неделя, март 28

Златен ансамбъл, страхотна Калейн, ударни оценки и голямо объркване

Успешно за българския отбор протече състезанието от серията за световната купа в София. Боряна Калейн за пореден път се доказа като Гимнастичката с главна буква и с реални шансове за олимпийски медал, звезда от световна величина и безспорен лидер в българския национален отбор. Ансамбълът също за пореден път игра много смело и обра всички златни медали на този турнир, макар и в отсъствие на няколко от най-силните си конкуренти.  Да пожелаем успех на Боряна и ансамбъла в Токио, нека продължат да се борят за най-високото място на стълбичката.

Публиката не беше в залата, но феновете успяха да влязат в многобройни дебати в социалните медии. Много неща по време на това състезание се оказаха объркващи, особено някои от коментарите. Някои са весели, други, не толкова. Ще ги изредя тук:

- "Рекордната" оценка на ансамбъла, както и оценката на Боряна Калейн на обръч ме объркват. Не очаквам на състезание извън София за такива изпълнения да излязат такива оценки. Очаквам обаче да се оплачем колко рекордно високи са оценките на други отбори.

- Да помислим върху този леко объркващ факт: отборът на Русия, който идва да играе в София, не е техният национален отбор. Това е клубен отбор, държавен шампион. Представете си го това да се случи в някой друг спорт, по ваш избор. Да кажем във футбола. Как ще си кажем, "Я да пратим, примерно, Лудогорец вместо националния отбор на мач". Всъщност, може и да не е лоша идея! 

- За боксовото трико ще кажа само: защо? А за трикото с мрежестите ръкави, лилавото цвете, ярко сините пайети и детайлите върху тях в черно и бяло, мога да кажа само: стига де, имайте милост!


- Помните ли как през 90те години коментаторите така и не можеха да запомнят коя гимнастичка от коя руска република е? Само че тогава бъркаха най-вече Украйна с Беларус. А по-късно, когато навлязоха много силни гимнастички от Казахстан, Азербайджан, Узбекистан и други държави, стана вече много сложно за коментаторите. За правилно произнасяне на имената на момичетата даже не се и пробват, а държавите са все там някъде на изток, що пък да се мъчим да ги различим една от друга.  Коронното изказване на това състезание обаче беше, че италианката Балдасари стана Мангасари.  Как не я объркахме с румънката, направо не знам. На другата италианка пък поставиха български флаг до името в класирането (ами така де, излиза със страхотна треньорка българка все пак!). Хайде вече да не се мъчим и коментаторите само да казват: "В момента играе момиче с обръч" и да си траят за разни други подробности, тъкмо ще чуваме музиката на съчетанията. Ако някой обърка топка с обръч, ще го преживеем също. Това са все пак едни объркващо кръгли уреди и има в названията им буквата О!

- Друг коментар, който ме впечатли беше, че Линой Ашрам от Израел нямала особени качества. Не била много гъвкава, нито била и отскоклива. Линой Ашрам е състезателката, която,  докато е във въздуха търкаля уреда от една ръка в другата. Като гледа човек скоковете на Линой, има чувството, че тя остава неподвижно във въздуха за известно време, толкова височина и амплитуда имат. Ама кой ти гледа, то е важно да говорим.

- Няколко пъти ни обясниха, че лентата е дълга 6 метра. И било много трудно да се хвърля и изобщо манипулира. Изисквала се много "сила в раменната става". Искам да разсъдите малко върху тази мисъл за силата на ставата. А за тези от вас, които са тренирали гимнастика, пък макар и малко, помислите дали не ви обърква идеята, че с "раменната става" движим лентата.  

Да се объркаме, да се оплетем малко. Кое бокс, кое гимнастика, кой имал олимпийска квота, кой не, коя била майка, коя дъщеря? Сложно нещо е този спорт. Сложен е вече не само за тези, които седят на съдийските маси и за коментиращите в студиото. Почна да става май сложен дори и за феновете. Особено когато се оказва, че феновете нямали право да коментират дали им харесва едно трико, а "експертите" в това време не само не могат да произнесат имената на състезателките, но и вече измислят съвършено нови!

