вторник, ноември 16

Българска уникалност и смелост в съчетанието на ансамбъла на "Левски"

Наскоро се проведе българското държавно първенство за ансамбли. От красивите съчетания на клубове от цяла България, които успях да гледам благодерение на други фенове (благодарност на ameliepapillon), най-много ме впечатли съчетанието с пет топки на "Левски."

През годините топката е традиционно "български" уред. Oще в началото на 1980-те Анелия Раленкова играе една различна топка, по танго,с която показва на света, че не е нужно на този уред да се играе винаги на бавна и лирична музика. През годините наши треньорки и гимнастички са авторки на много новаторски и уникални елементи с топката и дори тази година, по време на последното световно първенство в Москва, коментаторът за руската телевизия каза: "Какво е финал на топка без българките?".

Цял свят свързва българките с това, че показват нещо, което не си очаквал да видиш. Но в тези изпълнения неочакваното изведнъж изглежда лесно.




В много други съчетания също има интересни елементи, но това съчетание се отличава с това, че в него рискът и новаторството изпълват всяка секунда от музиката и стават правило, а не изключение. А черта на българската школа е не само, че съчетанието не просто се играе на един дъх. То се гледа и от зрителите на един дъх!

Много от трудните изхвърляния и боравения с топката могат, при най-малката неточност,да завършат с груба грешка. Това е демонстрация не само на талант, какъвто всяко едно от тези момичета има; това е личен избор да си смел. Всяка гимнастичка на това ниво би могла, със същата лекота, да прави нещо не толкова сложно, и също да се радва на аплодисменти.

Надявам се още много деца да имат възможност да работят с треньор, който да поощрява смелостта и уникалността на българския стил.

Помислете: щом детето ви се научи ДА ИСКА да надскочи себе си, и то без да се страхува от вероятността да сгреши пред стотици зрители, какво може да се опре на такова дете извън спорта?