Нови надежди в българския отбор: Ерика Зафирова

Честита Нова Година, фенове! Очаквам новата 2017-та да бъде блестяща година не само за ансамбъла, но и за гимнастичките от индивидуалното. Нека бъде честита тази година и на трите състезателки, които още не са толкова утвърдени както Невяна Владинова и Катрин Тасева. Това са Петя Борисова, Ерика Зафирова и Боряна Калейн. Въпреки че като девойки и трите достигнаха силни класирания и много напредък, тепърва им предстои да се докажат в категория "жени". За Ерика участието сред елита на света вече е факт и сега тя може само да върви напред.

Още с първото си голямо състезание в Москва миналата година Ерика показа голям потенциал и зае шесто място. През миналата година се виждаше, че тя има много качества, но че съчетанията, които изпълнява, все още не показват максимално красиво нейните силни страни. 

Ерика започва кариерата си в клуб "Велбъжд" (Кюстендил) и по-късно става състезателка на "Олимпия 74" (Бургас).  Това е клубът на бившата националка Мария Матева. Надявам се с Ерика да се избегнат грешките, които през годините станаха с подготовката на Мария: липса на оригиналност в композициите през първите й години в националния отбор до намесата на Ефросина Ангелова, стремеж да се "наложи" гимнастичката на всяка цена, въпреки контузии или формата, в която се намира, неудачен избор на стил и хореография. 

Много е важно Ерика да не стане  "абонираната" номер 2 в отбора, както години наред беше Мария, въпреки резултатите си.  Не само Катрин, но и Боряна и Петя са на много високо ниво, и конкуренцията между тях трябва да бъде постоянна. Всъщност, и четирите биха могли да се състезават с най-добрата в отбора: Невяна Владинова.

Доколкото разбирам, Ерика ще работи с нова треньорка през този сезон и се надявам с това да дойдат и много промени в стила. Лично за мен избора на музикален съпровод, дори триката, прическата и грима могат да претърпят промени, за да може съдиите и публиката да забелязват таланта на самата Ерика, а не "страничните" и някакси допълнително зрелищни фактори. 

Мисля, че Ерика и много добра техника на уредите, което се видя в съчетанието й с лента през миналия сезон, но може да се покаже още по-смело. Тя показва и много трудни пируети, които би трябвало да донесат високи оценки, ако ги изпълнява чисто. Няма причина гимнастичка от калибъра на Ерика да получава оценки под 17.500, ако играе уверено. Желая на Ерика и новия треньорски щаб много нови успехи през 2017-та.

Бъдещето на гимнастиката започва днес

Нищо в художествената гимнастика не е чуждо на Николай Боев: нито физическите изисквания, нито кипящите емоции, нито историята на спорта и промените в стила.  Николай се докосва до художествената гимнастика случайно,  когато като дете чака своя приятелка да свърши тренировката си. Толкова му харесва, че започва да тренира,  а още на 16 помага в тренировките на другите деца.  От собствените му изпълнение се вижда колко работа и любов е посветил на любимия си спорт и какви страхотни резултати е постигнал:                                                                                                                                  

Снимка: Димо Димов

Николай вече има повече от 10 години опит като треньор, както и сериозен опит като съдия. Голям фен е на Симона Пейчева. Моето лично впечатление е, че Николай, както и самата Пейчева, е ценител на руската школа и обича да работи с деца с много развита гъвкавост и други страхотни физически качества.

   

Точно такава и възпитаничката на Николай, националката Петя Борисова, която посочва за свои любимки рускините Кудрявцева, Солдатова и Мамун. Петя има огромен потенциал, а за Николай работата с национална състезателка е не само признание, но и възможност да помогне на отбора да се развива.

Снимка: Димо Димов

Надявам се участието на Николай в работата на националния отбор да е една от първите стъпки към по-масовото включване на мъже в художествената гимнастика, където те биха могли да внесат много състезателност и зрелищност. Лидерът на руския отбор Ирина Винер също сподели в интервю, че участието на мъже е бъдещето на спорта, защото ще му донесе още по-голяма популярснот.

В България също е важно да приемем с открито сърце, че има жени, които са страхотни в традиционно "мъжки" спортове като борбата и вдигането на тежести и че по същия начин нищо не трябва да спира мъжете да се занимават с художествена гимнастика. 