А всъщност всеки може да се обърка, на мен много пъти ми се е случвало да забравя през коя година някоя гимнастичка е спечелила медал или пък кои са били до нея в класирането преди 15 години, да кажем. Всеки има право и да не хареса едно-две трика и да има мнение за тези трика, което да иска да каже, вместо да си мълчи. Това също ми се е случвало, но този път е рекордно. 

Знаете ли за кое обаче са много объркани някои любители на този спорт? Объркани са, ако си мислят, че феновете не могат да различат оригиналност от кич, да разпознаят един красив скок, или да се замислят за това дали е реална една оценка. Все още има надежда, че не сме напълно объркани.

четвъртък, декември 31

Красиво европейско завръщане и едно изключително начало

Тази година българските девойки се завърнаха на почетната стълбичка на европейското първенство по художествена гимнастика. Стилияна Николова стана шампионка на лента и сребърна медалистка на топка. Ева Брезалиева спечели бронз на въже.  На толкова медали при девойките не сме ставали свидетели от 2006-та година, когато Филипа Сидерова и Биляна Проданова мереха сили с най-добрите на европейското първенство за девойки. Биляна беше втора на лента след Кондакова, а Филипа: втора на лента и трета на въже. За съжаление, Филипа и Биляна нямаха шанс да покажат своите възможности на голямата сцена в категория "жени".  Въпреки това всички съчетания на Филипа бяха и за мен си остават абсолютно незабравими като замисъл и хореография.  Сега, след медалите на Филипа и Биляна,  красивите хореографии отново присъстват на европейската сцена при девойките. Те дойдоха и от девойки с български треньорки по цял свят, като за мен се откроиха представителките на Азербайджан, Франция, Унгария. 

Завръщането на българките сред медалистките е прекрасно и много бих искала да се запитаме защо толкова талантливи състезателки при девойките не успяват да се качат на стълбичката и като жени. Ако сте пропуснали състезателки сред девойките през 21 век, искам да ви обърна внимание на тези бухалки на Филипа:

 

Иначе любимата ми българска европейска шампионка за девойки, само че абсолютна, е Зорница Каленска.  През 1991-ва тя става първа в многобоя на европейското в Лисабон, следвана от Диана Попова, която пък печели злато на обръч и лента. "Черпя" феновете с това нежно и елегатно изпълнение на Зорница:

 

Избрах това съчетание и заради трикото в черно и бяло, защото с трика в подобен стил сме виждали и други големи състезателки, като двукаратната световна шампионка Диляна Георгиева и световната шампионка от Брюксел'92 Оксана Костина.

Тази година, благодарение на отбора на Азербайджан и неговата треньорка се завърнаха на международния килим семплите трика, с които играеха гимнастичките през 80-те и 90-те. Гимнастичките на Мариана и в ансамбъла, и в индивидуалното при девойките показаха не само трудност и риск, но и собствен стил, който обаче е и спомен, и наследство, и поклон към златното минало на любимия ни спорт. Може би и закачливо намигване към миналото, когато пайетите и камъните сваровски отсъстваха от килима, но гимнастичките озаряваха залите със своя талант. 

Незабравимо за мен е съчетанието с топки с черни трика, където гимнастичките на Азербайджан бяха и принцеси, и воини, и най-вече: изключителни спортистки в разгара на своята любов към спорта и своите осъществени надежди.

За мен да видя гимнастички, които не са целите облепени в лъскави камъни, не са с трика от материали в телесен цвят, не изгелждат полуголи, не се полюшват с пискюли, цветенца, коронки и воланчета, не са в ярко оранжево, което не отива на почти никого, не са изрисувани в неопределени фигури, беше завръщане към най-красивото в нашия спорт. Затова поздравявам гимнастичките на Азербайджан, че имаха смелост да покажат различен стил.

