Весела Коледа на най-упоритите фенове

Тази година моят поздрав е с гала изпълнението на Невяна Владинова. Понякога една силна гала композиция е освен всичко друго и заявка за оригинални състезателни съчетания. Надявам се, че Невяна ще ни поднесе още такива подаръци, и то за всички гимнастически празници, каквито са предстоящите, през 2016-та, състезания.

През 2015-та година Невяна наистина надскочи себе си, а това е по-трудно, отколкото да победиш съперниците си. Под "надскочи себе си" имам предвид, че изигра с максимална чистота много трудни съчетания и се пребори много смело както с труден жребии и съдийски пристрастия, така и с много други интереси,с каквито се сблъсква всеки спортист. Всички бихме искали в спорта резултатите да са пропорционални на възможностите и труда, а не на личните симпатии или игри на дребно, но, за съжаление, това не винаги е така, и то не само в гимнастиката. Най-трудното е да останеш мотивиран. Девет от десет състезатели може и да губят мотивация, когато се сблъксват не с тавана на собствените си възможности, а с тавана, който се опитва да им постави някой друг. При Невяна нямаше такава загуба на мотивация. Тя защити и своето име, и това на българския отбор.

От много години чакаме да дойде българска гимнастичка, която да се наслаждава с пълна сила на това, в което е толкова добра: гимнастиката. Сега е времето да се надяваме по силно от всякога.

А като става дума за гимнастичка, която защитава отбора с цената на много лични жертви, няма по-красив пример от Лили Игнатова. За феновете, които вече не са толкова млади, но си остават влюбени в спорта, поздравът е това съчетание с топка. И понеже случайности няма, музикалният избор... не е случаен. 

Не са случайни и решенията на Лили да се завърне в голямата гимнастика след многобройни отказвания. Много пъти съм се питала защо и тя, и други гимнастички правят този тежък избор: да се върнат след много победи и поражения, и след много жертви. Стигам до извода, че освен собственото здраве, едно от най-важните неща в живота е да се насладиш в пълна степен на това, в което си наистина добър. Така че медалите са резултат, но не са единственият стимул. Другият желан резултат е, че най-талантливите, в повечето случаи, ще победят, въпреки упоритота намеса на всички останали.

Бъдете здрави през 2016-та! Помислете си с любов за всички победи над вашето собствено твърдоглавие, защото то може би би накрало много шампиони да се предадат. И не позволявайте на другите да бъдат по-упорити от вас. При наличието на достатъчно талант, единствената пречка е недостатъчното упорство. Аз искам да видя как българският отбор излиза със стопроцентово настървение от идеята да надскочи себе си през олимпийската година.

Напред!

Нека победите станат много, а грешките - просто поредната тренировка.

Не, това е импровизация

За тези от вас, които случайно не са гледали филма "Акатамус", както и за тези, които са го гледали, ето ги тук Лили Игнатова и Ивайло Христов във вихъра на своя талант, младост и може би дори, влюбеност:



Завиждам от сърце на камерите и на екипа, които са ги видели заедно и са живели с тях техните емоции, тяхната визия и безкрайно красивото усещане да работиш с някой, който е също толкова талантлив, колкото ти сам мечтаеш да бъдеш.

Началото на страстта

Как станах "луда фенка"? Ами просто гледах Мария Петрова за първи път през 1991-ва година, когато излезе с бухалки и получи 10.000 на световното в Атина. През 1992-ра, когато Мария спечели първата си европейска титла,вече започнах да си изрязвам нейни снимки от вестниците. Все още имаше чернобели снимки. Гимнастичките бяха забулени в някаква мъгла от тайнственост, магнетизъм и фенско възхищение. От време на време по някоя снимка на Петрова излизаше дори на първа страница. Избраните снимки си залепих по вратата на стаята. За моя радост родителите ми не са събрали кураж да ги отлепят:

По средата на вратата е един много ценен за мен плакат, който моята класна ръководителка ми подари, направо го свали от стената на нашата класна стая за мен. И така, плакатът беше за целия клас, но лудата фенка го отнесе вкъщи и още го пази.

Това е плакатът от 1994-та година, който отбелязва 100 години от навлизането на гимнастиката в България. Тъй като Мария Петрова тогава имаше само две световни титли, най-високо като прима е поставена Мария Гигова, а от двете и страни са Диляна Георгиева и Мария Петрова (дясно), които са двукратните световни шампионки. Под тях е Анелия Раленкова с две европейски титли и една световна, и Бианка Панова, с по една от двете. Следват, във втората част на плаката, Илиана Раева и Лили Игнатова (европейски шампионки), под тях е Елизабет Колева, а най-отдолу от двете страни на цифрата "100" са Юлия Байчева и Адриана Дунавска.


Мария Петрова излизаше и на корици на списания, ето две, също от моята стая. Изглеждаше ми най-естествената, най-скромната къдрокоса красавица на света, с най-дискретния грим и най-игривите тъмни очи:

Като гледам снимките сега, продължавам да си мисля, че красотата е дух. Талантът се вижда в очите най-напред и след това движенията на тялото. Той няма как и къде да се скрие.

Някъде тогава, преди около 20 години, един мой учител, господин Пушкаров от 81-во училище, ме залови да чета скришом под чина една от книгите на Маргарита Рангелова за гимнастика, вероятно "Жажда за върхове".... и вместо да ми се скара, че не внимавам в час, той ме похвали.  "Браво, здрав дух в здраво тяло", каза ми. Е, с четене на книжки не се трупат мускули, но и аз правя, каквото мога, а имам и голямия късмет, че някой го цени.

Поуката е, че страст не започва без подкрепа от околните. Тя се подхранва от духа на по-малко лудите, които ни гледат със смес от радост, бяла завист и любов. И това е най-красиво от всичко!