Началото на страстта

Как станах "луда фенка"? Ами просто гледах Мария Петрова за първи път през 1991-ва година, когато излезе с бухалки и получи 10.000 на световното в Атина. През 1992-ра, когато Мария спечели първата си европейска титла,вече започнах да си изрязвам нейни снимки от вестниците. Все още имаше чернобели снимки. Гимнастичките бяха забулени в някаква мъгла от тайнственост, магнетизъм и фенско възхищение. От време на време по някоя снимка на Петрова излизаше дори на първа страница. Избраните снимки си залепих по вратата на стаята. За моя радост родителите ми не са събрали кураж да ги отлепят:

По средата на вратата е един много ценен за мен плакат, който моята класна ръководителка ми подари, направо го свали от стената на нашата класна стая за мен. И така, плакатът беше за целия клас, но лудата фенка го отнесе вкъщи и още го пази.

Това е плакатът от 1994-та година, който отбелязва 100 години от навлизането на гимнастиката в България. Тъй като Мария Петрова тогава имаше само две световни титли, най-високо като прима е поставена Мария Гигова, а от двете и страни са Диляна Георгиева и Мария Петрова (дясно), които са двукратните световни шампионки. Под тях е Анелия Раленкова с две европейски титли и една световна, и Бианка Панова, с по една от двете. Следват, във втората част на плаката, Илиана Раева и Лили Игнатова (европейски шампионки), под тях е Елизабет Колева, а най-отдолу от двете страни на цифрата "100" са Юлия Байчева и Адриана Дунавска.


Мария Петрова излизаше и на корици на списания, ето две, също от моята стая. Изглеждаше ми най-естествената, най-скромната къдрокоса красавица на света, с най-дискретния грим и най-игривите тъмни очи:

Като гледам снимките сега, продължавам да си мисля, че красотата е дух. Талантът се вижда в очите най-напред и след това движенията на тялото. Той няма как и къде да се скрие.

Някъде тогава, преди около 20 години, един мой учител, господин Пушкаров от 81-во училище, ме залови да чета скришом под чина една от книгите на Маргарита Рангелова за гимнастика, вероятно "Жажда за върхове".... и вместо да ми се скара, че не внимавам в час, той ме похвали.  "Браво, здрав дух в здраво тяло", каза ми. Е, с четене на книжки не се трупат мускули, но и аз правя, каквото мога, а имам и голямия късмет, че някой го цени.

Поуката е, че страст не започва без подкрепа от околните. Тя се подхранва от духа на по-малко лудите, които ни гледат със смес от радост, бяла завист и любов. И това е най-красиво от всичко!

Къде са армиите на ЦСКА?

Вече няколко пъти писах за Биляна Проданова, една от най-талантливите гимнастички в България. След като Биляна не получи шанс да играе на световното миналата година, за моя голяма изненада, и възхищение, те продължи да тренира, и се яви и на контролните и тази година. Гледах на запис всички изпълнения от първото контролно, на което българските съдийки класираха Биляна последна. 

Всички допуснаха много грешки на това контролно, включително и победителката, Анастасия Киссе. Другите състезателки, Сара Стайкова, Мария Матева и Румяна Велинова имаха сериозни грешки в почти всяко съчетание, включително гонения на уред извън килима (Стайкова - няколко пъти, Велинова),възел на лентата (Матева) и многобройни залитания (Матева, въпреки че в този вид грешки Румяна Велинова държи някакъв своебразен личен рекорд). 

При тези обстоятелства последното място на Биляна на контролното състезание се стори шокиращо необяснимо не само на мен, но и на много други фенове на гимнастиката. Може би е станала някаква грешка, казахме си. Някаква колосална грешка. Някаква огромна, космическа грешка. Такава грешка, че Румяна Велинова да се класира трета, а Биляна: шеста. Такава грешка, която би позволила, например, на вашия иначе симпатичен съсед от 5-тия етаж, да победи Веселин Топалов на шах. Защото разликата между талантливата Биляна и протежето Румяна е точно толкова голяма.

При второто контролно обаче не остана място за спекулации. Няма грешка, няма случайност.  Националната треньорка Илиана Раева заяви пред пресата: "цяла армия да дойде от ЦСКА, Биляна няма да види състезание." Става дума за международно състезание, разбира се. А на вътрешните, за по-сигурно, ще я класираме последна, както и да играят другите. Не просто подигравка: инквизиция на таланта.

Знаете ли, преди ме беше яд най-вече, че в България е пълно с нагласени търтеи, с мързеливи шуробаджанаци, с посредствени принцеси-парцалеси. Сега още повече ме е за друго: яд ме е, че никой друг не го яд. 

Не е толкова тъжно, че за пореден път някое протеже ще се класира 25-та на международно състезание, а българските вестници ще я наричат "звезда". Тъжното е, че на това протеже никой няма да му каже: "Не те ли е срам да играеш толкова зле и да се приемаш за звезда???" Няма кой да ръкопляска на ощетените. Няма кой да освирка връзкарите. Няма армии. Няма революции. Няма войводи. Няма нито един "сам юнак на коня"!!!

Тъжното не е, че на Биляна няма да й се даде шанс, дори да дойдат "армии". Тъжното е,  в ЦСКА не е останал нито един последен воин. И никой няма да я защити. Клубът е на път да позволи на Илиана Раева да стъпче една от най-големите им гимнастически надежди. Тъжното е, че след Биляна, този клуб няма друга такава гимнастичка на хоризонта. И ако не се застъпят за нея сега, няма да имат позиции да го направят и за никое друго дете. Може би от ЦСКА не разбират, че това е последният им шанс, и то не за медал. Това е последният им шанс за достойнство.

"Последна":


 

"Звезда":

Време за промени в българската федерация (лъвицата е недоволна)

Внимание, скъпи фенове, дишайте дълбоко, защото лъвицата е недоволна. Националната треньорка Илиана Раева е недоволна. От какво? Не, не е от класирането на своята любимка, националката Цветелина Стоянова. От нея сме доволни при всякакви грешки (но на тази тема ще можете скоро да прочетете повече в английския ми блог, http://ludafenka-en.blogspot.com/2011/10/bulgarias-number-2-by-subscription.html). Илиана Раева е недоволна от българската федерация по художесвена гимнастика. Федерацията изпраща момичетата на евтин хотел, слабо организира техните пътувания и като цяло не се грижи за момичетата от националния отбор. С думите на самата Раева, ето как изглежда недоволството:

"Отвратена съм от отношението на нашата федерация. Правиха си гавра с нас, но ние въпреки това грабнахме златните медали. Не може да си представите в какви условия бяхме принудени да живеем. Момичетата почти не се хранеха, тъй като храната беше безобразна. Всеки ден тренирахме до 13:00 часа, а после бяхме принудени да пътуваме по 40 минути до някакво крайпътно заведение, за да обядваме.

Това е пълно безумие, но се оказа най-малкото. Мизерията беше пълна. Настаниха ни в някакъв не хотел, а мотел, където приютяват бедни хора. Там бяхме принудени да съжителстваме с проститутки, които се разхождаха навсякъде. Така ли беше момичета", обърна се Раева към своите състезателки, които потвърдиха думите й."
http://www.novini.bg/news/23392-илиана-раева-гавриха-се-с-мен-и-момичетата.html

Както забелязвате, когато лъвицата е недоволна, тя е много недоволна. Чува се ръмжене. От устните й излизат изказвания, от които би се засрамил и някой псуващ футболист.

Само че художествената гимнастика не е футбол. Защото, ако беше, Мария Гигова, която от години е на ръководител на Федерацията, отдавна щеше да бъде вън от футболното игрище. Нямаше дори да стои на скамейката, а камо ли на топлия и удобен пост, който е запазен за нея от десетилетия. И няма нужда да използваме думи като "гавра", за да изразим недоволството си. От много отдавна се знае, че Федерацията не си мърда пръста, за да помага на националния отбор.

Нешка Робева също беше много недоволна

Още преди 20 години, на световното в Атина през 1991-ва, където играха страхотните Мила Маринова и Кристина Шикерова, както и тогава дебютантката Мария Петрова, Нешка беше недоволна от това, че госпожа Гигова е нашият представител в международните гимнастически среди, а не помага на отбора на България. И много други пъти е била недоволна, но статуквото не се смени. Тогава Илиана Раева не протестираше. Не я чух да протестира и през 1996-та, когато състезателка от нейния клуб, Мария Колева, игра в ансамбъла на Олимпиадата, и когато останахме по най-незаслужен начин втори.

Мариета Дукова беше още по-недоволна, и не знам как издържа

Госпожа Дукова, треньорката на Симона Пейчева, също се оплакваше, че Федерацията не подкрепя Симона по никакъв начин, дори когато Симона Пейчева изтърпя от много тежка контузия и се говореше, че не може сама да си обуе обувките от болки. Симона, един рядко срещан талант, даде всичко от себе си на българската гимнастика и беше единствената ни индивидуална звезда в продължение на много години. Тъжно е, че точно тя беше принудена да се справи сама с къде по-тежки проблеми от един евтин хотел.

И ако в миналото Нешка Робева е успявала някак да извади шампионки и без подкрепа от Федерацията, то е защото все пак е имала други източници на подкрепа. Симона и Мариета Дукова обаче бяха абсолютно сами срещу всички. Сами с контузиите, сами в един нелеп допинг скандал, който никога не трябваше да се случва. Шампионката, човекът Симона не заслужаваше такова отношение, и дано сега, когато най-сетне Раева е недоволна, някой да се засрами и заради това.

Но по времето на Симонините успехи, Илиана Раева не беше недоволна от властите. Може би хотелите все пак са били на ниво.

А какво ще стане сега?

Ще поеме ли Илиана Раева поста на шеф на федерацията?

Надявам се, че да. Въпреки че толкова години си мълча, когато Федерацията не си вършеше работата, радвам се, че този евтин хотел я разгневи. Надявам се, че нейната жажда за власт ще доведе до промени.

Илиана Раева показа, че може да бъде организатор и администратор като направи възможно състезанието за световната купа в София. За мен тя би стояла по-добре зад бюро, отколкото в залата. Отдавна е време Гигова да си отиде. Много отдавна. Но не знам дали лъвският гняв е достатъчен. В България мнозина са пуснали корени в уютните окопи на бюрокрацията и дори силни характери не успяват да ги свалят от трона на собствения им мързел.

Затова ще ви почерпя, като със старо вино, с едно близо 19-годишно сиртаки в изпълнение на Илиана Раева:

И ще добавя, че освен ново ръковдоство на федерацията, имаме нужда и от нови треньори, които да се психолози и творци. Това съчетание показва темперамента на Илиана по красив начин, а не по начина, който виждаме сега: сега тя се изразява не пламенно, а с груби думи. На Олимпиадата през 2012 българският отбор трябва да отиде с оригинални съчетания, и сърцата им трябва да бъдат на килима, а не в хотела и по чалга дискотеките. 

Разбира се, дали ще имат хубав хотел и добри условия на работа също е важно. Всеки спортист заслужава такива условия.  Нека Илиана се погрижи за материалните облаги, вярвам, че може да го направи. И нека някой друг да заиграе със силния стремеж и дух, който имаше като състезателка самата Раева.