сряда, февруари 25

Московски изненади

Вече цяла седмица се каня да споделя впечатленията си от първото състезание за Гран При в Москва. За мен това беше състезанието на изненадите. На първо място, никой не очакваше, че българският ансамбъл ще спечели многобоя на този турнир. Честито на момичетата! Засега повече ми харесва съчетението им с ленти, в което мисля, че се откроиха с много хубав рисунък и техника на уреда:



 Втората голяма изненада за мен беше...Маргарита Мамун. Пиша за нея още от 2011-та, когато тя беше много далеч от мястото на прима на руския отбор и се състезваше с гимнастички като Канева, Кондакова и Луконина. Още тогава обаче ме порази с красивите си скокове, музикалността и просто с личния си чар. Тази година обаче за мен излиза една друга Маргарита Мамун. Това е много по-уверена гимнастичка, която изглежда абсолютно различна във всяко съчетание, и наистина се старае да пресъздаде отделен образ в рамките на две минути. Рита има много да работи по съчетанията си, но засега успява да е и драматична, и игрива, и класическа, и лирична. Обръчът ми хареса най-много, но мисля, че голям потенциал има и тази топка по "Болеро", защото с нея може да покаже демонстрира собствен стил. Маргарита Мамун започва да изглежда уникална във всяко движение, толкова, че дори като замахне леко с ръка, да става ясно, че това е нейната ръка и че никоя друга гимнастичка не изглежда така:



Накрая, най-красивата изненада за мен е грузинката Саломе, която спечели бронз на бухалки и едно четвърто място с блясък на медал на обръч. Още миналата година тази гимнастичка грабна всички със своето артистично присъствие, но за мен представянето й в Москва вече означава истински пробив в световния елит. Това се казва напредък: миналата година Саломе беше непозната на мнозина, а тази година вече спечели медал от Гран При.  Тя вече успя да изпревари гимнастички, които са играли на много Гран При турнири, на световни и европейски първенства и които, още като девойки, имаха претенции за световния елит. Съчетанието й с обръч показва един наистина окрилен черен лебед и е поредното доказателство, че всичко атлетично може да бъде и поетично :-)