неделя, септември 27

Истинските бойкотиращи

Бербатов не играе за националния отбор. Григор Димитров отказва да е част от отбора на България за Купа "Дейвис". Това бойкот ли е? Ако го наречем "бойкот", то това е бойкот на недомислието, простотията, тенсогръдието, мързела и корупцията, които са обхванали всички сфери на българското общество, в това число и спорта.

Сочим с пръсти силните и талантливите, но истинският бойкот е друг. В България стотици хора бойкотират таланта. Това са функционери, бюрократи, пуснали дълбоки корени в една отровна среда, където, ако те взимаха заплати и нищо не вършеха, щеше да е добре. Но те взимат заплати и пречат.

Примерите в гимнастиката са печално много. Години наред Деспа Кателиева открито бойкотира кариерата на Силвия Митева. Силвия успя, защото и двамата й родители са треньори и те стояха до нея денонощно и неотлъчно, отказаха да работят с други деца и хвърлиха години от живота с в нейната кариера.


Илиана Раева бойкотира кариерата на талантливата Филипа Сидерова, която игра за Грузия. Като девойка Филипа заставаше на почетната стълбичка до легендарната рускиня Канаева. После някой измисли, че Филипа е ниска, нямала необходимата външности и какви ли още съвършено неверни глупости. Вижте сами гимнастичката, която даже не държеше уредите с ръце, и която можеше, точно като прехвалените ни конкурентки от Русия, да изпълни всеки елемент с тяло:




Цялата гимнастическа Федерация, дружно, бойкотира кариерата и на изключителната Симона Пейчева, най-талантливата и успешна гимнастичка, която имахме след Мария Петрова, която се отказа през 1996-та. Симона успя въпреки тяхната завист, бездарие и желание да пречат. Тя успя въпреки един допинг скандал, за който виновните - Федерацията и лекаря на националния отбор - никога не поеха отговорност.

Когато Симона поиска да се завърне след раждане и дълго прекъсване, вместо да я посрещнат с овации на крака, родните бюрократи я класираха на контролни състезания след едни деца, които могат да мечтаят за скоковете, пируетите, бързината и гъвкавостта на Симона, но няма никога да изпълнят никои от нейните елементи.  Симона след раждане продължава да има чисти линии, каквито Мария Матева няма. Това е непоносимо леката реалност на живота: че колкото и да тъпчеш таланта, той си личи:



Гледам това съчетание и искам да ви обърна внимание на тези чисти факти и те са, че: при скоковете Симона направо излита във въздуха; Симона може да направи фуете с вързани очи и ръце; Симона  след отказване и раждане продължава да прави пирует в тилна везна; за Симона рисковите улавяния зад гърба се случват със златна лекота и с невероятна скорост.

Мечтите не са достатъчно. Трудът също не е достатъчен. Трябва децата да могат да гледат нагоре. Към пример, по-силен от тях. Трябва и да си повярват. Да знаят: ако съм добра, няма да ме спрат!

Сара Стайкова излиза и греши, защото не си вярва. Мария Матева излиза и греши, защото й повтарят по цял ден колко е велика и безгрешна, така че тя реална самооценка няма, и то от много години. Катрин Тасева има качествата да е медалистка на световно първенство, но не я пускат да играе. Прекрасни състезателки като Биляна Проданова и Марина Стоименова, вече напуснаха гимнастиката.

Талантливите напускат заради бойкота. Системния, нагъл и при това, платен, бойкот.

За да се чувства готов да играе един спортист, а не бойкотиран, той трябва да вижда не това как сам влачи на гърба си разни бюрократи, а как те си вършат работата. Сигурна съм, че Григор Димитров няма как да види една свършена работа извън корта.

Григов Димитров поне ви бойкотира безплатно, червеи. А истината е, че за заплатите на функционерите плащат феновете.