Победите на красивото се измерват с трепета на фенското сърце

През 2002 година живеех в Бразилия. На компютъра си имах няколко не особено качествени снимки на гимнастичката Диана Попова, които си бях направила на колаж и ги използвах за фон. Можете да ги видите и сега:

Ето тези разфокусирани снимки, на уморена от състезания, рошава, бледа, с малко грим, с естествения цвят на косата си и с ненарисувани вежди, Диана Попова. Облечена в безинетерсни едноцветни трика.

Моят професор по антропология в Бразилия надникна в екрана на лаптопа ми един ден и каза: "Не мога да откъсна очи от това момиче, толкова е красива".

Коя е тя? Искаше да знае. Разказах му за Диана Попова.

Оказа, че за един футболен запалянко, който никога не е гледал гимнастика, но в Диана намира нещо красиво, което кара сърцето му да трепне.

Че Диана е красива знаят всички фенове. На някои състезания имаше конкурси за "Мис Турнир" и я избираха журита от журналисти, гледали турнира. Измежду стотици момичета от цял свят. Не защото знаеха коя е или колко медала е спечелила. Не защото са познавали родителите й. Не защото някой на някого е платил.

Сигурно се досещате, че искам да напиша нещо за конкурсите и в частност за конкурса "Мис България". Аз съм сред тези, които се възмутиха искрено от избора на новата Мис. Сблъсках се, за съжаление, с няколко нелогични, дори груби, реакции на моето искрено възмущение, на които искам да отговоря:

1. Какво значение има коя е мис, те всички са грозни

Не, мили хора, не е вярно. Не всички момичета в България са грозни. Не ми пробутвайте това извинение, защото няма да мине.

2.  Този конкурс така или иначе е компроментиран.

Да,  така е и точно заради това е крайно време този конкурс да спре да бъде компроментиран. Съгласна съм, че е такъв от много години.  Но не и че има нужда да го търпим такъв.

3. България има много по-сериозни проблеми.

Разбира се. Има хора, които гладуват. Има родилки, бити от медицински лица в болници. Има всякакви нещастия. Това, че едно нещастие е по-голямо от друго, не означава, че трябва да търпим несправдливостта по принцип. Много неща изглеждат незначителни на фона на геноцида в Руанда или глада в Сомалия, нали? Например мачовете на волейболния отбор на България не са от никакво значение за световния мир. Но ние пак ги гледаме и коментираме, всъщност хиляди хора ги гледат. И това няма да се промени.

Защо обаче красотата ни вълнува? Защо е важна? Защо, когато говорим за Григор Димитров, говорим и за това колко красиви са гаджетата му, а не само за спортните му успехи? Защо години наред се обсъждаше колко хубави и дълги крака има Стефка Костадинова, вместо да обсъждаме най-вече нейния световен рекорд? 

Отговорите могат да бъдат много. Но едно е ясно: няма да ни мине. Всеки човек неизбежно се зазяпва по красиво момче или момиче, било то и спортистка от далечна държава, за която никога не е чувал. 

Да се върнем малко в Бразилия. Там, като във всяка държава, има идеал за женска красота. Харесват се жени с дълги коси, с пищни форми, с плътни устни. Нищо ново, нали? В Бразилия живеят милиони такива жени. Както и на много други места по света. Също така из цял свят живеят хора, които са талантливи и способни, в една или друга област. Възниква въпросът: когато има конкурс, как избираме най-добрия или най-красивия?

В един стар виц се казваше, че французите във фамилиите си използват "дьо", холандците,  "фон", а в България трябва пред фамилните имена да въведем едно "наш". Вместо "дьо Петров" или "фон Петров", става "Иван наш Петров". В България много често става така, че някой е "достатъчно наш", за да го набутат да спечели конкурс, по каквото и да било, въпреки че не е най-добрият.

Сега ще отворя дума и за достатъчно наша Тамара. Новата мис. Наша си е. Прилича много на предишни миски. Например: на Антония Петрова. Същите пластични операции, същата коса, същото изражение на лицето, същото чело, което не помръдва, същия тежък грим, същите кичозни рокли, същите зле скалъпени изречения на български, същото самочувствие. Да, наша си е, както са наши всички чалга певици, които също изглеждат по подобен начин. И сега, за всички, които смятат, че не трябва да критикуваме избора на Мис,  искам да попитам: като си сложите ръката на сърцето и погледнете Тамара, идва ли ви да кажете, като моя бразилски познат: "не мога да откъсна очи от това момиче?"

