събота, октомври 24

За любимите ни талантливи деца

Рядко пускам изпълнения на малки гимнастички, още по-малко пък изпълнения без уред. Трудно ми е да си избера такова изпълнение, защото всички деца са много красиви играят с голяма любов. И защото всяко дете е обещание за по-красиво бъдеще.

Все пак ще споделя това изпълнение. Много е красиво и линиите са много чисти:




Определено се вижда, че това дете има страхотна двигателна култура, но и че е работило много, и то на тази крехка възраст. Резултатът е прекрасен за гледане.

Другата причина да не пиша за деца е и дори за девойки е, че много често, докато една гимнастичка порасне и влезе в категория "жени", се получава така, че тя или се отказва, или не успява да се конкурира успешно на световно ниво. Дори сензационната Боянка Ангелова, която е най-гледаната българска състезателка в Youtube, не успя да стигне до призови класирания сред жените и не се задържа в гимнастиката. Все пак, Боянка поне игра на големи състезания като девойка. А истината е, че има много деца с нейния потенциал, които приключват със спорта още преди това. Би ми станало болно да пише за едно 8-годишно дете и да разбера, че се е отказало още преди да стане, например, на 12, или пък че не е успяло да се изяви в следващия възрастов поток.

А какво става с децата, които са толкова обещаващи като малки? Тук изреждам няколко от многото причини и препядствия по техния спортен път. Ще се радвам, ако родители и треньори споделят свои наблюдения.

Децата стават тиийнейджъри и губят мотивация 

Малките момичета растат, влюбват се,  ходят по дискотеки, не искат да са в залата по цял ден. И, най-страшното: някои  дебелеят. Сигурно е така, но ако едно дете играе като на видеото, което пуснах и играе така още на 7 годинки,  трудно е да си представим, че съвсем ще спре да му харесва да играе, особено при положение, че може да се радва на собствения си напредък, както и на аплодисментите на публиката.  Сигурно има много "немотивирани тийнейджъри", но те и като по-малки не са играели по този начин.  Защо само някои успяват да се преборят със спада в мотивацията, а много други: не? Сигурно има много фактори: от треньори, до родители, до това какви други интереси има детето.  


"Ти си "прекалено"..."

Висока, ниска, дългокрака? Или "недостатъчно"...висока, ниска, дългокрака? Всички сме го чували. Чували сме го за много гимнастички и някои от тях продължиха да играят. На вас какво ви говореха, когато бяхте малки? Сигурна съм, че не сте го забравили.  Не бойте се, и на Бианка Панова са й казвали, че "няма данни". Да, наистина, всички сме различни.  Да, има деца с повече физически данни от други. Но когато едно дете печели медали в детска възраст или като девойка, за мен това означава, че колкото и да е ниско или високо, то има потенциал да продължи да се развива. Не ми харесва да се говори така и за детето, което се е класирало на 30-то място. Но когато детето държи медал в ръце и някой му обяснява, че няма достатъчно дълги крака, става нелепо.

Родителите биха искали детето да се съсредоточи върху училището

Много често родители споделят, че биха искали детето да влезе в езикова гимназия или пък просто да има определени цели, свързани с академичната подготовка, които не могат да бъдат постигнати, ако тренира усилено.  Напълно логично е родителите да се замислят за бъдещето на децата си "след гимнастиката". Всъщност, това би трябвало да важи за всеки спорт. Да, в 21-ви век имаме гимнастички, които се състезават почти до 30-годишна възраст, но и на тях не им е гарантирана работа и кариера след отказването от състезателна активност. Трудно е за треньорите да убедят родителите, че да инвестицията на време и усилия в гимнастиката ще доведе до по-добро бъдеще, отколкото обучението в хубава гимназия или университет. Може би ако спортните училища имаха по-добра репутация, някои родители щяха да са склонни да дадат шанс на гимнастиката в живота на децата си. Все пак, ако погледнете това видео, детето е разкошно. Дете, което играе така, ще се научи и на чужд език, и на математика, и на каквото си реши. То от малко е разбрало стойността на положения труд.


Идват контузиите

За съжаление, все някак се оказва, че колкото повече растат децата, толкова се увеличава и вероятността да се контузят.  На много хора гимнастиката се привижда като "лек" спорт, но опасността от контузии в този спорт е голяма и тя плаши и деца, и родители, и треньори. Съвременната гимнастика изисква много повече, отколкото гимнастиката на 80-те и дори 90-те.    Много гимнастички преминават през контузии и се възстановяват, но какво точно значи "възстановяване"? Колко време отнема то и колко голям е рискът от трайни последици за здравето при определени натоварвания или, ако контузията се повтори? Лекарите и треньорите заедно имат отговори на тези въпроси и отговорите не са еднозначни. При много контузии има начин една гимнастичка да се върне към сериозни тренировки, но е възможно самата тя да реши, че не иска да поеме по този път отново.  

Никой не е застрахован от контузии и все пак, ако контузиите не са сериозни, би било хубаво децата да ги приемат като предпядствие, което могат да преодолеят с необходимата професионална помощ. В реалния живот хора се контузват постоянно, без да правят нищо  особено виртуозно. Не е ли гимнастическата контузия тогава просто още една рана, след която се става още по-голям юнак?


Някои деца не стават "любимки" 

Тук не искам да отварям темата за политиката в спорта, а по-скоро за отношенията между състезателка и треньор. За да успее една гимнастичка, някой, който вече е успял, трябва да вярва в нея. Гимнастичките се качват сами на почетната стълбичка, но това, и само това, е моментът, когато никой не ги държи за ръка. Затова моят съвет към родителите е следният: намерете треньор и учител на детето си, за което то да е любимото дете. Не само защото всички деца са прекрасни и любими. А защото този треньор и учител вижда качествата на детето и много иска да ги развива.  Този треньор няма да гледа детето през розови очила, но ще го гледа, на първо място, с надежда. Това отношение - усещането, че някой вярва в децата - помага и с малките и не толкова малки контузии, и със страшните тийнейджърски влюбвания, и с войната срещу излишния килограм... и даже с домашните за училище.