Българските звезди ще грейнат в Баку

На последното състезание преди Олимпиадата, от 22-ри до 24 юли в красивата и гостоприемна столица на Азербайджан, Баку, българският отбор има възможност да покаже съчетанията си в пълния им блясък. Ще ни представят Невяна Владинова, Катрин Тасева и златният български ансамбъл. Това е  поредното състезание за световната купа и всички силни гимнастички, които имат смелост да се покажат пред света непосредствено преди Олимпийските Игри, ще излязат пред възторжената публика със стопроцентова мотивация.

Ето какви са и моите очаквания от това състезание. Първо, за Катрин Тасева.  Няма съмнение: Катрин Тасева е готова. Тя е готова за световния гимнастически елит. За България като един от най-силните отбори в света е изключително важно да покажем, че имаме две много добре подготвени, обещаващи, готви за медали състезателки.  Катрин Тасева не игра на достатъчно състезания през последните години, затова  чак сега идва моментът да заеме мястото си сред най-добрите осем състезателки в света.

Катрин има, разбира се, честта и удоволствието да излиза до една вече утвърдена българска гимнастичка (не мога да ви опиша с каква радост пиша това!), която вече е медалистка от световна купа: Невяна Владинова.  На състезания като това в Баку, Неви е в пълното си право и сила да се конкурира с най-добрите от цял свят в борбата за медалите. Неви не само заслужи единствената олимпийска квота за България още миналата година, но и през целия сезон получаваше все по-високи оценки и все повече аплодисменти.

Не  трябва да оставят съмнение националните треньори и федерация, че България застава зад Неви като примата на бългаеския отбор. Вече коментаторите и на руски, и на испански и португалски, и на френски език отбелязват Неви като една от претендентките за високо класиране. Съвсем малко остава до Олимпиадата и точно заради това турнирът в Баку е важен шанс за Неви да покаже колко добре е подготвена, колко е уверена и колко е готова за своя голям олимпийски подвиг. Сега е и моментът да се изчистят каквито и да било последни колебания по отношение на четирите изключително трудни композиции, които Неви показа този сезон. Гордея се, че толкова амбициозна, стилна и смела гимнастичка ще представи България на Олимпиадата. И тя,  и ние, феновете, заслужаваме да се радваме на високите оценки, които тя упорито преследва и завоюва!

Момичетата от ансамбъла също, за пореден път, излизат с амбиции за медали на състезанието от световната купа. На този етап от своята дълга и изпълнена с изключителни победи кариера, този ансамбъл е любим не само на българите, но и на публиката по цял свят, която ги посреща с радост и възхищение. Сигурна съм, че в Баку те ще заслужат още много аплодисменти. Ако играят без грешка, българските гимнастички би трябвало да спечелят медали и в многобоя, и във финалите. Тази година те показаха всичко, за което мечтае един отбор: и силни композиции, и много увереност, и доказана способност да се справят с всяко предизвикателство, и запомнящ се стил. 

На килима отборът изглежда много мащабен, всички движения се показват с голяма амплитуда, с отличен синхрон. Не на последно място ме впечатлява и това, че този път нашите състезателки са облечени с много красиви и нежни трика; наистина са като прекрасни български цветя, готови да разцъфнат с усмивки на най-високото стъпало от почетната стълбичка.

Очаквам отборът ни да закичи  цяла България с още медали и нямам търпение да преживеем заедно това вълнуващо състезание! Напред!

Казан вече е златен град за Любомира Казанова

Българският ансамбъл игра на руска земя при най-тежкия жребий: излязоха първи. Играха при най-тежките условия: с неопитна резерва. Играха при силен климатик в залата, който затруднява как контролираш лентите. Играха пред руска публика, която вика само за своите.

Играха, докато псевдо фенове продължават да пишат как на "Илиана ще й тежи станалото с Цвети" и "Нешка Робева е инквизитор". Нешка Робева дори не работи с този отбор, но нападки трябва да има. Илиана през годините хвърли сърцето си да подкрепя Цвети, но нападки трябва да има! 

Българският ансабъл спечели златото на ленти.  Напук на всичко.

Резервата, дебютантката, Любомира Казанова сега вече е златна медалистка. Дано това затвори поне за малко злобните усти на хората, които никога няма да постигнат и една стотна от нейните успехи и които имаха наглостта да твърдят, че тя има някаква вина за случилото се с нейната съотборничка Цвети.  Браво, Любомира, само напред!

Сега е моментът да се запитаме от какво има нужда отбора, за да се качи на стълбичката и в Рио. Ще ви кажа обаче от какво НЯМА нужда: предразсъдъци, изказвания на всезнайковци, конспирации, сензации, анти-професионализъм, фалш.

Забелязвате ли симоволите на триката на отбора? Това са розетките от Плиска и им стоят по-елегантно от всякога. А българските вестници писаха, че това е "окултен символ". И няма нито един извинил се за цялото безхарберие и за неуважението към този отбор.

Тази седмица българският отбор заслужи едно първо, едно четвърто и едно пето място.

Представете си какво щеше да стане, ако и не им пречеха?

Не бъдете шампиони, не бъдете журналисти! Бъдете човеци.

Националният отбор по художествена гимнастика ще играе след броени часове на европейското първенство. Но българските журналисти обявиха, че не искаме медали. Медалите били кървави.  И понеже всички искаме да кажем какво искаме, а не кое е добро, кое е красиво и кое е справедливо,  ще се включа и аз, като фен.

Не искам да има спортна журналистика в България, ако ще излизат статии на ниво несвързан монолог на принципно апатичен, но по случайност нахъсан,  пиян некадърник в празна и мръсна квартална кръчма. Пазете си тези недодялани мисли за себе си. Не ви искам. Не искам да лъжете повече, не искам да омаловажвате труда на по-талантливите от вас, не искам да използвате страданието на едно болно момиче за сензации.

Колкото до медалите, не сте прави. Медалите не са кървави. Те са много по-лоши от проливане на кръв. Те, и без кръв, безмилостно и абсолютно безвъзвратно отнемат живот.

Да, прочетохте го, тези медали струват човешки живот. Те струват хиляди часове в залата, които никога няма да се върнат. Часове, които не са прекарани с близки хора, в разходки сред природата, в сън, в почивка, в писане на домашни. Часове, в които, докато такива като нас се гневят и радват на по-талантливите от нас, по-талантливите от нас работят зверски. През съботите и неделите също. Без почивки за кафе и цигара. Без шоколад. Без алкохол. Отнети хиляди часове, в които се живее!

Тези медали струват синини по тялото,  контузени глезени и колене, проблеми с гърба, нечовешка умора, глад.  Има мъчителни,  безкрайни тренировъчни цикли, в които стотици пъти повтаряш едно и също движение.  Има и нощи прекарани в страх, че ако нещо не е както трябва някой като вас ще напише: плюя ви на медалите. Има болка. Има всекидневна отговорност. Има дълги пътувания до непознати места, студени зали, задушни хотели, тежки куфари, раздели, конфликти, непразнувани рождени дни. Има съперничество. Има кураж да излезеш пред хиляди хора. Има несправедливо съдийство. Има малшанс. Има, повече от всичко, борба със самия себе си.

Учудвате се как, след всичко това, някой ще иска да тренира, нали? Удивително е. Човешкият дух и човешкото тяло, каквито ни ги показва гимнастиката, са абсолютният максимум, на който е способно една човешко същество. И въпреки всичко, има хора, които, доброволно, избират да надскачат себе си всеки ден. Това е техен избор.

Не ваш.

От вас, обаче, никой не иска кървави медали. След като смятате, че жертвите не си струват, не аполодирайте нашия национален отбор. Защото, през 2014-та, когато те станаха световни шампионки, те правеха същите жертви, каквито правят и сега. Тогава медалите не бяха обявени за кървави, но сега, когато едно красиво момиче посегна на живота си, сега се замислихте за тяхната истинска цена. Това ли ви е нужно, за да оцените колко е тежко да си световен шампион? Някой да е на прага на смъртта?

Знаете ли кои хора имат нужда да се сблъскат със смъртта, за да осъзнаят очевидни неща? Тези, които не умеят да разбират и ценят живота.

Съжалявам, не разбирате нито живота, нито спорта, нито истинската цена на успеха, който никога не сте постигали със, истински собствен труд. Защото да пишеш измислици не е успех. Дори ако ги четат.

Може би не искате да знаете, но е истина: шампионите не се създават лесно. Шампионите са способни да изпитват болка, страх, отчаяние. Въпреки това истинските шампиони не са като вас. Те не търсят евтината сензация на гърба на чуждата болка и шок.

Свободни сте да не харесвате такива шампиони. Шампиони, които се борят до кръв за своята цел. Няма значение дали ги харесвате: няма да има различни. Те всички са хора, способни на жертви и на безкрайна отдаденост. И те, като всички нас,  понякога боледуват. Но истинските шампиони надживяват постоянно завистта и желанието да търсиш вина в другите за своите собствени разочарования.

Да, медалите винаги са били кървави. Но медалите сами по себе си не водят никого до опит за самоубийство. Какво води до това имат право да се произнесат само лекарите.

Ще кажа и друго: години наред Илиана Раева изграждаше и лансираше Цветелина Стоянова като състезател: и в индивидуалното, и в ансамбъла. Често пъти и за сметка на други деца. Да я обвините, че не е направила всичко по силите си за това момиче е нелепо.  Тези, които пишат и четат за спорт  редовно, а не само когато има сензация, знаят колко хвърли Илиана в това дете. Но българските спортни журналист не знаят това, защото повечето от тях дори не знаят имената на момичетата в отбора. Те ги научават само ако дойде време за скандални разкрития: тоест, за писане на лъжи.

Най-тъжното от всичко е, че за да НЕ пишеш лъжи не се иска много.  Не се иска нито пот, нито кръв. Няма нужда да си шампион. Нужно е да си просто човек, който се отнася с внимание и уважение към своя собствен труд. Първо към своя труд, след това към труда на другите! Себеуважаващ се човек не би написал неща, за които няма доказателства, просто ей така, за да бърка в раните на другите.

Всъщност, никой човечен човек не би го сторил. Би замълчал.

Не бъдете шампиони. Не бъдете журналисти. Не бъдете фенове на гимнастиката. Не аплодирайте кървавите медали на тези, които са посветили живота си на спорта. Бъдете просто човеци.