Голяма, но не и неочаквана, победа на Израел в Минск

В последните 2-3 години най-силната гимнастичка на Израел, Линой Ашрам продължи да се развива стремително, да обогатява съчетанията си с трудни елементи, да играе на много висока скорост, със страхотна амплитуда. Разултатите не закъсняха. Ето я днес Линой на най-високото място на почетната стълбичка в състезанието от серията турнири за световната купа в Беларус.

Отборите на Беларус и Израел в много отношения показват сходен стил и много треньори, които са продукт на школата на Беларус, са избрали да работят в Израел. Заради това победата на Израел в Минск е почти като да победи на родна земя, което не прави успехът по-малко значим и възхитителен. Честито,  Линой!

Мисля, че можем вече да кажем съвсем официално на Линой: добре дошла в най-високата класа на световния елит през 2018-та. Там, където заедно със състезателките от Русия, се намира Екатерина Галкина от Беларус и където много скоро ще намери своето място Влада Николченко от Украйна. Тук говорим за гимнастички, които показват много сложна работа и с тяло, и с уред, динамика, оригинални елементи и връзки между елементите, синхрон с музиката. Тези гимнастички се намират на по-високо ниво от останалите сред първите 10 в света, чисто по отношение на това, което е заложено в техните композиции.  Линой и Катя Галкина обаче със сигурност показват, че могат да изпреваят най-силните представителки на руския отбор. Силно се надявам и Влада да продължи по същата траектория на развитие.

След изброените гимнастички от "извънземно" ниво, следват 8 момичета, които са еднакво силни. Това са втората израелка Никол Зеликман, втората на Беларус Анастасия Салос, двете невероятно интересни италианки, Милена Балдасари (моята любимка) и Александра Аджурджурджукулезе, Саломе Пажава от Грузия (също любимка), българките Катрин Тасева и Невяна Владинова, японката Кахо Минагава. Бих добавила към групата и двете американки, Грискенас и Зенг, но им предстои още работа, за да са на това ниво. От тази група гимнастики за мен като състезателки с най-стремително развитие се открояват Салос и Балдасари. При чисто изиграни съчетания, очаквам и двете да се класират все по напред в бъдеще.

А сега искам да кажа и няколко думи за представянето на българките в Минск. Бих обобщила това представяне с два въпроса: къде и защо. Къде сме тръгнали и защо в този вид? Ще се съсредоточа най-вече върху въпроса "защо", а "къде" си възниква то само себе си.

Защо на бухалки Катрин получи 19.9, а Невяна 18.55. Какви са разликите в трудността и изпълнението, които наложиха тази огромна разлика? Любопитно е, че само на бухалки Катрин получи толкова висока оценка. За мен реалният диапазон на нейните оценки е 18, 200 до 18, 800. На съдията, който някакси постигна това учудващо 19.9 бих казала: къде сте тръгнала и защо си мислите, че на следващото състезание някой ще търпи това?

Защо точно месец преди световното има много неизчистени елементи в играта и на двете българки?

Защо Катрин Тасева играе със жълта лента, когато е облечена с черно и розово трико? Къде е тръгнал този, който избра тези цветове? Въпросите тук са изцяло риторични.

Цял сезон се питам и за едно друго "защо". Защо Невяна Владинова, това нежно, красиво, ефирно създание, играе по музика в изпълнение на Слави Трифонов. Къде сме тръгнали? За никъде не сме тръгнали, казва една моя приятелка румънка, защото дори и да тръгнем, "някаква дълбока балканска гадост, съхранена дълбоко в нас, все ни настига". Настигаме се.  Невяна беше избягала от баналното, от пошлото и от грозното, в предишните сезони. Уви, с този избор на музика се настигна. И въпросът "къде" е без отговор, защото връщане назад няма. 

В същото време, трябва да добавя още малко за тази лента. Не е въпросът, че Невяна няма да играе лента в състезанието за отбороното класиране на световното първенство след месец. Не е въпросът, че тя елементите си ги прави, и то много красиво. И не, не е въпросът, че няма да получи медал за това съчетание на световното, а иначе печелила много медали на лента и би могла. Въпросът е, че тъкмо си помислиш, че си избягал от простотията и мърсотията и изведнъж простотията и мърсотията зейват гласовито в самото съчетание. Съжалявам, много харесвам Невяна, но не мога да не споделя как ме кара да се чувствам този избор на музика...

Толкова за защо-то и къде-то при нас.

За Израел, за тях също знаем защо и къде ще печелят медали: защото работят с голям хъс и сериозни амбиции, но без компромиси с добрия вкус. Къде: днес в Минск, утре и в много други градове.

В заключение искам да кажа: Линой Ашрам е прекрасно и много талантливо момиче,  но без да е изключителна, както бяха една Канаева или Кудрявцева. Истината е, че ако тя може да победи рускините и Беларус на родна земя, ние също бихме могли. Ако работим по правилния начин. Не го правим.