Добре дошли в блога на Луда Фенка!
луди фенски мнения за художествена гимнастика (also available in english)
сряда, февруари 16
Шампионите са много, истината е една
неделя, август 8
До следващия български шампион или шампионка
Здравей, шампион или шампионка от бъдещето. Днес отборът на България по художествена гимнастика стана първи на Олимпиадата в Токио. Чакахме много години тази огромна победа. Сега трябва да се радваме много! Сега също трябва да гледаме напред и да мислим за това, че следващият си ТИ.
Скъпи шампион от бъдещето, по неофициални данни в Русия около 100 хиляди души тренират биатлон (един не толкова популярен спорт). Олимпийският шампион по спортна гимнастика Денис Аблязин е от град Пенза. Потърси къде е Пенза на картата на света и ще разбереш, че в този град живеят около 517 хиляди души, което го прави 38-ми по големина в Русия. Скъпи шампионе, в Русия има поне още 37 града над с население над половин милион. В това време ти може би си просто от Разград, Петрич или Пазарджик. Където напълно оборудвана зала за гимнастика може даже и да няма.
В Китай също над 500 хиляди деца тренират гимнастика. Те живеят в общежития близо до залата от 4-5 годишна възраст, виждат се с родителите си веднъж или два пъти годишно. Тези деца никога не ходят на кино, не си играят по детски площадки, вероятно не ходят даже и на училище. Те спят, ядат и тренират гимнастика с малки почивки за ходене до тоалетна. Скъпи шампионе от бъдещето, този текст не е за тях, той е за теб. ТИ си този, който може да победи 100 хиляди души от Русия и половин милион от Китай.
Скъпа шампионке, когато преди години капитанката на българския ансамбъл, Симона Дянкова, се явяваше на контролни състезания, за да бъде част от националния отбор, много хора не я намираха за достатъчно талантива. И с теб ще е така. За едни ще си с къси крака, за други с прекалено висок ръст. Трети просто няма да те харесва, защото иска да вкара в отбора детето на братовчед си Гошо. Няма значение. Не забравяй: не някой друг, а ТИ, точно ти можеш да станеш по-добър от петстотин хиляди други.
Скъпи шампионе от бъдещето, българката Бианка Панова е единствената гимнастичка в света, която получава осем максимални оценки от 10 на световно първенство. За всяко свое изпълнение! Бианка е изгонена от залата на ЦСКА като “безперспективна” като дете. Всичко това: и изгонването, и максималните оценки, може да се се случи и на теб.
Скъпа шампионке, според старши-треньорката на Украйна, олимпийската шампионка Линой Ашрам не може да прави скокове. Само че Линой много пъти победи абсолютно всяка украинска гимнастичка от последните години и ще ги победи още много пъти, ако реши.
В това време, според хиляди българи, боксът не е женски спорт. Борбата не е женски спорт. Карате? Това изобщо спорт ли е? Въпреки всички тези изказвания, някой като ТЕБ, през 2021-ва, стана олимпийски медалист по борба, бокс и по карате за жени. Щом този някой е могъл да успее напук на предразсъдъците, защо не и ТИ?
Скъпи шампионе или шампионка от бъдещето, когато легендарната гимнастичка Мария Петрова спечели третата си поредна световна титла, по българските спортни новини преди да обявят нейния успех първо прочетоха футболните резултати от Б група. Въпреки това хиляди хора по света ще помнят през целия си живот колко изключителна гимнастичка е Мария Петрова и абсолютно никой няма да го е грижа какви са били резултатите на футболния отбор “Берое” през 1995-та година.
Скъпа шампионке от бъдещето, много други състезателки ще имат всякакви предимства в сравнение с теб. Една ще е по-висока, друга по-гъвкава, трета от голяма държава, на четвърта бащата ще е известен бизнесмен. Но само ти, точно ти, трябва да искаш да ги победиш, за да бъдат победени.
Скъпи шампионе, скоро прочетох в един статус по Фейсбук колко било ужасно, че някои мъже си бръснат краката. Обаче всички шампиони по плуване, и от двата пола, си бръснат краката. За някои хора винаги ще е важно не какво си постигнал, а какви дребнави глупости са пуснали корени в ограничените им души. Ти, от друга страна, можеш да победиш с каквито крака ти е удобно и можеш да се състезаваш, в който искаш спорт. Също може (и вероятно трябва!) и да не ти пука нито един грам за това какво мислят по-малко талантливите от теб.
Най-тежкото е, че понякога дори и другите талантливи хора около теб ще са тесногръди и завистливи. Не забравяй, че те говорят всякакви нелепици не просто защото си добър, а защото със сигурност можеш да станеш по-добър от тях.
Скъпи шампионе или шампионке, на много хора им е “противно” и им се струва “грозно” мъж да играе художествена гимнастика или жена да се боксира. Всяка вечер много от тези тайно слушат Азис и дори не се питат защо не са щастливи. Ти, от друга страна, взимай лентата или се боксирай, или и двете, ако това ти е на сърце, и не си губи времето с тъгите и комплексите на другите.