Важното е един спортист да има желание за работа и талант. Други фактори не би трябвало да имат значение нито в избора на спорт, нито в развиетието на спортиста. Не бива да има значение и какво точно и непременно очакват родителите. Евгения Раданова например разказа в интервю, че нейните родители са очаквали тя да се занимава с фигурно пързаляне,  защото е "женствено и грациозно",  а това, че е избрала шорт трек не е било особено приятна изненада за тях.  Засега Раданова остава българската спортистка с най-силно представяне на зимна олимпиада.  А определено би могла да не бъде единствената.

Засега българската преса пише за Николай като за "куриоз" в историята на гимнастиката. Разбира се, Николай е уникален в своя талант и избор. Но той не бива да остане едно прекрасно изключение. Готова съм да се обзаложа, че много други момчета в  България харесват гимнастика и с радост биха си играли с ленти и обръчи, било то само като хоби,  но може би и на високо състезателно ниво. Николай е имал късмет, че са го окуражавали да продължи да следва своя избор. Ако треньорите или семейстовото му го бяха насочили към други спорт, сега нямаше да имаме такъв страхотен треньор в националния отбор.

Снимка: Димо Димов

Новият български треньорски щаб се състои от завършени, стопроцентови професионалисти

Бранимира Маркова, треньорката на най-успешните български състезателки през последните няколко сезона, Невяна Владинова и Катрин Тасева, ще поеме главната роля в треньорския щаб по отношение на индивидуалните гимнастички, а Весела Димитрова, която изведе ансамбъла на Швейцария от непознати в гимнастиката направо до място в шестицата на света, ще работи с националния ансамбъл.

За първи път от много години изборът на национални треньори не е по симпатии, а по заслуги.

                                                                                                                                                              

Бранимира Маркова е световна отборна шампионка от Аликанте '93, където, рамо до рамо с трикратната  абсолютна световна шампионка Мария Петрова и абсолютната европейска Юлия Байчева, тя доказа на света, че българската гимнастика няма да отстъпи от позициите си на лидер и на творец в световната гимнастика.

На това състезание Бранимира също се класира на четвърто място в света на въже и на осмо място на лента. След близо 25 години Бранимира остава една от най-красивите гимнастички, която съм гледала, а сега тя е и внимателен, отдаден на своето призвание треньор.

Весела Димитрова също е сребърна медалистка от световни и европейски първенства с българския ансамбъл през периода 1991-1992 година, който беше особено тежък за българския спорт. Като треньор тя изведе до престижни позиции отбора на Швейцария в ансамбловото съчетание, където те нямаха едно предишно класиране сред елита, нито традиции в този спорт.   Никой не би очаквал точно от швейцарките да се класират на трето или четвърто място под нейното ръководоство, така че от работата с българския отбор можем да се целим направо в златните медали.  

И като че ли не е достатъчно радостно, че Бранимира и Весела ще оглавят националните отбори, но тази година за първи път в историята на българския спорт, мъж е личен треньор на национална състезателка. Николай Боев, треньорът на Петя Борисова, заслужи с много труд и внимание своето място сред най-обещаващите млади треньори. От години той просто работи и работи, без да се влияе нито от предаразсъдъците, нито от не толкова професионалната работа на много други около него. Обнадеждава ме, че един стопроцентов фен на гимнастиката и напълно погълнат от труда си професионалист като Николай най-после ще заеме челно място в редиците, където щеше да хубаво да го привлекат отдавна.

Като оставим настрана утвърдените класирания и изключително новаторски композиции, които показа лидерът в отбора, Неви Владинова, реално, другите националки в индивидуалното, Катрин Тасева, Ерика Зафирова, Боряна Калейн и Петя Борисова също не отстъпват по нито едно качество на златните медалистки от Русия през последните години. Налице са й гъвкавост, и сила, и отскок, и танцувалност, и красиви падьоми и позиции на ръцете, и  техника с уреда, която се вижда ясно в оригинални елементи. През последния сезон поне за мен от композициите на Ерика имаше какво да се желае, но нейният талант си блестеше въпреки това. Сега се надявам тя да се развие с много по-голяма скорост.

По времето когато Бранимира и Весела бяха състезателки не залагахме на физическите качества, а не стилът, който ни отличаваше от другите. Сега обаче можем да заложим с пълна сила и на двете. 

А най-важното за един треньор е да спази една максима от книгите "Хари Потър": "Не нашите възможности правят това, което сме, а нашите решения." Колкото и талантливо да е едно момиче, то има нужда от насока и подкрепа, от някой, който вижда и развива до най-висока степен началния й потенциал. Новият треньорски щаб има сили да вземе правилните решения. Да предпази отбора от контузии, доколкото е възмжоно, да покаже силните им страни по категоричен начин, да работи върху психическата устойчивост.