Иначе най-голямата гимнастическа победа през 2020-та постигна Камелия Дунавска с ансамбъла на Турция. Не говоря само за това, че отборът на Турция вече е европейски шампион. Вълнуват ме композициите им, които наистина съперничат достойно на най-добрите в света и постигнатите за кратко време изключителни резултати по отношение на много силно изпълнение на тези композиции. Понякога замисълът на едно съчетание не успява да се покаже изцяло. Гимнастичките на Турция бяха блестящи във всички елементи и акценти, те наистина реализираха визията на своята треньорка.  Надявам се това да е само началото за гимнастичките от Турция и да ги виждаме още много пъти сред най-силните отбори в света.  Честито, великолепни шампионки:

 

Пожелавам на всички изключителни български професионалисти в областта на гимнастиката (и във всички други области!) да почерпят вдъховение от примера на Камелия Дунавска, която доказа, че талантът може да расте, да гори и да побеждава не само извън България, а просто навсякъде, където му дават заслуженото внимание и любов.  

Бъдете здрави!


Корекция: Дария Кондакова, а не Евгения Канаева, беше първа на летна преди Биляна Проданова на европейското през 2006-та.







понеделник, ноември 23

Кралицата е на 25, гласът на гимнастиката се пенсионира, а федерацията назначи втори вицепрезидент

Тази година трикратната световна шампионка и двукратна европейска шампионка, Мария Петрова празнува 25 години на върха като най-силната и най-титулуваната българска гимнастичка за всички времена. През есента на 1995-та във Виена Мария раздели третата си световна титла с украинската гимнастичка Екатерина Серебрянская, след голяма доза драма, борба и най-вече благодарение на магнетичното си излъчване на победител. Спомням си как на  топка й пуснаха музиката на друга състезателка, но не се разколеба за нито една секунда и изигра четири съчетания шампионски. След това във финалите на уредите спечели сребро на въже и злато на бухалки с любимата на цели поколения фенове композиция по мюзикъла "Цигулар на покрива". (https://www.youtube.com/watch?v=4B9Rr9wnsSU)

Светът 25 години след най-голямата победа на една от най-големите български спортистки е друг. Тази година българският ансамбъл няма да играе на европейско, защото една от състезателките даде положителен тест за COVID-19. Така този иначе прекрасен отбор ще остане, за съжаление, с друга корона.

В това време отборът на Украйна изтегля от европейското в Киев своята прима Влада Николченко, фаворит за титлата, защото имала "проблеми с психиката". Става ясно, че Влада,  по рождение с качества, за които състезателки по цял свят могат само да мечтаят, не успява да се съсредоточи и успокои достатъчно, за да изиграе без груби грешки 4 съчетания. А според мен натискът върху нея е такъв, за това домакинско състезание, че тя не би могла да изиграе и две съчетания без грешка. Това постигна украинският отбор след психически тормоз върху много от своите състезателки, след като през 1996-та направиха незаслужено Серебрянская олимпийска шампионка, и то за сметка на собствената си гимнастичка Елена Витриченко, след като години наред по време на награждавания гледаха накраво всички (и най-вече руския отбор), след като треньорката им нарече Инна Жукова от Беларус "сива мишка" и след като след всяко състезание надаваха вой колко са ощетени. Накрая се оказа, че са домакини на европейско, на което, разбира се, Русия няма да играе. Обаче имат само една гимнастичка, която има шанс за титлата. И която няма да издържи психически. Питам се: кой на нейно място НЕ би се сринал, ако е заобиколен от хора, които не биха са се спрели пред нищо, за да постигнат нещо, което всъщност не заслужават?

Знам, че този коментар е доста негативен, тези неща не ги казват по телевизията, когато гимнастичките от Украйна излизат с безкрайно дългите си крака и Влада излита в едни ефирни, невроятно разгънати скокове. Но за да си толкова талантлива и да не можеш да издържиш на 4 съчетания, има причини, и причините не са само в самата състезателка, а в целия подход на отбора към всичко, което правят.

