Боряна Калейн и Марияна Памукова победиха, сега трябва да застанем зад Стили

На някои езици глаголът "побеждавам" няма едиствено число.Сребърният медал на Боряна Калейн от Олимпиадата е пример за това как победите са винаги отборни. Този медал е колкото неин, толкова и на нейната треньорка, Марияна Памукова. През цялото състезание и през кариерата на Боряна, нейната треньорка беше до нея като скала: спокойна, уверена, без да изразява силни емоции по време на изпълненията или след тях, стопроцентово съсредоточена. Този медал е огромен подвиг на треньор и състезател. Очаквахме медал и от Стилияна Николова. Но българското участие на олимпиади е винаги изненадващо. И решаващият фактор са винаги треньорите, спокойствието в отбора, работата като отбор.
До този момент български индивидуални гимнастички са участвали на 10 олимпийски игри (1988, 1992, 1996, 2000, 2004, 2008, 2012, 2016, 2021 и 2024). На всяко от тези състезания се случва непредвидимото. Всичко започва през 1984-та, когато България бойкотира игрите в Лос Анжелис. В началото на 80-те за България се състезавт изключителни гимнастички: Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова и Диляна Раева. За голямо съжаление, никоя от тях не участва на Олимпиадата. Може да се каже, че през 84-та сме очаквали шампионката да е Лили, а през 2024-та, Стили. Тъжно е, че изключителната Лили Игнатова не получва възможността да играе на олимпиада, точно когато е на върха на богатата си спортна кариера.
Следват игрите през 1988-ма, където Адриана Дунавска печели сребърен медал. Фаворитката Бианка Панова остава четвърта след грешка на бухалки и многобройни разногласия с треньорския щаб. Феновете никога няма да забравят огнената игра на Адриана, която прави първите олимпийски стъпки за българската художествена гимнастика. Нейните изпълнения винаги ще бъдат пример за оригиналност, смелост и непоклатим борбен дух.

През 1992-ра на игрите в Барселона лош късмет спохожда българския отбор. И Мария Петрова, и Диана Попова допускат неочаквани грешки на сравнително леки елементи, а по време на изпълнението на обръч на Мария, ципът на трикото се отваря и това води до допълнително намаляване на оценката. Напрежението в отбора е голямо, защото Димитринка Тодорова е убедена, че тя, а не Диана Попова, трябва да играе на Олимпиада и влиза в остър конфликт с треньорския щаб. Загубата е за целия отбор: Петрова завършва 5-та, а Попова, 9-та. През 1996-та, пак поради напрежение в отбора, Мария Петрова избира да тренира с личната си треньорка,а не с националния треньор. Мария завършва отново 5-та, а Попова е 11-та. Любипитно е, че победителката и сребърната медалистка през 1996-та допускат груби грешки, но получават астрономически оценки. Петите места на Мария Петрова не отговарят на нейните възможности и класа, но въпреки това, нейните изпълнения са незабравими.
На игрите през 2000-та година се очаква да замине Теодора Александрова. Тя е истинско явление в световната гимнастика, талант, който се появява веднъж на много десетилетия. Ако можех да се върна назад във времето и да променя нещо с магическа пръчка, бих изпратила Теодора на Олимпиада. За да види светът изключителната техника с уреда, изумителните й пируети и блестящото присъствие на килима, със заразителна енергия и любов към спорта, която няма как да остави който и да е равнодушен. За съжаление, Теодора не отива на игрите, според официалното обяснение поради контузия, и неочаквано заминава Ива Тепешанова, която завъшва 15-та. Ива се представя достойно,но пропуснатият шанс за Теодора е загуба за цялата световна гимнастическа общност.

Друга гимнастчка, която заслужава да играе на Олимпиада, но се отказва твърде рано, е Стела Салапатийска. Феновете никога няма да забравят Стела, ще я пазят не само в своите спомени, но и в молитвите и надеждите си, защото такъв талант не се губи никога, той трябва да освети пътя на другите с поразителната си светлина. Затова аз чакам триумфалното завръщане на Стела като треньор! А след Стела и Теодора идва Симона Пейчева, която в продължение на два олимпийски цикъла защитава славата на българската школа, макар и много пъти да няма достстъчно подкрепата от българската федерация. Нейното шесто място през 2004-та и десето през 2008-ма са огромен успех при един тежък правилник, ужасно съдийство и липса на достатъчно ангажираност от страна на федерацията, за да защити безспорната българска прима. Също искам да посоча и участието на Елизабет Паисиева през 2008-ма, въпреки че месеци наред тя нямаше необхидимата треньорска подкрепа. Участието на Елизабет е смело, но то доказва, че е невъзможно да станеш победител сам.
На олимпиадите от 2012 до 2024, България представят Силвия Митева (8-мо място през 2012-та), Невяна Владинова (7-мо място през 2016-та), Катрин Тасева (14-та през 2021-ва) и, разбира се, самата Боряна Калейн (5-то място през 2021-ва и сребро през 2024-та). За тези олимпиади мога да кажа, че и федерация и треньори безрезервно подкрепиха момичетата.
Сега същото трябва да стане и със Стили Николова. Трябва всички, треньори, лидери, спонсори, обикновени фенове да застанат зад нея, за да победИМ заедно. Понякога най-добрите не побеждават, дори не стигат и до олимпиада. Но когато един цял екип подкрепи най-талантливия, силното представяне става възможно и даже вероятно. Напред, българки, напред Стили!