектатакъла "Исихия", следното: "Вие плачете, защото сте българи, а аз като не съм, защо плача?"

Интересно е публиката да се запита защо плаче. Със сигурност не е от любов към България, а защото спектакли като "Исихия" говорят за човешките преживявания през дългите векове, в които се е променял целия свят. През тези векове, както и сега,  е имало надежда, гордост, мъка, път към нещо по-добро, стъпка по стъпка. Неравна борба между силите на доброто и злото. Не познавам нито един зрител, който да е гледал спектакъла и да не настръхва по време на нестинарския танц:

Или когато стъпват на сцената ослепените Самуилови войници. По повод Самуиловите войници, от години имам една лична цел. Опитвам се да се сдържам и да не правя коментари от рода на: "Ами ето, българите все ни водят еднооки", а останалите са слепи и ходят да гласуват за еднооките. Не. Нека си представяме прадедите си като едни силни хора и да вярваме, че ако в техните редици вървеше,  по случайност, някой от съвременните министри, те, макар и ослепени, щяха да го извадят, ако трябва с ритници,  от строя, защото не е годен, нито за войската, нито за нацията.

Също така има лична цел да не обсъждам с никакви хора каквито и да било идеи, че Самуил е "македонец".  Абсолютно ми е под нивото, като човек, който може да чете, и като личност, която просто не иска да си криви душата, да се впускам в такива спорове. Имам една дебела и много евтина точилка в кухнята. Който иска да спори с мен на тази тема, мога да му я пратя на снимка. Снимка на точилката служи за  знак как дори няма да цапардосам спорещия по главата с нея;  аз точилката и силите няма да си хабя. Също така, тази точилка казва по свой начин: сбогом, ти не си част от живота ми. Така аз се справям с моята цел да не влизам в спорове. Ето и сега, в този блог, не обсъждам нито македонския въпрос, нито българската политика.

Да се върнем на гимнастиката, една уж толкова по-приятна тема. 

Някои от читателите на моя блог всъщност не са чак такива луди фенове на този спорт, даже никак.  Ето защо ще обясня съвсем като за незапознати. 

На европейското в Будапеща Невяна Владинова изигра съчетанието си с бухалки два пъти. Първия път получи оценка от 18.200,  с което допринесе за бронзовия ни медал в отборното. С тази оценка влизаше в първите три по време на квалификациите. При второто изиграване, на шампионата на отделния уред (бухалки), получи 16.900, при силно изиграване, и изведнъж се оказа на пето място. Двете изигравния бяха еднакво чисти. 

Анализи на съчетанието бяха направени и от професионалисти, и от фенове, в това число и от руски и рускоговорящи, които са съгласни, че това е една пълна и абсолютна гавра с труда на Невяна и на целия български отбор. 

За да продължи тази низост и мерзост, на лента, където Невяна игра с класи по-силно от останалите 7 във финала, в това число и от другата българка, Катрин Тасева, също по неизвестни получи 16.975. Обаче, всички други се спънаха в лентите и оценката, макар и ниска, й стигна за бронзов медал. 

Значи българинът, както се оказва, колкото и да го тъпчеш, върви напред, качва се на почетната стълбичка. Истинският българин. Не другите: измислени, ненужни, отчайващо завистливи, невежи и злонамерени, анти-българи, които не правят друго освен да се опитват да подкастрят крилете на по-силните и да избодат очите на по-уязвимите, за да ги залъжат, че талантът и трудът не са важни,  че няма да бъдат оценени.  Че колкото и да работиш, няма да успееш,  та по-добре се впусни в някоя далавера, нали...

Вярно е, че на европейското през 1992-ра в Щутгарт и 1994-та в Солун Мария Петрова също много я рязаха на европейско първенство. Но сега не сме в 1992-ра. За тези 25 години, освен Теодора Александрова и Симона Пейчева, нямахме състезатели с шампионски титли. След Симона нямахме  и състезатели, които да играят гимнастика в български стил.

Много неща се промениха. Не може деца, девойки и жени като Невяна да тренират по безкрайни часове, в продължение на години и години, да поемат рискове, да излизат пред света с огромна трудност в съчетанията, и когато се случи някаква безумна несправедливост, никой да не се застъпи за тях. 

