Какво общо имат Симона Пейчева и Григор Димитров?

Какво общо имат Симона Пейчева и Григор Димитров? Ще ви кажа: и при двамата, някой друг си приписва заслуги за победите и постиженията им. В продължение на години българската федерация не само че не помагаше, но и активно пречеше на Симона Пейчева. Пречеха и на Силвия Митева, но когато тя проби в световния елит, веднага започнаха сами да си ръкопляскат. А сега, след поредния успех на Григор Димитров в тениса, някакъв посредствен човек от някакво министерство, пълно с бездарни шуробаджанаци, веднага се изказа, че видиш ли, министерството и федерацията ефекетивно, качествено,си клатят краката. Отвратителни, нагли паразити, които се опитват да живеят на гърба на талантливия човек. Нищо ново, нали?

А сега за разликата, между Симона Пейчева и другите. И Григор, и Силвия Митева, дори и сестрите Малееви, цял живот тренират с родителите си. Не само,че федерацията не им помага, но и разчитат изцяло на семейството си. Засега Юлия Берберян не е извадила други тенисистки в топ 10 от своя клуб или школа. И не очаквам, че семейство Митеви ще изведат до медали друго дете, освен собствената си дъщеря. Със Симона Пейчева не е така. Тя работи с Мариета Дукова, с която имат късмет да работят и други деца. Мариета не е роднина на Симона, и двете работят заедно години наред, само и единствено, защото просто ги бива в това, което правят. Не ги свързва кръвна връзка, а любовта им към спорта. И таланта.

Тук Симона разказва защо е избрала да се върне и показва своето майсторство:



Семейството е важно. Но за да съградиш ЦЯЛА ШКОЛА от успешни спортисти, не може да работиш само с роднините си, колкото и талантливи да са те. Трябва да имаш желание и способност да търпиш недостатъците и проблемите на някой, който, съвсем буквално, не ти е никакъв. И който дори не ти плаща кой знае колко, за да го тренираш.По същата причина, а не заради парите, Иван Лендл прие да работи с Анди Мъри.Ако някой убеди Иван Лендл да тренира и други тенисисти, той ще се съгласи, само ако те имат потенциал и характер, и ще ги изведе напред. Такива, несемейни, са отношенията между Симона и нейната треньорка. Заради това от клуб "Академик" ще излязат ще много талантливи деца. Почакайте, бъдещето им принадлежи!

Друг пример за отношения между треньор и състезател са фигуристът Евгени Плющенко и личния му треньор, Алексей Мишин. Преди близо 20 години, Мишин прибира Женя да живее в дома му, приема го, наистина като син, но по съвсем обективни причини: вижда огромния му талант. Сега, през 2104-та,от цяла Русия, от тази огромна, богата, силна страна, на Олимпиада са избрани да отидат 223-ма души. За ЧЕТВЪРТИ път, избраният е Женя Плющенко. Той надмогва протежирания младеж Максим Ковтун. Надмогва контузиите си на коленете и гръбначния стълб. Някой във Федерацията в Русия решава, че на Олимпиада трябва да отидат талантливите. И въпреки това никой не е седнал да се тупа по гърдите, че четворните скокове на един уникален фигурист се дължат на успешно-функциониращата бюрокрация. Не знам дали, защото в руската федерация и министерство имат повече акъл,или просто по-малко наглост, но все пак дават заслуженото...на заслужилите. Така или иначе, причината за победите на руските фигуристи е Мишин: той избра Урманов (една европейска и една олимпийска титла), Ягудин (4 световни и една олимпийска титла) и Плющенко (три световни, седем европейски и една олимпийска титла) и ги изведе до върха, без да са му синове. Останалите просто аплодират очевидното превъзходство: