Любими бухалки

Отдавна не съм гледала толкова динамично съчетание с бухалки, а за възторга ми допринася и фактът, че това са девойки, не жени. Всъщност, напоследък съчетанията на ансамбъла-девойки са много по-оригинални, рискови и интересни за гледане от тези на жените:



А иначе използвам момента да напомня на феновете за любимото ми ансамблово съчетание с бухалки за всички времена, една абсолютно хипнотизираща композиция от края на 90-те, която съм имала удоволствие да гледам стотици пъти и няма изгледи да ми омръзне!



Всички елементи тук са много внимателно измислени и зрелищни и всяка фигура се вижда много чисто, движенията са изпълнени с лекота, включително и страшно трудното изхвърляне някъде около 1:52 във видеоклипа, където Нели Желева с гръб изхвърля 4 бухалки, докато ги държи с другите две. Насладете се, както казва коментаторката, на българския стил. Дано и малките гимнастички гледат това съчетание някога, за да се гордеят с нашата школа, която продължава да създава уникални гимнастически преживявания.

Всепроникващата красота на Стела Салапатийска

Една приятелка днес ми напомни за мисълта от "Малкия принц", че "същественото е невидимо за очите" и тази любима мисъл ми напомни за Стела Салапатийска. Как е възможно красотата на една гимнастичка да преминава границите на сетивата? Ами гледайте тези две съчетания с топка. Парадоксално, нали: гледайте с душите си, търсете необозримото. В тези съчетания красотата е извън видимото с очи. Красивото в тях не е просто в това прекрасно младо момиче с идеална фигура, нито в трикото й, нито в червената топка или невероятните, уникални, свръх-рискови елементи. Красивото не са гладките като коприна пируети, равновесията, в които дори въздухът около нея сякаш не потрепва.

Красотата тук е в нейната увереност, в желанието й да изпълни тези невъзможни за повечето хора по света движения. Това съчетание е сбъднатата мечта на Стела, а за милионите, които никога няма да се опитат да го изиграят, остава красотата, като подарък .Тя остава в музиката, в полета на топката, в ръцете й, в тази непоносимо лека тишина, която прониква навсякъде:







Стела Салапатийска никога не стана звезда или примадона. Никой не излезе да я хвали гръмко пред пресата или да пише за нея онлайн и да брои колко души ще натиснат "харесва ми". Красотата, която тя остави, е повече от това. Тя е във въздуха в залата, който дишат младите гимнастички. Тя е в звука на топката, която се докосва до ръката на състезателките в бъдещето.

Да, днес си мислех за това, че ако търсиш смисъл на живота си във видимите неща, същественото ти убягва. Какво си постигнал не се изразява в хвалебствените думи на близките, или дори на враговете ти. То остава в способността да мечтаеш смело. В тези съчетания Стела мечтае без грам преструвка. Те са победа над очакваното, над ограничаващото. Красотата им пронизва пространството и времето. Сега също, 17 години по-късно.

Фенове, дойде последният месец на 2013-та година. Излезте на състезателния килим в огромната зала на живота и се опитайте да играете себе си.

Благодаря за думите

Пак идва денят на благодарността в Америка, един ден, в който всички ядат пуйка, и никой не благодари. Аз имам този блог вече три години и съм благодарна, най-вече за свободата. Както казва Оруел, "свободата е свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири." Аз не съм се уморила да казвам в този блог, че две и две винаги излиза четири, а най-хубавото от всичко е, че никой не ми плаща за нищо и точно заради това мога да кажа всичко.Има голяма свобода в това да НЕ ти плащат точно за това, което правиш с любов, защото да бъдеш добре платен понякога значи да бъдеш купен. Казвам го за тези от вас, които си мислят, че работата им не е точно страст.Не се бойте! Не мислете, че не следвате призванието си. Не е нужно страстта да се превърне в работа. Но страстта, тя трябва винаги да има свободата да бъде страст и да се изразява с думи, с дела, с внимание. Аз внимавам. Думите са единственото ми оръжие и голямата ми свобода. Те ми дават възможността да кажа, че талантът и любовта са по-силни от всичко.

Така че, аз съм благодарна за думите. И искам да ви поздравя, този път, по изключение, не само с гимнастическо съчетание, но и със стихотворение:

Думата

Думата не се чупи на две.
Не се рони като изсъхнал хляб.
Понякога казва истината и понякога не.
Никога не е пристрастна.
Понякога има криле.

Думата: в лабиринт от значения
неуморно заплитана
За разбиране не е лесна
почти никога.

Думата е снизходителна към хората,
които нямат нищо за казване.
Сама по себе си не греши.
И не наказва.

Думата не е:
оръжие,лозунг, реклама.
Не е благословия.
Често изобличава.
И понякога крие.

Думата е шегобиец:
кара ни да си мислим,
че сме й господари.
Като огъня, който уж владеем,
но понякога пари.

Думата не се бои от смъртта,
от бръчките и от тъмното.
Не се срамува.
Не остава сама.
Понякога се сбъдва.