Няма да стане. Днешните деца няма да искат да играят гимнастика, ако се държим все едно сме в 1992-ра година. Преди гимнастички като Петрова дебютираха на 15-16 години и се отказваха от спорта на 19-20. Сега силните гимнастички във почти отбори са на поне на 18 (Ашрам от Израел, сестрите Аверини от Русия, Солдатова), а много са  на по 20 или повече (Халкина от Беларус, Мазур от Украйна).

НИКОЙ НЯМА ДА СТОИ МОТИВИРАН ДА СЕ СЪСТЕЗАВА, АКО ЕДИН ДЕН МУ ДАВАТ 18, А НА ДРУГИЯ 16 БЕЗ НИКАКВА ПРИЧИНА. НЯМА ДА СТАНЕ.  

Такъв спорт не може да бъде приет със серионо отношение. Спомнете си защо се отказаха деца като Сидерова, Проданова, Стоименова, Стайкова. Не може да се дават оценки на базата на това кой на кого е симпатичен. Това отношение трябва да спре! 

Преди години в отбора на Украйна имаха една страхотна състезателка, Анна Бессонова. Смятаха, от украинския щаб, че Анна вечно получава несправедливи оценки. Оспорваха оценките. Бориха се за нея. Накрая накараха самия Сергей Бубка, уникален атлет от световна значимост, да напише писмо до някои международни органи, в което той, горе-долу в прав текст, беше написал, че Бессонова заслужава златен медал. 

Нашите страдания не са на украинско ниво. Или са? Ние кои сме, малката държавица, в която , преди много векове, се създаде славянската азбука? Кои? Наследниците на Самуил? На Гоце Делчев и на Левски? На Стамболов? Или сме роднините на Жан Виденов и приятелчетата на Иван Славков (бог да го прости, колко държавни пари изяде, без да си мръдне пръста; ами това не беше просто търтей, а търтей за олимпийски медал!)?!

В Украйна, междувременно, цялата федерация и всички треньори и състезатели подкрепяха Бессонова. Не се опитваха да се взират в грешките й, а такива имаше. Подкрепяха я, защото беше най-добрата, а ако не застанеш зад най-добрия, няма с какво да се изправиш срещу другите, нито има как да защитиш по-младите.

Аз не очаквам от Стефка Костадинова, най-успешната българска спортистка за всички времена, да почне да пише писма до международната федерация, защото нашият проблем е друг.

Не очаквам изведнъж да се прекратят трудовите договори на хора от различни български спортни федерации, които, не само че не помагат на талантливите, но даже активно им пречат. От много години.

Нали знаете защо Бербатов не игра за националния ни отбор? Защото не е толкова сляп, че  да се съгласи да го водят подлеци и бездарници. И с това ви казвам, че всички сте вътре, в тази ужасно обезкуражителна несправедливост, която стана в Будапеща. Треньорките, Катрин Тасева, ансамбъла, резервите в отбора, лекаря и психолога. Всички сте вътре и всички оставяте да се гаврят с вас. И от името на феновете: с нас.

Какво ни остава да празнуваме на 24-ти май? Статиите в жълтата преса за това коя гимнастичка е с нова татуировка или има гадже футболист? Не, благодаря. По-добре да ги напишат на 6liokavitza, точно тези статии. В кое българско издание има задълбочен анализ на безобразието, което стана в Будапеща? Да, има няколко интервюта, с доста общи приказки...

Нека все пак да празнуваме този вид българска сила, който накара Невяна да играе така:

Европейско първенство, европейски мисли и внучките на Жулиета

Ще започна моя фенски анализ не с българския отбор. И от идеята за Европа. От много години, много българи бурно и настойчиво повтарят, че Израел не е в Европа. Израел спечели два бронзови медала на това европейско при индивидуалните състезателки. Поздравявам всички справедливи и мислещи хора с тази прекрасна снимка на ансамбъла на Израел. Израел ще бъде в Европа, антисемитите са тези, които нямат място нито в Европа, нито на другите континенти. 

За да се обидят още повече шовинистите, на това европейско първенство игра и Турция. Играха прекрасно и плакаха за оценките, защото са един отбор не само от европейска, но от световна класа. Да поздравим българските и руските треньори, които изведоха този отбор на много високо ниво. Можем само мечтаем и в други отношения Турция да е част от Европа в други отношения. Можем да си позволим да мечтаем, нали?

