Кралицата е на 25, гласът на гимнастиката се пенсионира, а федерацията назначи втори вицепрезидент

Тази година трикратната световна шампионка и двукратна европейска шампионка, Мария Петрова празнува 25 години на върха като най-силната и най-титулуваната българска гимнастичка за всички времена. През есента на 1995-та във Виена Мария раздели третата си световна титла с украинската гимнастичка Екатерина Серебрянская, след голяма доза драма, борба и най-вече благодарение на магнетичното си излъчване на победител. Спомням си как на  топка й пуснаха музиката на друга състезателка, но не се разколеба за нито една секунда и изигра четири съчетания шампионски. След това във финалите на уредите спечели сребро на въже и злато на бухалки с любимата на цели поколения фенове композиция по мюзикъла "Цигулар на покрива". (https://www.youtube.com/watch?v=4B9Rr9wnsSU)

Светът 25 години след най-голямата победа на една от най-големите български спортистки е друг. Тази година българският ансамбъл няма да играе на европейско, защото една от състезателките даде положителен тест за COVID-19. Така този иначе прекрасен отбор ще остане, за съжаление, с друга корона.

В това време отборът на Украйна изтегля от европейското в Киев своята прима Влада Николченко, фаворит за титлата, защото имала "проблеми с психиката". Става ясно, че Влада,  по рождение с качества, за които състезателки по цял свят могат само да мечтаят, не успява да се съсредоточи и успокои достатъчно, за да изиграе без груби грешки 4 съчетания. А според мен натискът върху нея е такъв, за това домакинско състезание, че тя не би могла да изиграе и две съчетания без грешка. Това постигна украинският отбор след психически тормоз върху много от своите състезателки, след като през 1996-та направиха незаслужено Серебрянская олимпийска шампионка, и то за сметка на собствената си гимнастичка Елена Витриченко, след като години наред по време на награждавания гледаха накраво всички (и най-вече руския отбор), след като треньорката им нарече Инна Жукова от Беларус "сива мишка" и след като след всяко състезание надаваха вой колко са ощетени. Накрая се оказа, че са домакини на европейско, на което, разбира се, Русия няма да играе. Обаче имат само една гимнастичка, която има шанс за титлата. И която няма да издържи психически. Питам се: кой на нейно място НЕ би се сринал, ако е заобиколен от хора, които не биха са се спрели пред нищо, за да постигнат нещо, което всъщност не заслужават?

Знам, че този коментар е доста негативен, тези неща не ги казват по телевизията, когато гимнастичките от Украйна излизат с безкрайно дългите си крака и Влада излита в едни ефирни, невроятно разгънати скокове. Но за да си толкова талантлива и да не можеш да издържиш на 4 съчетания, има причини, и причините не са само в самата състезателка, а в целия подход на отбора към всичко, което правят.

А като става дума за коментари: Вера Маринова-Аткинсън се пенсионира от своята позиция като медиен специалист във Великобритания. В българската история има две журналистки, които със своите знания и с неизчерпаемата си любов към най-красивия спорт, ще останат перото и гласът на художествената гимнастика: това са Маргарита Рангелова и Вера Маринова.  Като бях дете, през 1994-та, дъщерята на Вера Маринова, Диляна (Дънди) ми донесе в 81-во училище в Младост 3 записани на едни малки квадратни листчета оценкиите на Мария Петрова от европейското в Солун, където Мария спечели втората си европейска титла. Тези листчета бяха за мен повече от автограф: един истински подарък и вдъхновение. Пожелавам на госпожа Маринова-Аткинсън крепко здраве, все така неуморим и силен дух, много нови радости,  много игри и веселие с внуци и  един ден и с правнуци. Благодаря Ви, Вера, че четвърт век бяхте гласа на любимия спорт и то на няколко езика. Нека поколенията след Вас да черпят вяра от Вашата любов към спорта и да продължат по Вашите стъпки!

Снимка: Александър Димитров

В своеобразна "пенсия" излезе и гимнастичката Невяна Владинова, която през последните години заедно с Боряна Калейн и Катрин Тасева,  беше сред лидерите на българския национален отбор. Отказването на Невяна от активна спортна кариера според мен беше очаквано, като се имат предвид контузиите, с които се бореше, и това как протекоха за нея последните няколко големи състезания: с много по-слаби композиции, с грешки.  Интересното е, че веднага след своето отказване, Невяна беше назначена на поста "втори вицепрезидент" на българската федерация по художествена гимнастика. Първият вицепрезидент е именно Мария Петрова, най-успешната българска гимнастичка за всички времена и утвърден международен съдия.  Най-напред искам да пожелая на Невяна здраве, семейно щастие и много лични успехи, а също и ползотворна работа за гимнастиката.  

Искам обаче и да изкажа и учудването си, че след толкова година работа с един вицепрезидент, който има страхотни качества и недостижима репутация, изведнъж се оказа необходим втори. И, хоп, този втори беше назначен веднага. През годините някои гимнастички казваха: аз съм най-успялата състезателка от Мария Петрова насам. Силвия Митева го каза, спрягаха за "следвщата Мария" и Мария Матева, Невяна пропусна Силвия и обяви себе си за най-успялата след Петрова. А всъщност, единствената златна медалистка след Петрова, която сме имали, от световно първенство, е Симона Пейчева. 

Интересно е, че досега парашут за второ вице не се отвори нито за Симона, нито за Силвия, нито за европейската вицешампионка  при девойките Биляна Проданова, нито за някоя от отказалите се бивши ансамблистки, нито за тази разкошна гимнастичка Сара Стайкова, нито за Боянка, да,  за явлението Боянка Ангелова, която са гледали 15 МИЛИОНА души в Youtube. Ако някой трябва да е лице на тоя спорт, талисман, пример за българските победи и борби, това е:

Не се появи пост на "вице" за доказани състезатели и треньори като Лили Игнатова, Камелия Дунавска,  Елизабет Колева, Юлия Байчева, Стела Салапатийка, Мария Гатева, Виктория Данова. Но пък може би те и не искат да са второто вице! Това с тоя измислен, чисто нов пост, не е ли малко не като втората цедка, ами като предпоследния директор (на водопад) преди баш директора, като поредното бюро извън залата сред другите бюрца? Второто вице на федерация по гимнастика в малка държава в Източна Европа не е ли като да си трета подгласничка в първия по рода си конкурс за Мис Махала в Люлин 5? Не е,  всъщност. Не е като конкурс за мис, защото конкурс за тоя пост нямаше (нито дори конкурс, в който победителката е "с връзки").

Предлагам в тоя ред на мисли да няма и повече вътрешни контролни. Отиваме на европейско с една гимнастичка и половина (защото Катрин Тасева не е в пълна форма) и без ансамбъл. След европейското отново от федерацията ще се самообявят за герои. Вера Маринова е в пенсия, новото вице е налице, а кралицата си остава същата като преди четвърт век. Единствена.