Ето тези разфокусирани снимки, на уморена от състезания, рошава, бледа, с малко грим, с естествения цвят на косата си и с ненарисувани вежди, Диана Попова. Облечена в безинетерсни едноцветни трика.
Моят професор по антропология в Бразилия надникна в екрана на лаптопа ми един ден и каза: "Не мога да откъсна очи от това момиче, толкова е красива".
Коя е тя? Искаше да знае. Разказах му за Диана Попова.
Оказа, че за един футболен запалянко, който никога не е гледал гимнастика, но в Диана намира нещо красиво, което кара сърцето му да трепне.
Че Диана е красива знаят всички фенове. На някои състезания имаше конкурси за "Мис Турнир" и я избираха журита от журналисти, гледали турнира. Измежду стотици момичета от цял свят. Не защото знаеха коя е или колко медала е спечелила. Не защото са познавали родителите й. Не защото някой на някого е платил.
Сигурно се досещате, че искам да напиша нещо за конкурсите и в частност за конкурса "Мис България". Аз съм сред тези, които се възмутиха искрено от избора на новата Мис. Сблъсках се, за съжаление, с няколко нелогични, дори груби, реакции на моето искрено възмущение, на които искам да отговоря:
1. Какво значение има коя е мис, те всички са грозни
Не, мили хора, не е вярно. Не всички момичета в България са грозни. Не ми пробутвайте това извинение, защото няма да мине.
2. Този конкурс така или иначе е компроментиран.
Да, така е и точно заради това е крайно време този конкурс да спре да бъде компроментиран. Съгласна съм, че е такъв от много години. Но не и че има нужда да го търпим такъв.
3. България има много по-сериозни проблеми.
Разбира се. Има хора, които гладуват. Има родилки, бити от медицински лица в болници. Има всякакви нещастия. Това, че едно нещастие е по-голямо от друго, не означава, че трябва да търпим несправдливостта по принцип. Много неща изглеждат незначителни на фона на геноцида в Руанда или глада в Сомалия, нали? Например мачовете на волейболния отбор на България не са от никакво значение за световния мир. Но ние пак ги гледаме и коментираме, всъщност хиляди хора ги гледат. И това няма да се промени.
Защо обаче красотата ни вълнува? Защо е важна? Защо, когато говорим за Григор Димитров, говорим и за това колко красиви са гаджетата му, а не само за спортните му успехи? Защо години наред се обсъждаше колко хубави и дълги крака има Стефка Костадинова, вместо да обсъждаме най-вече нейния световен рекорд?
Отговорите могат да бъдат много. Но едно е ясно: няма да ни мине. Всеки човек неизбежно се зазяпва по красиво момче или момиче, било то и спортистка от далечна държава, за която никога не е чувал.
Да се върнем малко в Бразилия. Там, като във всяка държава, има идеал за женска красота. Харесват се жени с дълги коси, с пищни форми, с плътни устни. Нищо ново, нали? В Бразилия живеят милиони такива жени. Както и на много други места по света. Също така из цял свят живеят хора, които са талантливи и способни, в една или друга област. Възниква въпросът: когато има конкурс, как избираме най-добрия или най-красивия?
В един стар виц се казваше, че французите във фамилиите си използват "дьо", холандците, "фон", а в България трябва пред фамилните имена да въведем едно "наш". Вместо "дьо Петров" или "фон Петров", става "Иван наш Петров". В България много често става така, че някой е "достатъчно наш", за да го набутат да спечели конкурс, по каквото и да било, въпреки че не е най-добрият.
Сега ще отворя дума и за достатъчно наша Тамара. Новата мис. Наша си е. Прилича много на предишни миски. Например: на Антония Петрова. Същите пластични операции, същата коса, същото изражение на лицето, същото чело, което не помръдва, същия тежък грим, същите кичозни рокли, същите зле скалъпени изречения на български, същото самочувствие. Да, наша си е, както са наши всички чалга певици, които също изглеждат по подобен начин. И сега, за всички, които смятат, че не трябва да критикуваме избора на Мис, искам да попитам: като си сложите ръката на сърцето и погледнете Тамара, идва ли ви да кажете, като моя бразилски познат: "не мога да откъсна очи от това момиче?"
Защото ако Тамара кара сърцето ви да трепти, аз искам да трептите. Но искам да ме погледнете в очите и да ми кажете, че тя ви докарва до сърцебиене от възхищение, а не да ми разправяте, че не е важно коя е мис, че другите кандидатки не били хубавици и че трябва просто да не се занимаваме с тоя конкурс, защото, видите ли, ние сме съгласни всяка година да се избират хора, които да изглеждат като мутреси от един и същи калъп.
"Помни, че няма по-страшни затвори от тези в главите ни", казва руският певец Виктор Цой. Истината е страшна: в България така сме се затворили, че вече ни се струва за нормално един конкурс да е корумпиран. Готови сме да махнем с ръка и да се съсредоточим върху шопската си салата. Затворническата, вкисната шопска салата на един отвратителен отказ от достойнството.
Една приятелка ми написа, че не трябвало да гледаме новата мис, а да се радваме на победите на Григор Димитров. На пръв поглед няма общо между двете неща. Какво ни пречи да се радваме на едното, а на другото, не?
Победите на Григор Димитров обаче са много важни в този разговор и е напълно уместно да ги обсъдим. Ако не знаете, Григор Димитров нямаше да получи сериозна възможност да се развие като спортист, ако не беше помощта на двама други талантливи българи: Христо Стоичков и Димитър Бебратов. Те двамата са много различни, но имат едно много важно качество, което отличава победителите: могат да оценят таланта на другите хора и да го признаят. И заради това, преди много години, вместо да си инвестират средствата в някой "по-наш" или в някой, който "става, щото те и другите са зле", те подкрепиха точно Григор Димитров.
Сега той е на върха, защото още като малък е накарал нещо в някой да трепне. Това няма да се промени, никой няма да му го вземе, дори да не спечели повече големи титли. Той е от тези, които от пръв поглед те карат да трептиш. Защото езикът на красотата и талантът е по-силен от шума на лицемерието. И е еднозначен, неоспорим, стопроцентово интуитивен. Безценен.
Помислете си. Колко струва този миг, в който виждате някой и сърцето ви трепва? Как да измерим това? Как да го сравним с всички проблеми на света, с всичките му геройства? Кому е нуждно такова сравнение? Милиони хора преживяват десетилетия без да почувстват такъв трепет и животът им свършава с досадното примирение, че почти всичко в техния свят е корумпирано и че повечето хора около тях не са красиви (самата ужасяваща истина!).
Искам да ви напомня, че тези, които стоят зад корупцията в България и по цял свят, които живеят на ваш гръб, които ви ограбват от незабравимите трепети при победите на достойни личности, искат да мислите точно така. Да си казвате, че грозотата, все някак, всяка година, надделява... и че не можем да се преборим с нея в името на красивото. Да намирате извинения за собственото си бездействие и за престъпната несправедливост на тези, които имат власт.
А за тези, които се явяват по конкурси (каквито и да е конкурси!) и ги печели някой "техен" или "по-техен" или "не много грозен", също имам няколко думи: никой не може да ви отнеме правото да говорите. Ако замълчите, защото всичко така или иначе всичко е пошло и изкривено, рискувате да станете част от пошлостта и изкривяването. Не мълчете. Вашите фенове ще застанат до вас. Никой не може да спре трепета на едно искрено фенско сърце.
Да знаете, надежда има. Тя е в това, че когато непознат човек от далечен континент погледне едно истинско красиво българско момиче, в него нещо трепва. Въпреки че не знае коя е тя и че в живота му има толкова по-важни неща. Това няма да се промени. Колкото и измислени миски да се изберат, Диана Попова ще бъде по-красива от тях.
За да защитим красивото обаче е нужно да не се отказваме от собствената си радост от него, да не позволяваме да ни вменяват, че нещо грозно и бездарно е приемливо. Трябва търпеливо да отричаме "нашето" шуробаджаначеско бездарие, и в малък, и в голям мащаб. Всеки път. Дори когато в света край нас бушуват по-силни вълнения и по-тежки беди от това коя е станала мис. А такива беди неизбежно ще има.
"Аз утвърждавам, че доброто винаги побеждава злото, а търпението е по-силно от меча на самурая", казва Цой.
Победите се мерят различно и за правилното им измерване може много да се говори. Но едно е сигурно: стойността на една личност не се измерва с броя на хората, които са решили да си затворят очите в лицето на нейната посредственост. За всеки 100 души, според които новата мис, "не е толкова зле", има 10 000, които просто поглеждат Григор Димитров с трептящо сърце.
Не се отказвайте от доброто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар