неделя, декември 4

Новите скандали в българската федерация, или как да си отбележим автогол със затворени очи

Отдавна е известно, че никой не може да попречи на някой така, както той си пречи сам. В кратката си история българската федерация по художествена гимнастика е успяла да докаже това правило много път. Всъщност, ако даваха медали по това да си пречиш упорито и системно, щяхме да сме спечилили много, още от 90-те години.

Тази година обаче аз тайно се обнадеждих, че тренировъчният процес ще върви творчески и смело, и без големи драми. Нешка Робева, носител на водещата сила и визия зад българските гимнастически успехи, тази година навърши 70 години, В нейна чест се събраха много от възпитаничките й, отбелязаха юбилея в мир и радост, а и стана ясно, че Нешка има желание да помогне в подготовката на лидера на националния ни отбор Невяна Владинова, както и на голямата надежда Катрин Тасева.

За съжаление обаче, автоголът не закъсня. Вместо да черпи от опита и енергията на Нешка, управителният съвет на федерацията реши, че тя "завижда" на бронзовия медал от Рио и на бенефиса по повод отказването на гимнастичките от ансамбъла. По-грозен и безсмилен начин да си пречи човек сам не може да има. Поне да бяха казали, че имат други идеи за развитието на отбора, че ще дойде треньор, който сам ще реши дали да се допита дао Нешка като консултант. Не. Вместо това, направо шут към собствената врата: обвинения в махленски стил за това как някой завидял на един бронзов медал, и то когато самата Робева се радваше на медала и каза в пресата, че този медал е с тежест на злато. Не само, че се отказваме от таланта на Нешка, но и го правим така, че светът да ни се смее на нелепите изказвания.

Всъщност, въпросът не е толкова дали самата Нешка ще работи с националния отбор, а дали можем да оценим това, което имаме и да се възползваме от десетилетия доказан опит и огромен талант. Или избираме да захвърляме възможности като тази да покажем отново български стил в гимнастиката. Нешка е лидерът, но не единственият професионалист, който показва този стил. Други треньорки, като Камелия Дунавска, Бранимира Маркова, Мариана Василева, Юлия Байчева, Лили Игнатова, също са показали през годините, че златната ни традиция продължава. Всички фенове мечтаят да видят как Неви и Катрин, а също и ансамблите при жените и девойките, ще играят много силни съчетания.

В светлината на оттеглянето на старши треньора Ефросина Ангелова от отбора,  Илиана Раева и нейните поддържници във федерацията можеха поне да изслушат съветите на Нешка, а не да се нахвърлят върху нея с нелепи обиди. След всичко, което Невяна Владинова постигна този сезон, от медалите на големи състезания, до 7-мото място на Олимпиадата, мога само да се надявам, че няма да пропилеем завоюваното заради дребни вътрешни боричкания. 

Истината е, че няма нито един отбор по света, който би отказал на Нешка Робева да им помогне с техните композиции. Колкото и да се самосаботираме, това няма да се промени.