Един румънски треньор беше казал, че най-хубавото нещо в гимнастиката е, че "знаеш всичко за себе си." Като фен, който е тренирал гимнастика, съвсем малко, вече много години оценявам тази способност, която гимнастиката изостря до крайност: да знам всичко, и със сигурност, прекалено много, за собствените си възможности. Но точно заради тази способност ми става тежко, когато виждам някой, който, за разлика от мен, може абсолютно всичко, и който може, без видимо големи усилия, да изиграе елементи, за които другите мечтаят. Такава гимнастичка е Катрин Тасева. При своя дебют на голямо състезание този сезон в Букурещ, тя получи оценки, които са на същото ниво като оценките на титулярките в националния състав. Тя игра ето това съчетание с топка, в което качествата й стават повече от очевидни:
От това съчетание, обаче, възникват и няколко други въпроса:
1. Защо, при положение, че имаме състезател с такива качества и умения, не са поставени за нея още по-силни и динамични композиции, които да я карат да дава максимума от своите, иначе огромни, възможности?
2. Защо виждаме тази състезателка на голям турнир за първи път през април, само месец преди европейското, а досега все един и същи човек е представял България?
Ако попитате този същи румънски треньор, хващам се на бас какво би ви казал той: че ако един човек знае всичко за себе си, той би постигнал успехи и извън гимнастиката. Това е повече от ясно. Че Катрин показа голяма психическа устойчивост да играе бе грешки на голямо състезание, за разлика от много по-опитните от нея: това е ясно. Че Катрин има страхотен контрол, гъвкавост, отскокливост: това се вижда. Но за мен истинският въпрос е друг: колко често срещаме талант, който може да изпълни всеки труден елемент и колко често даваме шанс на този талант да покаже това пред света? За съжаление, отговорът на този въпрос трябва да дойде от професионалстите, а не от феновете.
Между другото, на руски на феновете не им казват "фенове", а "болещики", нещо като "боледуващи"". Понеже считам руският за най-богатия език в света, с най-сложните, красиви и интересни нюанси, а пък и с най-голямата свобода да изразиш в пълна степен чувствата си, понякога се питам, не трябваше ли да кръстя този блог "блог на боледуващата"??? Защото аз наистина боледувам като гледам пропилените таланти. И, повярвайте ми, както каза този голям румънски треньор, аз знам всичко за себе си. ;-)