сряда, април 3

Малко размишления за двойните стандарти

Тази седмица стана ясно, че Катрин Велкова и Елена Тодорова, две от състезателките в българския ансамбъл са освободени (разбирайте: изгонени) от ансамбъла след еднолично решение на треньорката Ина Ананиева.

Не мога да не си спомня как преди години Лили Игнатова, която и като гимнастичка, и като треньор е постигнала около сто пъти повече от Ина Ананиева, си позволи да вземе еднолично решение, и в резултат на това първо й намалиха заплатата, а после я махнаха от треньорския пост. Даже Мария Гигова излезе и пред камера прочете едно инфантилно, злобно и грозно изказване, в което си позволи да каже, че тя не била виновна за проблемите в брака на Лили Игнатова. Тогава само Сашо Диков отвори уста да каже, че такива приказаки са неколегиални. Но, както и да е, Лили не работи вече за националния отбор.

Да се върнем на едноличните решения. По принцип аз подкрепям правото на един треньор с доказан опит и успехи да взима такива. Само че трябва да има правила и стандарти. Не може на едни да е позволено да решават сами, а други да ги разпъват на кръст.

Колкото до състава на ансамбъла, помнете ми думата: той ще се промени още много пъти до Рио. Всичко се случва: травми, сватби, игри на интереси. Очаквам например, че Цветелина Стоянова, любимка на Илиана Раева като индивидуална състезателка, скоро ще попадне в ансамбъла. Всичко това е част от спорта, само дето, един състав има нужда от време и много тренировки заедно, за да се сработи. И едно е някой да напусне заради сериозни причини, а друго е, защото на друг му скимва, да го "освободи".

Само ще напомня, че когато Игнатова освободи своите гимнастички, тя изтъкна причини за решението си, а за освобождаването на Катрин и Елена причини не бяха дадени, няма и да чуем такива. А няма и кой да пита, защото журналистите търсят сензация и скандал, а покрай Ина Ананиева не може да има сензация: все пак повечето българи дори не знаят коя е тя. Виж, ако беше взела такова решение Игнатова или Робева...Щяхме да чуем писъци до небето.

Така е, към силните хора изискванията са огромни, а към посредствените: почти никакви. Този двоен стандарт води до пълен застой, тъй като, ако не изискваш нищо от един човек, той няма как да се научи да се държи по-коректно и отговорно. Заради този двоен стандарт на силните не им се занимава с художествена гимнастика. И най-тъжното: заради този двоен стандарт още две момичета напускат спорта.