Откакто гледах новата лента на Милена Балдасари, не искам да гледам как другите играят лента. Липсва изяществото, оригналността в боравенията, вълнуващата музикална интерпретация. Но ако трябва да си призная, любимото ми съчтание до момента през сезона са точно нейните бухалки, където рискът, танцът и интересните елементи са брилянтно свързани. Вместо да изглежда, че гимнастичката просто изпълнява трудност след трудност, има плавност и преливане в движенията, има музикалност.
На състезанието за световната купа в Минск Милена допусна някои грешки. Но и тя, и съотборничката й Александра Аджурджукулезе, изиграха великолепни композиции. Доказаха, че могат да стъпят на стълбичката до сестрите Аверини, до летящата израелка Линой Ашрам и утвърдената прима на Беларус, Галкина.
Финалите на уредите са утре. Ако италианките играят без грешка, те трябва да бъдат сред медалистките.
Но ако сгрешат, това значи само едно: тяхното победно време тепърва предстои. Радвам се безкрайно, че има такива композиции в световния елит, които да продължават да ни напомнят за художественото в гимнастиката и за това как гимнастиката е спорт, който позволява на състезатели и треньори да създават нови елементи и да търсят нови хоризонти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар