Бранимира Маркова, треньорката на най-успешните български състезателки през последните няколко сезона, Невяна Владинова и Катрин Тасева, ще поеме главната роля в треньорския щаб по отношение на индивидуалните гимнастички, а Весела Димитрова, която изведе ансамбъла на Швейцария от непознати в гимнастиката направо до място в шестицата на света, ще работи с националния ансамбъл.
За първи път от много години изборът на национални треньори не е по симпатии, а по заслуги.
Бранимира Маркова е световна отборна шампионка от Аликанте '93, където, рамо до рамо с трикратната абсолютна световна шампионка Мария Петрова и абсолютната европейска Юлия Байчева, тя доказа на света, че българската гимнастика няма да отстъпи от позициите си на лидер и на творец в световната гимнастика.
На това състезание Бранимира също се класира на четвърто място в света на въже и на осмо място на лента. След близо 25 години Бранимира остава една от най-красивите гимнастички, която съм гледала, а сега тя е и внимателен, отдаден на своето призвание треньор.
Весела Димитрова също е сребърна медалистка от световни и европейски първенства с българския ансамбъл през периода 1991-1992 година, който беше особено тежък за българския спорт. Като треньор тя изведе до престижни позиции отбора на Швейцария в ансамбловото съчетание, където те нямаха едно предишно класиране сред елита, нито традиции в този спорт. Никой не би очаквал точно от швейцарките да се класират на трето или четвърто място под нейното ръководоство, така че от работата с българския отбор можем да се целим направо в златните медали.
И като че ли не е достатъчно радостно, че Бранимира и Весела ще оглавят националните отбори, но тази година за първи път в историята на българския спорт, мъж е личен треньор на национална състезателка. Николай Боев, треньорът на Петя Борисова, заслужи с много труд и внимание своето място сред най-обещаващите млади треньори. От години той просто работи и работи, без да се влияе нито от предаразсъдъците, нито от не толкова професионалната работа на много други около него. Обнадеждава ме, че един стопроцентов фен на гимнастиката и напълно погълнат от труда си професионалист като Николай най-после ще заеме челно място в редиците, където щеше да хубаво да го привлекат отдавна.
Като оставим настрана утвърдените класирания и изключително новаторски композиции, които показа лидерът в отбора, Неви Владинова, реално, другите националки в индивидуалното, Катрин Тасева, Ерика Зафирова, Боряна Калейн и Петя Борисова също не отстъпват по нито едно качество на златните медалистки от Русия през последните години. Налице са й гъвкавост, и сила, и отскок, и танцувалност, и красиви падьоми и позиции на ръцете, и техника с уреда, която се вижда ясно в оригинални елементи. През последния сезон поне за мен от композициите на Ерика имаше какво да се желае, но нейният талант си блестеше въпреки това. Сега се надявам тя да се развие с много по-голяма скорост.
По времето когато Бранимира и Весела бяха състезателки не залагахме на физическите качества, а не стилът, който ни отличаваше от другите. Сега обаче можем да заложим с пълна сила и на двете.
А най-важното за един треньор е да спази една максима от книгите "Хари Потър": "Не нашите възможности правят това, което сме, а нашите решения." Колкото и талантливо да е едно момиче, то има нужда от насока и подкрепа, от някой, който вижда и развива до най-висока степен началния й потенциал. Новият треньорски щаб има сили да вземе правилните решения. Да предпази отбора от контузии, доколкото е възмжоно, да покаже силните им страни по категоричен начин, да работи върху психическата устойчивост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар