Една приятелка днес ми напомни за мисълта от "Малкия принц", че "същественото е невидимо за очите" и тази любима мисъл ми напомни за Стела Салапатийска. Как е възможно красотата на една гимнастичка да преминава границите на сетивата? Ами гледайте тези две съчетания с топка. Парадоксално, нали: гледайте с душите си, търсете необозримото. В тези съчетания красотата е извън видимото с очи. Красивото в тях не е просто в това прекрасно младо момиче с идеална фигура, нито в трикото й, нито в червената топка или невероятните, уникални, свръх-рискови елементи. Красивото не са гладките като коприна пируети, равновесията, в които дори въздухът около нея сякаш не потрепва.
Красотата тук е в нейната увереност, в желанието й да изпълни тези невъзможни за повечето хора по света движения. Това съчетание е сбъднатата мечта на Стела, а за милионите, които никога няма да се опитат да го изиграят, остава красотата, като подарък .Тя остава в музиката, в полета на топката, в ръцете й, в тази непоносимо лека тишина, която прониква навсякъде:
Стела Салапатийска никога не стана звезда или примадона. Никой не излезе да я хвали гръмко пред пресата или да пише за нея онлайн и да брои колко души ще натиснат "харесва ми". Красотата, която тя остави, е повече от това. Тя е във въздуха в залата, който дишат младите гимнастички. Тя е в звука на топката, която се докосва до ръката на състезателките в бъдещето.
Да, днес си мислех за това, че ако търсиш смисъл на живота си във видимите неща, същественото ти убягва. Какво си постигнал не се изразява в хвалебствените думи на близките, или дори на враговете ти. То остава в способността да мечтаеш смело. В тези съчетания Стела мечтае без грам преструвка. Те са победа над очакваното, над ограничаващото. Красотата им пронизва пространството и времето. Сега също, 17 години по-късно.
Фенове, дойде последният месец на 2013-та година. Излезте на състезателния килим в огромната зала на живота и се опитайте да играете себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар