сряда, ноември 19

Боксовата круша на думичката "хейтър" и отговорността да си български фен до гроб

Отдавна съм забелязала как ако човек разкритикува някой известен български спортист, а даже и не много известен, веднага набеждават критикуващия, че е "хейтър". Това е една смешна, но много популярна чалгарска логика. Казвам "чалгарска", защото много пъти са ме набеждавали, че "хейтвам" чалга звездите, когато упорито твърдя, че повечето от тях не могат да пеят и да танцуват,  и  че се обличат отвратително.

"Ама защо ги хейтваш, защото са по-красиви от теб ли, защото повече пари печелят от твоите любими гимнастички ли?"

Този въпрос е като една боксова круша, която седи и ти се хили и иска да те накара да хвърляш напразни удари. Хем да се измориш, хем крушата никога няма да легне в нокаут. Например, да кажеш: ама не е вярно, еди-коя си гимнастичка печели повече пари от чалга певиците. Или пък, нещо по-весело: ама аз и без силикон съм си добре, не завиждам на чалга певиците, честно.

Идеята е да принизят мислите и идеите ти, до някакви махленски свади и приказчици, за това кой какви пари изкарва и кой колко големи цици има. Така никой не може да има искрено, обмислено, човешко мнение, просто ей така, не на основата на някаква комплексарщина.

Много отдавна в моето общуване с български фенове се оказа, че мнение за българска звезда не трябва да имам, ако това мнение не е положително. Иначе излиза хейтърско, даже анти-българско! И започва голямото блъскане в боксовата круша.

Боксовата круша не слуша какво точно казваш, а просто изплюва едни и същи въпроси."Ти не си постигнала колкото нея, защо я критикуваш?" - друг въпрос от боксовата круша.

Така че, преди да почна с разсъжденията си за Кубрат Пулев, искам веднага да ви кажа: не съм постигнала и една хилядна от това, което постига той, печеля отвратително малко пари в сравнение с него, и той е много по-красив от мен. Но не го хейтвам , не му завиждам, не съм от мафията и нямам желание да се боксирам с никой. Разбрахте ли? Сега ме оставете да се изкажа.

Сега е моментът да ви напомня също, че, за разлика от бокса,  любимата ми художствена гимнастика  много често изглежда като пълна мистерия дори за собствените си фенове, заради съдийстовото. Скачат момичетата, въртят се, хвърлят уреди, и накрая едни жени на средна възраст нещо си записват на някакви листчета и излиза една оценка, за която никой не е сигурен, че е заслужена. Звучи опростено, но за мнозина, нашият любим спорт изглежда точно така отстрани.

В бокса е различно. Като удариш някой и той се просне на пода,  няма как, по законите на физиката, в това да е намесена Мария Гигова, или която и да е съдийка. Някакси става ясно какво точно е станало. Всички гледахме мача между Кличко и Пулев и видяхме какво стана. Защо е толкова трудно да признаем, че този път нашият човек загуби и да престанем с хулите и нелепите конспирационни теории? Защо?

Аз още преди мача, подозирах, че точно така ще стане. Гледала съм много часове гимнастика, а в гимнастиката, както и в много други спортове, физическите данни ясно си личат. Ако една гимнастичка е по-гъвкава, отскача по-леко, има по-координирани движения, това си личи с просто око. Друг е въпросът дали тези качества се използват максимално от треньора и дали ще издържи психически състезателката. Това става ясно не от външността, а от нейните думи и поведение.

Като гледах клипове преди мача с този Кличко, защото не го бях гледала преди, няколко неща ми направиха впечатление: много е висок, много е мускулест, много е подвижен. Също така: на 38 години продължава да тренира и някакси се е опазил от сериозни контузии. Не бръщолеви глупости, изглежда съсредоточен върху това да си свърши работата. Вие колко души познавате, които, на такава възраст, имат такава физика и които, нито ги мързи да тренират, нито са се самозабравили напълно, защото все някой около тях им повтаря колко са велики? Аз знам за много малко. За всеки такъв има няколко хиляди, които имат същата физика, обаче още в тийнейджърска възраст ги хваща звездната болест. Или не внимават и се контузват. Или просто не им се тренира.

Да, но, какво, ще кажете, липсва на Кубрат Пулев от изброените неща? Нищо, освен може би опит. Просто той трябва да развива всички тези качества, вместо да си губи времето в обяснения как цяла мафия го е нокаутирала.

Едно е да не харесваш противника си. Всеки е свободен да не харесва някой и даже не е нужно да има кой знае какви основания. Но ако те победят съвсем справедливо, може просто да възкликнеш като един стар руски шахматист, "Как можах да падна от такъв идиот?!" Това може да не звучи много учтиво, но е много по-добре, отколкото да се разправят нелепи оправдания.

И понеже този блог  все пак е за гимнастика, за тези от вас, които са чели мои критики към треньорския щаб, Федерацията, или към определени гимнастички, уверявам ви, луд умора няма: критиките ще продължат.

Иначе, за да цитирам Пулев, оставам българка до гроб. И не по собствен избор: човек не си избира къде да се роди. Но може да си избере да очаква и да изисква най-доброто от своите сънародници, особено от тези сред тях, които са много по-красиви и талантливи от повечето хора по света... и ни карат да се гордеем, че сме българи. Заслугите за победите са техни. За феновете остава приятната отговорност да хвалим и критикуваме, от сърце.