 

А като става дума за истински европейци, на това състезание отборът на Румъния се доказа още веднъж с класа и елегантност. Анна Луиза, най-силната им индивидуална състезателка, има потенциал да постигне много по-високи класирания от легендарната си предшественичка Ирина Делеану и олимпийката Алина Стойка.

Да отидем още на изток при отбора на Азербайджан. На това състезание не им провървя, но са страхотни. Работят с една от най-талантливите треньорки в цял свят, българката Мариана Василева. Ансамбълът беше много интересен и оригинален, а младата Пириева ще има време да осмисли грешките. Само напред!

Да стигнем и до баш европейките! Ксения Мустафаева (точно така, Мустафаева, колко европейско!) играе, разбира се, за Франция, защото по-добра гимнастичка от нея няма в цяла Франция, а че и отне 12 години да получи френско гражданство е тема за много дълъг разговор.  Честито, Франция, гимнастичка в първите 8!  Напълно заслужено, а ако играе чисто, Ксения е със шанс за медали.

Австрийките също вече от няколко десетилетия са с български треньори. Тази година игра едно младо, много елегантно момиче, което ще изпревари много скоро Никол Рупрехт, тяхната утвърдена състезателка.

Накрая, ето го и отбора на Италия. На това състезание показаха блестящ ансамбъл и две много силни индивидуални състезателки: Александра Аджурджуркулезе (от румънски произоход) и Милена Балдасари. Извежда ги внучката на легендарната българска треньорка Жулиета Шишманова, Жулиета Канталупи. Многкратна шампионка и на България, и на Италия. До нея, майка й, световната шампионка на въже, Кристина Гюрова. Жулиета Шишманова е треньорката на Мария Гигова и на Нешка Робева. Треньорката на Кристина Гюрова е Нешка Робева. 

Талантът може да има и двойно, и тройно гражданство, както се оказва. Талантът е навсякъде: не небето и на земята. Жулиета и Кристина не са  само българки и италианки. Те са повече от това: истинските европейски лидери. 

Всъщност старата Жулиета, бабата на този спорт, е треньорка на всички прекрасни деца и млади дами на снимките горе. Тя изгради основите на този спорт и в 21-ви век, на тях се опира абсолютно всеки европейски отбор. 

Че е баба го казвам с най-голямата любов, която може да има един фен. Ако беше жива сега, щеше да види всички свои внучки от всички континенти.  В отсъствието на Жулиета Шишманова от нашия тленен свят, честта да ръкопляска най-силно на внучките се пада на госпожа Нешка Робева.

Невяна изведе България

През първия ден на европейското в Будапеща, Невяна показа силна игра с обръч и едно безупречно съчетание на топка, което заслужаваше и ще заслужи оценка от 19. Тя затвърди позициите си сред първите в света с тези първи две съчетания. Българките са много близо до тройката в отборното. 

За съжаление, Катрин Тасева и ансамбълът (девойки) допуснаха груби грешки. Реалното ни място е преди Израел, в спор с Беларус за среброто в отборното (напомням, че на това европейско се играе за отборно класиране и за медали на уредите, многобой няма).

Сега е важно да не се пренавива Катрин Тасева, защото тя е състезател с изключителни качества, от грешки никой не е застрахован, но е важно поне на един от уредите да стигне до оценка от около 18 и да бъде в позиции за медали на следващото голямо състезание.

Колкото до девойките от ансамбъла, бъдещето им принадлежи. Да сгрешиха, продължаваме напред.

Избягвам да коментирам работата с отборите от девойки, защото просто това са малки деца. Много от тях ще решат да не се посветят на спорта като влязат във възраст "жени"и е рано да се правят прогнози. За тях това са още първи стъпки. Има много впечатляващи девойки, които не успяват да се изявят в следващата категория. Ярки примери са Боянка Ангелова и Биляна Проданова, в индивидуалното, а при ансамблите има още повече деца, които прекъсват рано спортния си път.

Днес Неви и Катрин играят с бухалки и лента,  дано издържат. Феновете вярват в тях и очакват много радостни преживявания. Да мислим за хилядите деца, които ги гледат с възхищение, за следата от вълнуващи спомени, която оставят след себе си в залите по цял свят, и за мечтите, които вдъхновяват.

На Гергьовден българската гимнастика възкръсна и светът видя нова царица

Съвсем официално,  вече с корона на шампионка от многобоя, след 4 спиращи дъха съчетания, Невяна Владинова стъпи на най-високото стъпало на почетната стълбичка за Световната Купа в София. Тя изкачи този връх след много години труд и със самоотвержената подкрепа на страхотен екип от треньори и стотици верни фенове, които нито за миг не са спирали да вярват в нея. 

Този ден е Възраждане за българската гимнастика. Възроди се българският стил на игра, който не е спирал да бъде в основата на този спорт и който го прави зрелищен.  Без нашата школа, без нашата вяра и работата на българските треньори по цял свят, художествената гимнастика нямаше да стане олимпийски спорт. Нямаше да го гледат хиляди фенове, сега вече на всички континенти по света. 

Тази победа е за всички български треньорки, от Америка до Япония, които изведоха свои състезателки на световно ниво. Много от тях бяха и в София днес и те са част от нашата победа. Невяна е най-яркият носител на най-красивото, което нашата школа дава на света и тя е доказателство, че ще продължим напред.

На Гергьовден българската школа прободе с копие от смелост звяра на недоверието и завистта. 

В бъдеще очаквам Невяна да излиза на килима още по-уверено, да стъпва царски. Сега тя владее световния подиум! Очаквам да има елементи, които ще носят нейното име. Кое е най-окриляващото от всичко: сега тези елемнти изглеждат неописуемо трудни, но след години ще се осмелят да ги изпълнят още много български деца. 

Защото българската гимнастика възкръсна.

Защо плача като гледам гимнастика и защо българската школа отново доминира света

Първо искам да ви кажа това, което вече си знаете и днес ще го кажа на всички, които се интересуват и на всички, които не са интересуват: 

НЕВЯНА Е ПЪРВА НА ЛЕНТА! 

НЕВЯНА Е ПЪРВА В СВЕТА НА ЛЕНТА!!!!

Всички знаем колко много е работила и как всяка година на килима излиза една нова, по-красива и по-силна Невяна. Безкрайно е окриляващо да виждаш как един човек доброволно избира да се не се задоволява с постигнатото, бяга от безопасното и уютното, винаги стои на ръба на следващото предизивкателство, надскача собствените си възможности.

Всички плакахме днес на химна, а аз за първи път плаках с Невяна по време на световното в Щутгарт през 2015-та. Когато направи фуетета на обръч. Да, фуетета, нищо особено зрелищно: три завъртания на един крак с обръча в ръка. Видях, че едвам-едвам ги направи, защото темпото на съчетението беше безумно. Направи ги, а в очите й се четеше уплаха, че ще загуби равновесие. Обаче, някакси, в съчетанието, тя беше при фуетета вече, музиката звучеше и тя трябваше просто да продължи.

Гледах я как ги прави и имах чувството, че ги правя с нея.  Беше малко несигурна, малко неумела, в сравнение с други, но ги направи, съдиите ги зачетоха и толкова. Като сравнявам как правят фуетета момичетата от отборите на Русия, Украйна, Беларус и Израел, които от три или четири годишни работят с най-добрите специалисти по балет в света, да, признавам ви, разликата е огромна:  тези момичета могат да направят фуете със затворени очи.

Невяна си направи фуететата малко на ръба на нещата, не толкова гладко като някой от Беларус, но по Невяниния начин. Тогава за първи път плаках, защото ми стана ясно, че нищо няма да спре Невяна. 

Ако българската федерация подкрепи Невяна, нищо няма да спре Невяна.

"Ти явно изместваш към тази гимнастичка някакви чувства, които иначе си репресирала в себе си", каза ми мъдро една приятелка, която е учила психология. :) Всъщност, май щеше да е хубаво, ако, като луд фен, понякога си позатрайвах за някои чувства, които изпитвам. Вместо да ги изразявам толкова бурно. 

В този случай обаче аз много добре знам защо плаках. Плаках по две причини. 

Първо, плаках, защото знам какво е да започнеш от нулата и да се състезаваш с някой, който е започнал няколко обиколки преди теб. Ето една малка емигрантска история. Като дойдох за първи път в САЩ през 2000-та, имах 50 долара в джоба. Тогава тежах 57 килограма и носех със себе си два куфара по 25 килограма всеки. Като слязох на летището, трябваше да се придвижа до станцията на автобуса, който стига до моя колеж, Уилямс Колидж. Дадох 30 долара за билета за автобуса, а другите 20 ги дадох на едно момче, бездомно, което предложи да ми носи не дори и двата, а единия куфар. Като видя, че изваждам 20 долара, така му светнаха очите! Сигурно другите му дават по 1-2. Аз обаче му оцених труда, както и своя, да мъкне този тежък куфар. И така, аз с 0 долара се качих на автобуса и тръгнах.  Като слязох от автобуса, видях другите ми състуденти да излизат от колите на родителите си, а след това отидох в стаята си и в общежитието и видях, че там няма лампи, и  че се очаква от нас да си ги купим сами. Веднага си казах: "Леле, къде си тръгнала!" Обаче вече бях там. И трябваше да продължа да въртя фуетета.  :)

"Разликата между мен и вас е, че мен не ме е страх да сгреша", казва шахматистът Веселин Топалов.

Такива сме, българите. Не вярвайте на други неща, каквито ви разправят. Всички сме готови да почнем от нулата, да рискуваме, да научим нещо ново, нещо което някой друг е правил хиляди пъти. Винаги сме готови да застанем на ръба. Много е написано, не толкова в учебниците по психология, колкото в тези по антропология, за това как древните цивилизации имат ритуали, които те заставят да прекрачиш някаква нова граница и да стоиш известно време в това гранично пространство, където не си същият, но още не си "нов човек". В религията такива ритуали са създадени съвсем умишлено, за да накарат човек да продължи да се движи напред. Понеже да се променяш и да се развиваш е огромна човешка нужда, тези, които искат да я задоволят, поемат своите рискове, и прекрачват своите граници.

Невяна, с нейните фуетета през 2015-та, се завъртя на самата граница в себе си: между амбициозното момиче, което засега иска само да си изиграе съчетанието чисто, и шампионката, за която грешките са просто стъпка напред.

Има и втора причина защо плаках. Не е дори защото съм идеалист, а защото съм реалист. Гледам гимнастика от 30 години, обожавам българските гимнастички, но ми е ясно какви качества имат другите. Забелязала съм каква мускулатура има Саша Солдатова, каква пируетна техника има Ганна Ризатдинова, какви позиции на ръцете имат гимнастичките от Беларус. Много добре знам, че в техните държави има още много хиляди момичета с такива качества.  Обаче преди много години, в България, на голямата треньорка Жулиета Шишманова й се наложило да коментира това, че една българска състезателка е по-нисичка: "Нищо, тя ще се движи толкова бързо, че няма да забележат, че е нисичка."

Като гледам съчетанията на Невяна плача,  не защото Невяна е перфектна, и не само защото Невяна ще победи привидно по-силните от нея (а тя ще ги победи). Плача, защото съчетанията са направени така, че да показват най-красивото в нея и да не дават шанс на недостатъците. Колкото и парадоксално да ви звучи,  за мен съчетанията на Солдатова и на Ризатдинова всъщност не показват и една трета от това, на което всяка от тях е способна, и физически, и емоционално. 

Когато през 1991-ва гледах съчетанието на топка по ръченица на Мария Петрова от световното в Атина, също плаках.  Тук го играе малко плахо, но си личи непобедимата шампионка, която идва.

Години по-късно разбрах, че искам да гледам на  себе си и на хората около себе си, така като е гледала Нешка Робева, когато е измислила това съчетание: не само като сбор от качества и недостатъци, а като огромен, осъществим потенциал. 

Това е разликата между нашата школа и всички други в света: способността да видиш с пълна яснота силните страни на другите хора, да им дадеш пълното си доверие. Да искаш да покажеш красотата извън всякакви прегради. Това е завършен, непобедим професионализъм. Нещо повече: мисля, че му казват "любов към живота".

. 

Новата победа на една малка гимнастическа школа със световно значние

На турнира от серията Гран При в Марбея, Испания, българката Невяна Владинова спечели три сребърни и един бронзов медал.  Много зрители и специалисти са на мнение, че медалът на бухалки трябваше да бъде златен. Съгласна съм с тях.

Преди да продължа с критика към съдийството, първо искам да кажа, че ужасно много харесвам Александра Солдатова. Харесвам я много повече от много други звезди в руския отбор преди и сега: сестри Аверини, Бравикова, Хонина, Сергеева, Синицина, Титова. Всъщност, харесвам я толкова, колкото харесвах и Маргарита Мамун, олимпийската шампионка или изключителната Кудрявцева. Харесвам Солдатова, защото е безкрайно талантлива, зрелищна за гледане, защото излиза с нови елементи и работи над себе си, защото, за разлика от сестрите Аверини, е изразителна и играе с музиката.

На бухалки обаче, в това състезание, Невяна беше по-добра от нея. И двете започват от максимална трудност 10,  така че разликите идват от оценката за изпълнение. На това състезание, Солдатова залитна в началото на съчетанието и при едното изхвърляне буквално тичаше по килима, за да догони една бухалка, която отиде далеч. Невяна нямаше такива неточности. Невяна игра прецизно и уверено, показа една изключителна композиця, и заслужаваше златния медал.

А сега да поговорим за някои факти извън това състезание. Населението на Русия е над 140 милиона. От тях, според някои източници,  над 100 хиляди момичета в Русия тренират гимнастика. При тези мащаби, невъзможно е от 100 момичета да няма поне една Саша Солдатова. Но въпросът не е в мащабите и далеч не е в това, че България е малка държава. 

Спортът има правила и първото от тях е: нека спечели най-добрият.   Въпросът не е само дали си най-гъвкавата и дали представяш най-голямата държава. 

Въпросът е дали печелиш справедливо и по правилата. Защото ако спрем да играем по правилата,   в един момент на никой няма да му се играе. 

Кой би искал да се поти по 50 часа седмично в залата, за да може всеки път да са първи едни и същи хора, дори ако играят с грешки?! Кой зрител би приел този спорт по сериозен начин? Все едно някой да се спъне по време на бягането на 200 метра и пак да му дадат златен медал. Отговорът е, че дори ако печели толкова добра гимнастичка като красавицата Солдатова, пак няма начин това да е истински спорт, не и ако не спазват правилата. 

При тези обстоятелства, трябва да сме благодарни на  тези, които се трудят и не се отказват от спорта, дори ако правилата не са съвсем спазени.  Невяна е една от гимнастичките, които дават надежда на младото поколение, че в този спорт има смисъл. Че ако работиш, един ден ще получиш признанието, което ти се полага по правилата. Затова медалите, спечелени от Невяна днес, са победа за цялата българската школа и за самия спорт изобщо.  

Първа оценка над 19 за Невяна Владинова, и ще има още много

Днес на Гран При в Испания Невяна Владинова стана първата българка гимнастичка, получила оценка над 19 по новия правилник на голямо международно състезание. За съчетанието си с бухалки, което отдавна смятам за най-оригиналното в света с този уред, тя получи 19.100 (от максимални 20).

Най-после имаме гимнастичка, която показва трудности и с тяло, и с уред, поставени по майсторски начин в невероятно интересни композиции. Отне много години да се върнем на това високо световно ниво, в което не само сме в елита на света, но показваме гимнастика, която е нова, различна и уникална. Много се вълнувам за Невяна!

Сега е моментът да кажа, че няма никакъв смисъл Невяна да пропуска състезания. Втората състезателка, изпращана по големи турнири, може да се редува. Невяна обаче трябва да бъде на всяко голямо състезание и скоро да получи не една, а 4 оценки над 19.

Харесвам всички съчетания на Невяна, но за мен обръчът и бухалките са много над показаното и от руските, и от украинските състезателки, а дори и от примите на българския отбор в близкото минало. Това са съчетания, които спират дъха, заредени са с много зрелищни моменти и изразителност. Както се изрази една руска коментаторка: това е изкуството на владеене на бухалките.

За тези, които не са гледали това изключително съчетание, ето изиграването от държавния турнир "Жулиета Шишманова". Все още очаквам клип с по-добро качество и от днешното състезание.

Нашето слънце Невяна ще грее още по-ярко с нови съчтания

Нямам търпение да видя новите съчетания на Невяна Владинова. Засега в някои от репортажите от контролни състезания и тренировки се появиха откъси и отделни елементи. Съчетанието с лента по испанска музика, което е любимо на фенове от цял свят, също е усложнено още повече и ще продължи да спира дъха на съдии и публика.

