Благодаря за думите

Пак идва денят на благодарността в Америка, един ден, в който всички ядат пуйка, и никой не благодари. Аз имам този блог вече три години и съм благодарна, най-вече за свободата. Както казва Оруел, "свободата е свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири." Аз не съм се уморила да казвам в този блог, че две и две винаги излиза четири, а най-хубавото от всичко е, че никой не ми плаща за нищо и точно заради това мога да кажа всичко.Има голяма свобода в това да НЕ ти плащат точно за това, което правиш с любов, защото да бъдеш добре платен понякога значи да бъдеш купен. Казвам го за тези от вас, които си мислят, че работата им не е точно страст.Не се бойте! Не мислете, че не следвате призванието си. Не е нужно страстта да се превърне в работа. Но страстта, тя трябва винаги да има свободата да бъде страст и да се изразява с думи, с дела, с внимание. Аз внимавам. Думите са единственото ми оръжие и голямата ми свобода. Те ми дават възможността да кажа, че талантът и любовта са по-силни от всичко.

Така че, аз съм благодарна за думите. И искам да ви поздравя, този път, по изключение, не само с гимнастическо съчетание, но и със стихотворение:

Думата

Думата не се чупи на две.
Не се рони като изсъхнал хляб.
Понякога казва истината и понякога не.
Никога не е пристрастна.
Понякога има криле.

Думата: в лабиринт от значения
неуморно заплитана
За разбиране не е лесна
почти никога.

Думата е снизходителна към хората,
които нямат нищо за казване.
Сама по себе си не греши.
И не наказва.

Думата не е:
оръжие,лозунг, реклама.
Не е благословия.
Често изобличава.
И понякога крие.

Думата е шегобиец:
кара ни да си мислим,
че сме й господари.
Като огъня, който уж владеем,
но понякога пари.

Думата не се бои от смъртта,
от бръчките и от тъмното.
Не се срамува.
Не остава сама.
Понякога се сбъдва.