А като става дума за коментари: Вера Маринова-Аткинсън се пенсионира от своята позиция като медиен специалист във Великобритания. В българската история има две журналистки, които със своите знания и с неизчерпаемата си любов към най-красивия спорт, ще останат перото и гласът на художествената гимнастика: това са Маргарита Рангелова и Вера Маринова.  Като бях дете, през 1994-та, дъщерята на Вера Маринова, Диляна (Дънди) ми донесе в 81-во училище в Младост 3 записани на едни малки квадратни листчета оценкиите на Мария Петрова от европейското в Солун, където Мария спечели втората си европейска титла. Тези листчета бяха за мен повече от автограф: един истински подарък и вдъхновение. Пожелавам на госпожа Маринова-Аткинсън крепко здраве, все така неуморим и силен дух, много нови радости,  много игри и веселие с внуци и  един ден и с правнуци. Благодаря Ви, Вера, че четвърт век бяхте гласа на любимия спорт и то на няколко езика. Нека поколенията след Вас да черпят вяра от Вашата любов към спорта и да продължат по Вашите стъпки!

Снимка: Александър Димитров

В своеобразна "пенсия" излезе и гимнастичката Невяна Владинова, която през последните години заедно с Боряна Калейн и Катрин Тасева,  беше сред лидерите на българския национален отбор. Отказването на Невяна от активна спортна кариера според мен беше очаквано, като се имат предвид контузиите, с които се бореше, и това как протекоха за нея последните няколко големи състезания: с много по-слаби композиции, с грешки.  Интересното е, че веднага след своето отказване, Невяна беше назначена на поста "втори вицепрезидент" на българската федерация по художествена гимнастика. Първият вицепрезидент е именно Мария Петрова, най-успешната българска гимнастичка за всички времена и утвърден международен съдия.  Най-напред искам да пожелая на Невяна здраве, семейно щастие и много лични успехи, а също и ползотворна работа за гимнастиката.  

Искам обаче и да изкажа и учудването си, че след толкова година работа с един вицепрезидент, който има страхотни качества и недостижима репутация, изведнъж се оказа необходим втори. И, хоп, този втори беше назначен веднага. През годините някои гимнастички казваха: аз съм най-успялата състезателка от Мария Петрова насам. Силвия Митева го каза, спрягаха за "следвщата Мария" и Мария Матева, Невяна пропусна Силвия и обяви себе си за най-успялата след Петрова. А всъщност, единствената златна медалистка след Петрова, която сме имали, от световно първенство, е Симона Пейчева. 

Интересно е, че досега парашут за второ вице не се отвори нито за Симона, нито за Силвия, нито за европейската вицешампионка  при девойките Биляна Проданова, нито за някоя от отказалите се бивши ансамблистки, нито за тази разкошна гимнастичка Сара Стайкова, нито за Боянка, да,  за явлението Боянка Ангелова, която са гледали 15 МИЛИОНА души в Youtube. Ако някой трябва да е лице на тоя спорт, талисман, пример за българските победи и борби, това е:

Не се появи пост на "вице" за доказани състезатели и треньори като Лили Игнатова, Камелия Дунавска,  Елизабет Колева, Юлия Байчева, Стела Салапатийка, Мария Гатева, Виктория Данова. Но пък може би те и не искат да са второто вице! Това с тоя измислен, чисто нов пост, не е ли малко не като втората цедка, ами като предпоследния директор (на водопад) преди баш директора, като поредното бюро извън залата сред другите бюрца? Второто вице на федерация по гимнастика в малка държава в Източна Европа не е ли като да си трета подгласничка в първия по рода си конкурс за Мис Махала в Люлин 5? Не е,  всъщност. Не е като конкурс за мис, защото конкурс за тоя пост нямаше (нито дори конкурс, в който победителката е "с връзки").

Предлагам в тоя ред на мисли да няма и повече вътрешни контролни. Отиваме на европейско с една гимнастичка и половина (защото Катрин Тасева не е в пълна форма) и без ансамбъл. След европейското отново от федерацията ще се самообявят за герои. Вера Маринова е в пенсия, новото вице е налице, а кралицата си остава същата като преди четвърт век. Единствена.