събота, март 28

Провалите също могат да бъдат аплодирани

Уморих се да чета как класирания на да 10-то и 12-то място са "достойни" за България. При положение, че не става дума за световно или европейско, а за турнир в Португалия тази седмица, на който не играха Ризатдинова (най-добрата украинка), Станюта (най-добрата от Беларус), Пажава (най-добрата от Грузия) и Мустафаева (напоследък много високо оценявана французойка от беларуски произход). Но си спомних, че сега говорим за "достойно" представяне, а когато имахме ето такава гимнастичка, и тя се класира 7-ма на световно, това беше "провал". Ето ви един "провал", при който залата така аплодира, че едвам се чува музиката:



Няма да влизам в подробни анализи, но ще кажа тези 3 неща по повод играта на нашите националки в Португалия: първо, оценките на Невяна Владинова са много ниски. Второ, не съм оптимист, че на този етап от сезона съдийките ще я приемат като сериозна конкуренция. И, трето, тя самата не играе достатъчно уверено, което обаче е разбираемо за второ съсътезание този сезон.

А иначе, ако сте гледали бухалките на Теодора по-горе, от 1998-ма, искам също да ви обърна внимание и на това, че тази година "примата" на българския национален отбор през 2015-та Мария Матева играе съчетание, в което НЯМА високо изхвърляне на двете бухалки едновременно. Само едно леко подмятане под единия крак на двете бухалки, при което те дори не излитат над главата й.

Бих предпочела "провала" на Теодора Александрова пред оценки по 16 и нещо за съчетания, които няма да изправят никоя зала на крака, но са, някакси, "достойни." Достойни за какво? За тихо примирение с това, че, дори в отсъствието на силните, пак не блестим? Всъщност, едно такова "достойно" десето място наистина не е провал. То просто няма да се запомни никак.