Боряна, която не спря

Повече от 29 години след абсолютната европейска титла на Мария Петрова в Солун, България отново има европейска шампионка в многобоя. За някои тази победа на Боряна Калейн може би беше малко изненадваща, особено защото в началото на   състезанието убедително водеше другата изключително талантлива българка, Стилияна Николова. За мен обаче победата на Боряна е не само повече от заслужена, но и закономерна, и то не само заради нещата, които тя постигна през годините, но и заради тези неща, които избра да НЕ направи.

Боряна завоюва европейското злато, защото:

- Показа изключителна техника: и с тяло, и с уред;

- Вложи цялото си сърце в изпълненията си;

- За пореден път демонстрира свой уникален стил;

- Винаги през годините се опитваше да надскочи и надиграе самата себе си;

Но Боряна грабна европейското злато, също и защото: 

- Никога не се уплаши от новото и риска и никога не избра да лежи на стари лаври;

- Не загуби своята мотивация, дори когато други състезателки бяха предпочитани от треньори, федерация или съдии;

- Не позволи на здравословни проблеми и лош късмет да разклатят силния й спортен дух;

- Не позволи на нищо да й развали отношенията с личната треньорка; 

- Никога не каза лоша дума нито за други гимнастички, нито за съдии;

- Не загуби своето хладнокръвие в трудни моменти и при грешки;

- Никога не се опита да подражава на нечий друг стил;

- Не спря да търси начини да е по-силна и по-добра;

Зареди всички победи над малки и големи предизвикателства по спортния й път,  тя става абсолютна европейска шампионка на 22 години, възраст, при която някои спортисти се отказват. Боряна записа името си до тези на другите българки, шампионки на Европа в многобоя: Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Бианка Панова, Елизабет Колева, Адриана Дунавска, Юлия Байчева и Мария Петрова.

Да ни е честито новото златно момиче, което не спря да се бори нито за секунда!