понеделник, юни 17

Началото на страстта

Как станах "луда фенка"? Ами просто гледах Мария Петрова за първи път през 1991-ва година, когато излезе с бухалки и получи 10.000 на световното в Атина. През 1992-ра, когато Мария спечели първата си европейска титла,вече започнах да си изрязвам нейни снимки от вестниците. Все още имаше чернобели снимки. Гимнастичките бяха забулени в някаква мъгла от тайнственост, магнетизъм и фенско възхищение. От време на време по някоя снимка на Петрова излизаше дори на първа страница. Избраните снимки си залепих по вратата на стаята. За моя радост родителите ми не са събрали кураж да ги отлепят:


По средата на вратата е един много ценен за мен плакат, който моята класна ръководителка ми подари, направо го свали от стената на нашата класна стая за мен. И така, плакатът беше за целия клас, но лудата фенка го отнесе вкъщи и още го пази.

Това е плакатът от 1994-та година, който отбелязва 100 години от навлизането на гимнастиката в България. Тъй като Мария Петрова тогава имаше само две световни титли, най-високо като прима е поставена Мария Гигова, а от двете и страни са Диляна Георгиева и Мария Петрова (дясно), които са двукратните световни шампионки. Под тях е Анелия Раленкова с две европейски титли и една световна, и Бианка Панова, с по една от двете. Следват, във втората част на плаката, Илиана Раева и Лили Игнатова (европейски шампионки), под тях е Елизабет Колева, а най-отдолу от двете страни на цифрата "100" са Юлия Байчева и Адриана Дунавска.


Мария Петрова излизаше и на корици на списания, ето две, също от моята стая. Изглеждаше ми най-естествената, най-скромната къдрокоса красавица на света, с най-дискретния грим и най-игривите тъмни очи:



Като гледам снимките сега, продължавам да си мисля, че красотата е дух. Талантът се вижда в очите най-напред и след това движенията на тялото. Той няма как и къде да се скрие.

Някъде тогава, преди около 20 години, един мой учител, господин Пушкаров от 81-во училище, ме залови да чета скришом под чина една от книгите на Маргарита Рангелова за гимнастика, вероятно "Жажда за върхове".... и вместо да ми се скара, че не внимавам в час, той ме похвали.  "Браво, здрав дух в здраво тяло", каза ми. Е, с четене на книжки не се трупат мускули, но и аз правя, каквото мога, а имам и голямия късмет, че някой го цени.

Поуката е, че страст не започва без подкрепа от околните. Тя се подхранва от духа на по-малко лудите, които ни гледат със смес от радост, бяла завист и любов. И това е най-красиво от всичко!

Няма коментари:

Публикуване на коментар