Победилите вървят напред, победителите също остават в спомените на хиляди фенове. Те са и пътеводната звезда на следащия, който, преди всичко друго, ще победи себе си.
неделя, март 28
Златен ансамбъл, страхотна Калейн, ударни оценки и голямо объркване
Успешно за българския отбор протече състезанието от серията за световната купа в София. Боряна Калейн за пореден път се доказа като Гимнастичката с главна буква и с реални шансове за олимпийски медал, звезда от световна величина и безспорен лидер в българския национален отбор. Ансамбълът също за пореден път игра много смело и обра всички златни медали на този турнир, макар и в отсъствие на няколко от най-силните си конкуренти. Да пожелаем успех на Боряна и ансамбъла в Токио, нека продължат да се борят за най-високото място на стълбичката.
Публиката не беше в залата, но феновете успяха да влязат в многобройни дебати в социалните медии. Много неща по време на това състезание се оказаха объркващи, особено някои от коментарите. Някои са весели, други, не толкова. Ще ги изредя тук:
- "Рекордната" оценка на ансамбъла, както и оценката на Боряна Калейн на обръч ме объркват. Не очаквам на състезание извън София за такива изпълнения да излязат такива оценки. Очаквам обаче да се оплачем колко рекордно високи са оценките на други отбори.
- Да помислим върху този леко объркващ факт: отборът на Русия, който идва да играе в София, не е техният национален отбор. Това е клубен отбор, държавен шампион. Представете си го това да се случи в някой друг спорт, по ваш избор. Да кажем във футбола. Как ще си кажем, "Я да пратим, примерно, Лудогорец вместо националния отбор на мач". Всъщност, може и да не е лоша идея!
- За боксовото трико ще кажа само: защо? А за трикото с мрежестите ръкави, лилавото цвете, ярко сините пайети и детайлите върху тях в черно и бяло, мога да кажа само: стига де, имайте милост!
- Помните ли как през 90те години коментаторите така и не можеха да запомнят коя гимнастичка от коя руска република е? Само че тогава бъркаха най-вече Украйна с Беларус. А по-късно, когато навлязоха много силни гимнастички от Казахстан, Азербайджан, Узбекистан и други държави, стана вече много сложно за коментаторите. За правилно произнасяне на имената на момичетата даже не се и пробват, а държавите са все там някъде на изток, що пък да се мъчим да ги различим една от друга. Коронното изказване на това състезание обаче беше, че италианката Балдасари стана Мангасари. Как не я объркахме с румънката, направо не знам. На другата италианка пък поставиха български флаг до името в класирането (ами така де, излиза със страхотна треньорка българка все пак!). Хайде вече да не се мъчим и коментаторите само да казват: "В момента играе момиче с обръч" и да си траят за разни други подробности, тъкмо ще чуваме музиката на съчетанията. Ако някой обърка топка с обръч, ще го преживеем също. Това са все пак едни объркващо кръгли уреди и има в названията им буквата О!
- Друг коментар, който ме впечатли беше, че Линой Ашрам от Израел нямала особени качества. Не била много гъвкава, нито била и отскоклива. Линой Ашрам е състезателката, която, докато е във въздуха търкаля уреда от една ръка в другата. Като гледа човек скоковете на Линой, има чувството, че тя остава неподвижно във въздуха за известно време, толкова височина и амплитуда имат. Ама кой ти гледа, то е важно да говорим.
- Няколко пъти ни обясниха, че лентата е дълга 6 метра. И било много трудно да се хвърля и изобщо манипулира. Изисквала се много "сила в раменната става". Искам да разсъдите малко върху тази мисъл за силата на ставата. А за тези от вас, които са тренирали гимнастика, пък макар и малко, помислите дали не ви обърква идеята, че с "раменната става" движим лентата.
Да се объркаме, да се оплетем малко. Кое бокс, кое гимнастика, кой имал олимпийска квота, кой не, коя била майка, коя дъщеря? Сложно нещо е този спорт. Сложен е вече не само за тези, които седят на съдийските маси и за коментиращите в студиото. Почна да става май сложен дори и за феновете. Особено когато се оказва, че феновете нямали право да коментират дали им харесва едно трико, а "експертите" в това време не само не могат да произнесат имената на състезателките, но и вече измислят съвършено нови!
А всъщност всеки може да се обърка, на мен много пъти ми се е случвало да забравя през коя година някоя гимнастичка е спечелила медал или пък кои са били до нея в класирането преди 15 години, да кажем. Всеки има право и да не хареса едно-две трика и да има мнение за тези трика, което да иска да каже, вместо да си мълчи. Това също ми се е случвало, но този път е рекордно.
Знаете ли за кое обаче са много объркани някои любители на този спорт? Объркани са, ако си мислят, че феновете не могат да различат оригиналност от кич, да разпознаят един красив скок, или да се замислят за това дали е реална една оценка. Все още има надежда, че не сме напълно объркани.