Особено се вълнувам да видя новото съчетание на топка. През 2016-та Невяна изигра много силна топка по танго, но най-вече в края на сезона успя да я покаже по категоричен и убедителен начин. Преди Олимпиадата, спорд някои коментатори, топката не изглеждаше като най-силен уред за Невяна. А знаем, че това е традиционен "български" уред, с който нашата школа през годините е показала много уникални елементи.  Невяна има всички качества и играе с голям устрем. Нека нейната топка бъде "българска", но също и нейна: различна!

За българската гимнастика 2016-та беше година на истинско възраждане на надеждите. Съчетанията на Невяна са основната причина за това възраждане. Невяна изигра най-интересното и рисково съчетание с бухалки в света, показа смел избор на музика и нестандартна интерпретация с обръч, много красива топка в хармония с легендарния български стил и лента, за която просто ще се говори още дълго. 

През 2017-та е време да говорим за Невяна не само като за новатор: сега тя е утвърден лидер на българския отбор и част от световния елит.

Докато очакваме новите съчетания в пълния им блясък и в навечерието на турнива за Гран При в Москва, ето едно "фенско" клипче с красиви моменти, които Невяна ни подари през миналия сезон.

В началото на сезона е важно гимнастичките да не се страхуват от грешките, а да покажат новите си съчетания с максимална увереност и след първите състезания да продължат да ги усъвършенстват. Много от най-силните състезателки не са готови да излязат на голямо състезание през януари и февруари. 

За тези, които ще играят на Гран При в Москва, първото състезание е истинско доказателство за смелостта им и за потенциала да играят много по-силно на следващите турнири. Напред, Невяна!

Новите скандали в българската федерация, или как да си отбележим автогол със затворени очи

Отдавна е известно, че никой не може да попречи на някой така, както той си пречи сам. В кратката си история българската федерация по художествена гимнастика е успяла да докаже това правило много път. Всъщност, ако даваха медали по това да си пречиш упорито и системно, щяхме да сме спечилили много, още от 90-те години.

Тази година обаче аз тайно се обнадеждих, че тренировъчният процес ще върви творчески и смело, и без големи драми. Нешка Робева, носител на водещата сила и визия зад българските гимнастически успехи, тази година навърши 70 години, В нейна чест се събраха много от възпитаничките й, отбелязаха юбилея в мир и радост, а и стана ясно, че Нешка има желание да помогне в подготовката на лидера на националния ни отбор Невяна Владинова, както и на голямата надежда Катрин Тасева.

За съжаление обаче, автоголът не закъсня. Вместо да черпи от опита и енергията на Нешка, управителният съвет на федерацията реши, че тя "завижда" на бронзовия медал от Рио и на бенефиса по повод отказването на гимнастичките от ансамбъла. По-грозен и безсмилен начин да си пречи човек сам не може да има. Поне да бяха казали, че имат други идеи за развитието на отбора, че ще дойде треньор, който сам ще реши дали да се допита дао Нешка като консултант. Не. Вместо това, направо шут към собствената врата: обвинения в махленски стил за това как някой завидял на един бронзов медал, и то когато самата Робева се радваше на медала и каза в пресата, че този медал е с тежест на злато. Не само, че се отказваме от таланта на Нешка, но и го правим така, че светът да ни се смее на нелепите изказвания.

Всъщност, въпросът не е толкова дали самата Нешка ще работи с националния отбор, а дали можем да оценим това, което имаме и да се възползваме от десетилетия доказан опит и огромен талант. Или избираме да захвърляме възможности като тази да покажем отново български стил в гимнастиката. Нешка е лидерът, но не единственият професионалист, който показва този стил. Други треньорки, като Камелия Дунавска, Бранимира Маркова, Мариана Василева, Юлия Байчева, Лили Игнатова, също са показали през годините, че златната ни традиция продължава. Всички фенове мечтаят да видят как Неви и Катрин, а също и ансамблите при жените и девойките, ще играят много силни съчетания.

В светлината на оттеглянето на старши треньора Ефросина Ангелова от отбора,  Илиана Раева и нейните поддържници във федерацията можеха поне да изслушат съветите на Нешка, а не да се нахвърлят върху нея с нелепи обиди. След всичко, което Невяна Владинова постигна този сезон, от медалите на големи състезания, до 7-мото място на Олимпиадата, мога само да се надявам, че няма да пропилеем завоюваното заради дребни вътрешни боричкания. 

Истината е, че няма нито един отбор по света, който би отказал на Нешка Робева да им помогне с техните композиции. Колкото и да се самосаботираме, това няма да се промени.