Наскоро се проведе българското държавно първенство за ансамбли. От красивите съчетания на клубове от цяла България, които успях да гледам благодерение на други фенове (благодарност на ameliepapillon), най-много ме впечатли съчетанието с пет топки на "Левски."
През годините топката е традиционно "български" уред. Oще в началото на 1980-те Анелия Раленкова играе една различна топка, по танго,с която показва на света, че не е нужно на този уред да се играе винаги на бавна и лирична музика. През годините наши треньорки и гимнастички са авторки на много новаторски и уникални елементи с топката и дори тази година, по време на последното световно първенство в Москва, коментаторът за руската телевизия каза: "Какво е финал на топка без българките?".
Цял свят свързва българките с това, че показват нещо, което не си очаквал да видиш. Но в тези изпълнения неочакваното изведнъж изглежда лесно.
В много други съчетания също има интересни елементи, но това съчетание се отличава с това, че в него рискът и новаторството изпълват всяка секунда от музиката и стават правило, а не изключение. А черта на българската школа е не само, че съчетанието не просто се играе на един дъх. То се гледа и от зрителите на един дъх!
Много от трудните изхвърляния и боравения с топката могат, при най-малката неточност,да завършат с груба грешка. Това е демонстрация не само на талант, какъвто всяко едно от тези момичета има; това е личен избор да си смел. Всяка гимнастичка на това ниво би могла, със същата лекота, да прави нещо не толкова сложно, и също да се радва на аплодисменти.
Надявам се още много деца да имат възможност да работят с треньор, който да поощрява смелостта и уникалността на българския стил.
Помислете: щом детето ви се научи ДА ИСКА да надскочи себе си, и то без да се страхува от вероятността да сгреши пред стотици зрители, какво може да се опре на такова дете извън спорта?