За големите разочарования и забравата

Когато си дете и си фен на художествената гимнастика, всичко, което виждаш и помниш са извънземните пируети на Теодора Александрова, скоковете на Боряна Гинева, тихата, но изключителна елегантност на Диана Попова, вълшебството във всяко движение на Мария Петрова.

После човек расте, и, както във всяка голяма любов, идват моменти в които хората, на които се възхищаваш, откровено те мамят и предават твоите очаквания.

За мен тези моменти започнаха в края на 90-те  години, когато Валентина Кевлиян подготви един изключителен ансамбъл и българската федерация откровено му пречеше да заслужи многобройните златни медали, които заслужаваше.

Разочарованието продължи, когато позволихме Симона Пейчева, една от най-талантливите български гимнастички за всички времена, стана жертва на нелеп допинг скандал, за който са изцяло виновни са лекарят на отбора и федерацията. Те принесоха в жертва на собствената си простотия един спортист от световен мащаб, какъвто скоро няма да се роди в България.

Минаха години, както се казва. Федерацията също активно попречи на медалистките на европейско първенство за девойки Филипа Сидерова и Биляна Проданова да застанат на подиума при жените, за който те бяха напълно готови. Като девойки те не отстъпваха на легендартната рускиня Евгения Канаева, но бяха активно спрени в своето развитие.

Най- голямото обаче разочарование обаче за мен като фен дойде тази година, когато гледах с какви композиции излезе пред света красивата, отскоклива, гъвкава, мека, изключително артистична Катрин Тасева. Вместо да покажем дива, една истинска магнетична звезда като Петрова,  с къдрави коси и блестящи очи, която е кралица във всяко движение, ние изведохме мек вариант на украинката Виктория Мазур, която играе композиции в стил "кабаре" и така и не показва истинските си качества. Искам да ви го кажа с възможно най-ясните думи: Катрин Тасева е изключително талантлива. Тя е по-добра и от Мазур, и от Дяченко, и от Бравикова, и  от Хонина. Но за да се видят истинските й качества трябват не бледи имитации на конкурентите, а композиции, които да я показват като истинска кралица.

Второто най-голямо разочарование дойде, когато от композициите на Невяна Владинова започнаха един по един да изчезват рисковите, зрелищни елементи, интересните връзки между елементитите, мащаба, творчеството.

Когато си фен като дете, всичко е възторг и възхищение. Когато си възрастен обаче няма нищо за губене.

Световното в София наближава. Имаме избор: или да позволим на най-талантливия треньор и хореограф в света да напише композиците на Владинова и Тасева, или да излезем като малкия брат на Украйна и Беларус, който няма да може да се сравни с тях. Далечен братовчед на Русия, която го изпреварва със светлинни години.

От много години има няколко души, които са решили да пречат на един уникално талантлив човек да си върши работата. Тези хора се казват Мария Гигова, Деспа Кателиева и Илиана Раева. За тези хора дребните победи на собственото им его са по-важни от това да видим отново световна шампионка от България.

Срам ме е от тях, срам ме от нас, от всички ни: от другите треньори, от родителите на децата и от феновете, които се примиряват с посредствеността,  срам ме е безкрайно от българските съдии по международни състезания. Срам ме е от всички нас: ние позволихме Тасева да излезе на големия подиум като неуспешна имитация на украинка, а Владинова да излезе с окастрени съчетания. Срам ме е, защото съчетанията на Тасева никой няма да ги помни.  И защото всички по света се питат: как така обръчът и бухалките на Владинова изглеждаха зашеметяващо в началото на сезона, и невзрачно в края. Срам ме е защото вие сте решили вместо нея, че няма да я помнят.

Бъдете забравени! Това е всичко, което сте заслужили.

Владинова и Тасева, както и всяко момиче, подготвено от Нешка Робева, биха могли да бъдат новата българска шампионка. Няма да има значение с колко дълги крака и колко гъвкава е състезателката от Украина. Ние имаме по-добрата школа от тях. Тази школа заслужава шанс да изведе победителки.

Аз съм разочарована, но няма да спра да пиша, както не спрях да пиша когато, години наред, посредствената Мария Матева игра посредствени съчетания, писани от посредствени хора в противното им желание да наложат едно протеже за сметката на някой, който цял живот ще бъде по-добър от нея в абсолютно всичко. Накрая другите момичета бяха прогонени от отбора, а Матева завърши една слаба кариера, за да играе в балета на карикатурата Веселин Маринов. Това не е и никога няма да бъде българската гимнастика. 

Българската гимнастика се гради на десетилетия собствен стил и на неповторима творческа енергия. Цялата българска гиманастика от времето на Жулиета Шишманова до ден днешен стъпва върху основата на работата с уреда, на интепретецията на музиката и на риска. Това няма да се промени. Нито рускините ще се събудят един ден с уникални композиции като тези на Робева, нито ние ще ги стигнем някога по отношение на физическата подготовка.

Само че можем да ги победим.

Изборът е в ръцете на едни и същи хора, които от години харчат едни и същи пари по едни и същи постове. Ако аз и и вие, ако всички ние, си мълчим, ще ни сполетят едни шести и седми места, които, разбира се, бързо ще забравим.