Какво общо имат Симона Пейчева и Григор Димитров?

Какво общо имат Симона Пейчева и Григор Димитров? Ще ви кажа: и при двамата, някой друг си приписва заслуги за победите и постиженията им. В продължение на години българската федерация не само че не помагаше, но и активно пречеше на Симона Пейчева. Пречеха и на Силвия Митева, но когато тя проби в световния елит, веднага започнаха сами да си ръкопляскат. А сега, след поредния успех на Григор Димитров в тениса, някакъв посредствен човек от някакво министерство, пълно с бездарни шуробаджанаци, веднага се изказа, че видиш ли, министерството и федерацията ефекетивно, качествено,си клатят краката. Отвратителни, нагли паразити, които се опитват да живеят на гърба на талантливия човек. Нищо ново, нали?

А сега за разликата, между Симона Пейчева и другите. И Григор, и Силвия Митева, дори и сестрите Малееви, цял живот тренират с родителите си. Не само,че федерацията не им помага, но и разчитат изцяло на семейството си. Засега Юлия Берберян не е извадила други тенисистки в топ 10 от своя клуб или школа. И не очаквам, че семейство Митеви ще изведат до медали друго дете, освен собствената си дъщеря. Със Симона Пейчева не е така. Тя работи с Мариета Дукова, с която имат късмет да работят и други деца. Мариета не е роднина на Симона, и двете работят заедно години наред, само и единствено, защото просто ги бива в това, което правят. Не ги свързва кръвна връзка, а любовта им към спорта. И таланта.

Тук Симона разказва защо е избрала да се върне и показва своето майсторство:



Семейството е важно. Но за да съградиш ЦЯЛА ШКОЛА от успешни спортисти, не може да работиш само с роднините си, колкото и талантливи да са те. Трябва да имаш желание и способност да търпиш недостатъците и проблемите на някой, който, съвсем буквално, не ти е никакъв. И който дори не ти плаща кой знае колко, за да го тренираш.По същата причина, а не заради парите, Иван Лендл прие да работи с Анди Мъри.Ако някой убеди Иван Лендл да тренира и други тенисисти, той ще се съгласи, само ако те имат потенциал и характер, и ще ги изведе напред. Такива, несемейни, са отношенията между Симона и нейната треньорка. Заради това от клуб "Академик" ще излязат ще много талантливи деца. Почакайте, бъдещето им принадлежи!

Друг пример за отношения между треньор и състезател са фигуристът Евгени Плющенко и личния му треньор, Алексей Мишин. Преди близо 20 години, Мишин прибира Женя да живее в дома му, приема го, наистина като син, но по съвсем обективни причини: вижда огромния му талант. Сега, през 2104-та,от цяла Русия, от тази огромна, богата, силна страна, на Олимпиада са избрани да отидат 223-ма души. За ЧЕТВЪРТИ път, избраният е Женя Плющенко. Той надмогва протежирания младеж Максим Ковтун. Надмогва контузиите си на коленете и гръбначния стълб. Някой във Федерацията в Русия решава, че на Олимпиада трябва да отидат талантливите. И въпреки това никой не е седнал да се тупа по гърдите, че четворните скокове на един уникален фигурист се дължат на успешно-функциониращата бюрокрация. Не знам дали, защото в руската федерация и министерство имат повече акъл,или просто по-малко наглост, но все пак дават заслуженото...на заслужилите. Така или иначе, причината за победите на руските фигуристи е Мишин: той избра Урманов (една европейска и една олимпийска титла), Ягудин (4 световни и една олимпийска титла) и Плющенко (три световни, седем европейски и една олимпийска титла) и ги изведе до върха, без да са му синове. Останалите просто аплодират очевидното превъзходство:

Любими бухалки

Отдавна не съм гледала толкова динамично съчетание с бухалки, а за възторга ми допринася и фактът, че това са девойки, не жени. Всъщност, напоследък съчетанията на ансамбъла-девойки са много по-оригинални, рискови и интересни за гледане от тези на жените:



А иначе използвам момента да напомня на феновете за любимото ми ансамблово съчетание с бухалки за всички времена, една абсолютно хипнотизираща композиция от края на 90-те, която съм имала удоволствие да гледам стотици пъти и няма изгледи да ми омръзне!



Всички елементи тук са много внимателно измислени и зрелищни и всяка фигура се вижда много чисто, движенията са изпълнени с лекота, включително и страшно трудното изхвърляне някъде около 1:52 във видеоклипа, където Нели Желева с гръб изхвърля 4 бухалки, докато ги държи с другите две. Насладете се, както казва коментаторката, на българския стил. Дано и малките гимнастички гледат това съчетание някога, за да се гордеят с нашата школа, която продължава да създава уникални гимнастически преживявания.

Всепроникващата красота на Стела Салапатийска

Една приятелка днес ми напомни за мисълта от "Малкия принц", че "същественото е невидимо за очите" и тази любима мисъл ми напомни за Стела Салапатийска. Как е възможно красотата на една гимнастичка да преминава границите на сетивата? Ами гледайте тези две съчетания с топка. Парадоксално, нали: гледайте с душите си, търсете необозримото. В тези съчетания красотата е извън видимото с очи. Красивото в тях не е просто в това прекрасно младо момиче с идеална фигура, нито в трикото й, нито в червената топка или невероятните, уникални, свръх-рискови елементи. Красивото не са гладките като коприна пируети, равновесията, в които дори въздухът около нея сякаш не потрепва.

Красотата тук е в нейната увереност, в желанието й да изпълни тези невъзможни за повечето хора по света движения. Това съчетание е сбъднатата мечта на Стела, а за милионите, които никога няма да се опитат да го изиграят, остава красотата, като подарък .Тя остава в музиката, в полета на топката, в ръцете й, в тази непоносимо лека тишина, която прониква навсякъде:







Стела Салапатийска никога не стана звезда или примадона. Никой не излезе да я хвали гръмко пред пресата или да пише за нея онлайн и да брои колко души ще натиснат "харесва ми". Красотата, която тя остави, е повече от това. Тя е във въздуха в залата, който дишат младите гимнастички. Тя е в звука на топката, която се докосва до ръката на състезателките в бъдещето.

Да, днес си мислех за това, че ако търсиш смисъл на живота си във видимите неща, същественото ти убягва. Какво си постигнал не се изразява в хвалебствените думи на близките, или дори на враговете ти. То остава в способността да мечтаеш смело. В тези съчетания Стела мечтае без грам преструвка. Те са победа над очакваното, над ограничаващото. Красотата им пронизва пространството и времето. Сега също, 17 години по-късно.

Фенове, дойде последният месец на 2013-та година. Излезте на състезателния килим в огромната зала на живота и се опитайте да играете себе си.