Защото ако Тамара кара сърцето ви да трепти, аз искам да трептите. Но искам да ме погледнете в очите и да ми кажете, че тя ви докарва до сърцебиене от възхищение, а не да ми разправяте, че не е важно коя е мис, че другите кандидатки не били хубавици и че трябва просто да не се занимаваме с тоя конкурс, защото, видите ли, ние сме съгласни всяка година да се избират хора, които да изглеждат като мутреси от един и същи калъп.  

"Помни, че няма по-страшни затвори от тези в главите ни", казва руският певец Виктор Цой. Истината е страшна: в България така сме се затворили, че вече ни се струва за нормално един конкурс да е корумпиран. Готови сме да махнем с ръка и да се съсредоточим върху шопската си салата. Затворническата, вкисната шопска салата на един отвратителен отказ от достойнството.

Една приятелка ми написа, че не трябвало да гледаме новата мис, а да се радваме на победите на Григор Димитров. На пръв поглед няма общо между двете неща. Какво ни пречи да се радваме на едното, а на другото, не?

Победите на Григор Димитров обаче са много важни в този разговор и е напълно уместно да ги обсъдим. Ако не знаете, Григор Димитров нямаше да получи сериозна възможност да се развие като спортист, ако не беше помощта на двама други талантливи българи: Христо Стоичков и Димитър Бебратов. Те двамата са много различни, но имат едно много важно качество, което отличава победителите: могат да оценят таланта на другите хора и да го признаят. И заради това, преди много години, вместо да си инвестират средствата в някой "по-наш" или в някой, който "става, щото те и другите са зле", те подкрепиха точно Григор Димитров. 

Сега той е на върха, защото още като малък е накарал нещо в някой да трепне. Това няма да се промени, никой няма да му го вземе, дори да не спечели повече големи титли. Той е от тези, които от пръв поглед те карат да трептиш. Защото езикът на красотата и талантът е по-силен от шума на лицемерието. И е еднозначен, неоспорим, стопроцентово интуитивен.  Безценен.

Помислете си. Колко струва този миг, в който виждате някой и сърцето ви трепва? Как да измерим това? Как да го сравним с всички проблеми на света, с всичките му геройства? Кому е нуждно такова сравнение? Милиони хора преживяват десетилетия без да почувстват такъв трепет и животът им свършава с досадното примирение, че  почти всичко в техния свят е корумпирано и че повечето хора около тях не са красиви (самата ужасяваща истина!).

Искам да ви напомня, че тези, които стоят зад корупцията в България и по цял свят, които живеят на ваш гръб, които ви ограбват от незабравимите трепети при победите на достойни личности, искат да мислите точно така. Да си казвате, че грозотата, все някак, всяка година, надделява... и че не можем да се преборим с нея в името на красивото. Да намирате извинения за собственото си бездействие и за престъпната несправедливост на тези, които имат власт.

А за тези, които се явяват по конкурси (каквито и да е конкурси!) и ги печели някой "техен" или "по-техен" или "не много грозен", също имам няколко думи: никой не може да ви отнеме правото да говорите. Ако замълчите, защото всичко така или иначе всичко е пошло и изкривено, рискувате да станете част от пошлостта и изкривяването.  Не мълчете. Вашите фенове ще застанат до вас. Никой не може да спре трепета на едно искрено фенско сърце.

Да знаете, надежда има. Тя е в това, че когато непознат човек от далечен континент погледне едно истинско красиво българско момиче, в него нещо трепва. Въпреки че не знае коя е тя и че в живота му има толкова по-важни неща. Това няма да се промени. Колкото и измислени миски да се изберат, Диана Попова ще бъде по-красива от тях.  

За да защитим красивото обаче е нужно да не се отказваме от собствената си радост от него, да не позволяваме да ни вменяват, че нещо грозно  и бездарно е приемливо. Трябва търпеливо да отричаме "нашето" шуробаджаначеско бездарие,  и в малък, и в голям мащаб. Всеки път. Дори когато в света край нас бушуват по-силни вълнения и по-тежки беди от това коя е станала мис. А такива беди неизбежно ще има.

"Аз утвърждавам, че доброто винаги побеждава злото, а търпението е по-силно от меча на самурая", казва Цой.

Победите се мерят различно и за правилното им измерване може много да се говори. Но едно е сигурно: стойността на една личност не се измерва с броя на хората, които са решили да си затворят очите в лицето на нейната посредственост. За всеки 100 души, според които новата мис, "не е толкова зле", има 10 000, които просто поглеждат Григор Димитров с трептящо сърце.

Не се отказвайте от доброто.

За големите разочарования и забравата

Когато си дете и си фен на художествената гимнастика, всичко, което виждаш и помниш са извънземните пируети на Теодора Александрова, скоковете на Боряна Гинева, тихата, но изключителна елегантност на Диана Попова, вълшебството във всяко движение на Мария Петрова.

После човек расте, и, както във всяка голяма любов, идват моменти в които хората, на които се възхищаваш, откровено те мамят и предават твоите очаквания.

За мен тези моменти започнаха в края на 90-те  години, когато Валентина Кевлиян подготви един изключителен ансамбъл и българската федерация откровено му пречеше да заслужи многобройните златни медали, които заслужаваше.

Разочарованието продължи, когато позволихме Симона Пейчева, една от най-талантливите български гимнастички за всички времена, стана жертва на нелеп допинг скандал, за който са изцяло виновни са лекарят на отбора и федерацията. Те принесоха в жертва на собствената си простотия един спортист от световен мащаб, какъвто скоро няма да се роди в България.

Минаха години, както се казва. Федерацията също активно попречи на медалистките на европейско първенство за девойки Филипа Сидерова и Биляна Проданова да застанат на подиума при жените, за който те бяха напълно готови. Като девойки те не отстъпваха на легендартната рускиня Евгения Канаева, но бяха активно спрени в своето развитие.

Най- голямото обаче разочарование обаче за мен като фен дойде тази година, когато гледах с какви композиции излезе пред света красивата, отскоклива, гъвкава, мека, изключително артистична Катрин Тасева. Вместо да покажем дива, една истинска магнетична звезда като Петрова,  с къдрави коси и блестящи очи, която е кралица във всяко движение, ние изведохме мек вариант на украинката Виктория Мазур, която играе композиции в стил "кабаре" и така и не показва истинските си качества. Искам да ви го кажа с възможно най-ясните думи: Катрин Тасева е изключително талантлива. Тя е по-добра и от Мазур, и от Дяченко, и от Бравикова, и  от Хонина. Но за да се видят истинските й качества трябват не бледи имитации на конкурентите, а композиции, които да я показват като истинска кралица.

Второто най-голямо разочарование дойде, когато от композициите на Невяна Владинова започнаха един по един да изчезват рисковите, зрелищни елементи, интересните връзки между елементитите, мащаба, творчеството.

Когато си фен като дете, всичко е възторг и възхищение. Когато си възрастен обаче няма нищо за губене.

Световното в София наближава. Имаме избор: или да позволим на най-талантливия треньор и хореограф в света да напише композиците на Владинова и Тасева, или да излезем като малкия брат на Украйна и Беларус, който няма да може да се сравни с тях. Далечен братовчед на Русия, която го изпреварва със светлинни години.

От много години има няколко души, които са решили да пречат на един уникално талантлив човек да си върши работата. Тези хора се казват Мария Гигова, Деспа Кателиева и Илиана Раева. За тези хора дребните победи на собственото им его са по-важни от това да видим отново световна шампионка от България.

Срам ме е от тях, срам ме от нас, от всички ни: от другите треньори, от родителите на децата и от феновете, които се примиряват с посредствеността,  срам ме е безкрайно от българските съдии по международни състезания. Срам ме е от всички нас: ние позволихме Тасева да излезе на големия подиум като неуспешна имитация на украинка, а Владинова да излезе с окастрени съчетания. Срам ме е, защото съчетанията на Тасева никой няма да ги помни.  И защото всички по света се питат: как така обръчът и бухалките на Владинова изглеждаха зашеметяващо в началото на сезона, и невзрачно в края. Срам ме е защото вие сте решили вместо нея, че няма да я помнят.

Бъдете забравени! Това е всичко, което сте заслужили.

Владинова и Тасева, както и всяко момиче, подготвено от Нешка Робева, биха могли да бъдат новата българска шампионка. Няма да има значение с колко дълги крака и колко гъвкава е състезателката от Украина. Ние имаме по-добрата школа от тях. Тази школа заслужава шанс да изведе победителки.

Аз съм разочарована, но няма да спра да пиша, както не спрях да пиша когато, години наред, посредствената Мария Матева игра посредствени съчетания, писани от посредствени хора в противното им желание да наложат едно протеже за сметката на някой, който цял живот ще бъде по-добър от нея в абсолютно всичко. Накрая другите момичета бяха прогонени от отбора, а Матева завърши една слаба кариера, за да играе в балета на карикатурата Веселин Маринов. Това не е и никога няма да бъде българската гимнастика. 

Българската гимнастика се гради на десетилетия собствен стил и на неповторима творческа енергия. Цялата българска гиманастика от времето на Жулиета Шишманова до ден днешен стъпва върху основата на работата с уреда, на интепретецията на музиката и на риска. Това няма да се промени. Нито рускините ще се събудят един ден с уникални композиции като тези на Робева, нито ние ще ги стигнем някога по отношение на физическата подготовка.

Само че можем да ги победим.

Изборът е в ръцете на едни и същи хора, които от години харчат едни и същи пари по едни и същи постове. Ако аз и и вие, ако всички ние, си мълчим, ще ни сполетят едни шести и седми места, които, разбира се, бързо ще забравим.

Невяна Владинова е трета на топка в историческо световно първенство, САЩ и Италия с голям пробив

Невяна Владинова завоюва отдавна мечтан и много заслужен бронзов медал на топка на световното първенство и се класира четвърта на бухалки и пета на обръч. За съжаление, грешки я оставиха на седмо място в многобоя.  Разочароващо за мен през този състезателен сезон беше, че се правеха постоянно промени в съчетанията на Неви, че изчезнаха някои зрелищни елементи и че вместо да се изгладят композициите, на моменти изглеждаше, че ги научава отново.

Въпреки това Неви научи много от състезанията през 2017-та, най-вече за това как да излиза с голяма увереност. Неви е най-добрата гимнастичка в България и е сред най-добрите в света, дори когато играе с грешки.  Бронзът на топка е всъщност на уред, където може би най-малко го очаквахме, защото бухалките и лентата са по-силните й уреди, но той дойде, защото е запазена цялостта и хармонията на прекрасното съчетание на топка.

Катрин Тасева влезе в първите 10 в света, както и в първите осем лента, финал, в който нито една състезаелка не изигра чисто съчетание. Катрин има нужда от по-оригинални композиции, които да показват не само танцувалност и флирт с публиката, но и нейните страхотни качества, в чисто гимнастически смисъл. Катрин е плавна, но и отскоклива, с потенциал да изпълни страхотни пируети, може да играе и на висока скорост. Да, тя направи грешки на това състезание, но истиснката причина да не е винаги в осмицата не са грешките, а самите съчетания, които представя.

Ансамбълът с минимални грешки взе сребърния медал в многобоя, а можеше вече да е световен шампион. Мисля, че за този ансамбъл, златото на толкова голямо състезание е само въпрос на време, и то не само във финали, но и в многобоя. Трябва много да се гордеем с тях.

Световното първенство на 2017-та година обаче ще остане в историята с постиженията на три други отбора: САЩ, Италия и Япония.

Браво, САЩ! Браво, Ангелина Йовчева!

Отборът на САЩ е най-силният и на-интересният за гледане извън Европа.  Двете американки заслужиха 6-та и 11-та позиция и влязоха в повече финали, отколкото двете японки, които станаха 5-та и 12-та.  Така наистина имаме в индивидуалното, освен българките, Япония и бившия Съветски Съюз, един млад, смел и различен отбор, с огромен потенциал. Силната игра на Зенг от САЩ не е изненада. На това първенство обаче американкта излезе с шанс за медалите.

Реакциите и коментарите сред някои български фенове бяха в стил "важно е и на Вуте да му е зле". Вместо да се радват, че от години отборът работи с българска треньорка и че е на път да се бори за силни класирания, някои фенове кръстиха американската състзетелка "Дзън" и обявиха, че стискали палци тя да НЕ вземе медал. Истинката е, че Лора Зенг е по-качествена от японката, която стана пета,  и има потенциал да излезе много напред. Това, че съдийските предпочитания бяха за японката Минагава и най-вече за израелката Линой Ашрам, на това първенство, не означава, че и на следващото ще е така. В момента Линой е трета само защото е по-опитна и уверена и защото играе с по-голяма амплитуда и скорост. Няма нито един елемент, който да показва Линой, който и двете американки да не могат да изпълнят и то без да са със свити колена и на цели стъпала, както изглежда тя.

По-важното е, че за целия спорт е по-добре да има конкуренция и силни състезателки от цял свят, а не само от източна Европа и, от време на време, от Испания. Силен отбор на САЩ ще донесе повече фенове по цял свят, разнообразие, много нови фенове и спонсори.

Да се порадваме и на втората състезателка на САЩ, Евита: истинска красавица. Жалко, че вече няма призове "Мис Турнир" по тези голями състезания, щяха да са нейни.

А ако сте забравили изящната като статуетка, Ангелина Йовчева, моите спомени за нея като гимнастичка са тук.

http://ludafenka.blogspot.com/2011/01/blog-post_22.html

Честито на японките, най-добрите в Азия

Страхотен ансамбъл, бронз на топка за Кахо Минагава (първа японка с медал от 1975-та), две състезателки в първите 12. Въпреки че в индивидуалното намирам двете американки за по-зрелищни и като цяло с по-високо ниво на работа с уредите, японките показаха, че са най-добрият азиатски отбор. По-силни и от Китай и от държави, подкрепени от руската традиция, като Казахстан и Узбекистан. Япония се доказа като сила в спортната гимнастика, но имат сили да работят на много високо ниво и в художествената.

Изключителната работа на Италия се възнагради

Две разкошни италианки спечелиха 8-мо и 9-то място в многобоя. И двете играха по-силна лента от Линой Ашрам във финала. Сега не са преди нея, но могат бъдат.

Александра Аджурджукулезе през цялата година игра много оригинални и вълнуващи съчетания, а за мен най-елегантна на това първенство изглеждаше нейната съотборничка Милена Балдасари, гимнастичка, която е грациозна наистина във всяко движение.

За мен тези гимнастичка показва хармония между работата с уред и с тяло, красива интерпретация на музиката, лекота в движенията и наистина това, което наричаме, грация.

Поздравления за целия отбор и специално за треньорките от България: световната шампионка Кристина Гюрова и Жулиета Канталупи, многократна шампионка на Италия и на България. Кристина и Жулиета за нас си остават наследници, и направо, кралици, на златната българска традиция! Благодаря им, че изведоха тази красива гимнастичка до най-високото световно ниво.

Ако все пак трябва говорим за Вуте, който е по-зле от нас, да погледнем Украйна

Шокирана съм, че украинките останаха извън първите 15 в индивидуалното. Говорим за отбор на държава с население от 45 милион, с десетилетия традиция в гимнастиката, включително и олимпийски шампионки, с изключителни специалисти в областта на балета и общата физическа подготовка. Техният щаб е направил много стратегически грешки, за да не може от хилядите деца, които тренират по клубове, да не привлече и подготви в националния отбор поне една, достойна на финал на световно първенство. 

Може би причината е, че едни и същи треньори залагат на една и съща гимнастичка в продължение на много години и не инвестират време, внимание и усилия в това да подготвят втора състезетелка на световно ниво. Колкото до избраната гимнастичка, Виктория Мазур, на сегашния етап намирам съчетанията й за конкурентни, но не и по-добри, с тези на японките и американките. В сравнение с гимнастичките от Италия, Беларус, Русия и от България, Виктория е далеч, особено по отношение на работата с уреда. Очакванията към нея и ансамбъла бяха високи, и не се оправдаха.

Българските очаквания

Имаме истински цветя в нашия отбор, които имат нужда от смелост и любов,  за да разцъфнат.

Излизаме с най-силният си ансамбъл, от 1997-ма година насам.

Излизаме с Невяна Владинова, състезател със собствен стил, най-ярката представителка на българската школа през 21-ви век.

Плътно до нея е пластичната, страстна Катрин Тасева. Изненадва ме не, че Катрин прави малки грешки, а че не прави по-големи. Ако пред нея стояха по-високи цели и повече риск, щяхме да видим уреди да излетят извън килима и щяхме да видим и медали. Дано ги заслужим скоро.