петък, май 6

Липсата на мотивация и отказването на Сара Стайкова


Сара Стайкова от известно време е третата в националния отбор. Първите две преди бяха Матева и Владинова, а сега Катрин Тасева убедително показва, че е втората. Сара е решила да се откаже, защото не се чувства достатъчно мотивирана.

За мен като фен е много разочароващо да прочета, че причината за отказването е чисто и просто нежелание да тренира повече. Уважавам желанието на Сара и разбирам, че след 20-годишна възраст много състезателки искат да се занимават с други неща, не само със спорт. Не и по 8 часа на ден.



Сара Стайкова е една от най-качествените гимнастички в България. Тя е гъвкава, отскоклива, изключително харизматична. През годините Мария Матева се класираше преди нея най-вече поради своя опит и репутация. След отказването на Мария, през този сезон Катрин Тасева показа по-голяма стабилност и по-силни резултати, но разликата между нея и Сара е малка. Въпреки че много харесвам и другите момичета в отбора, смятам, че Сара е по-подготвена в момента и от Ерика Зафирова, и от Боряна Калейн. Тя има силни композиции и вече е играла на големи състезания.

Точно заради това ми е мъчно, че позицията на "номер 3" в отбора не я удовлетворява. Повечето големи гимнастички не влизат в националния отбор направо като "номер 1". Маргарита Мамун в началото не беше дори в тройката, Ганна Ризатдинова много години не беше любимката на треньорките. Силвия Митева се бори много години, само за да стане националка.



Много прекрасни момичета мечтаят да са националки или, ако вече са националки, да са на мястото на Сара, както във вътрешните класирания, така и по отношение на резултатите, които Сара постига извън България. Въпреки че Сара обикновено получава оценки по около 16-17 точки, с времето оценки над 17.5 биха били напълно по силите й на базата на трудността, заложена в нейните съчетания.

Като гледам снимките на Сара, знам, че тя много ще ми липсва, но не смятам, че треньори или съдии са я ощетили или не са я подкрепяли през нейния спортен път до този момент. Мисля, че самата Сара трябва да си поставя високи цели, разбира се, но и в същото време да се гордее, че със сигурност е една от трите най-добри гимнастички в България.

Също бих искала да кажа на всички други деца: да си трета не е загуба, не е провал, не е повод за отказване. Това може да бъде само надежда за бъдещето. Трябва да знаете, че никой, който работи усърдно, не остава трети за постоянно.  Освен класиранията имат значение и любовта на публиката и, повече от всичко: възможността да се развиваш.

Завършвам с тази снимка на Сара, на която се вижда как тя подкрепя своите съотборнички. Бих искала да запомня Сара с нейния чар и спортсменско отношение. 




Сара е страхотен състезател с голям потенциал и аз се надявам тя да промени решението си и да се гордее с постигнатото дотук, за да гледа напред. Каквото и да реши Сара, надявам се да вярва в себе си и да се наслаждава на успехите си в спорта и във всяка друга област.

1 коментар:

  1. Позволявам си да не се съглася с изводите Ви.Състоянието на българската худ. гимнастика е такова, че колкото и талантлива състезателка да си, ако нямаш подкрепата на БФХГ, респективно тази на И. Раева и пробивен и безкомпромисен треньор, ти си бита карта. "Специалистките" разполагат с широк спектър от похвати за съсипване. Примерите са десетки. Да не обръщаме внимание на това е все едно да си заравяме главите в пясъка с надеждата, че проблемите няма да бъдат забелязани. Авторитарният начин на управление, едноличната селекция на момичетата според вкуса и предпочитанията на Раева, както и угодничеството и сервилността на цялото ръководство и треньорите съсипват българската худ. гимнастика. Ако веднъж са те определили да бъдеш трета, почти нямаш шансове да минеш напред каквото и да покажеш на килима.

    ОтговорИзтриване