Талисманът на сексизма

От известно време се опитвам да напиша нещо за гимнастика, което да звучи оптимистично. Но не е никак лесно. На европейското отборът ни в ансамбловото съчетание имаше огромен шанс да стане абсолютен шампион и го пропусна.  Междувременно, при съчетанията на гимнастичките в индивидуалното продължават да се правят промени и всичко продължава да стои неизкусурено, а до световното има много малко време. Затова пък националките се снимаха в реклама на L’Oreal,  в която са по едни трика, с които изглеждат почти голи. 

Щях да пропусна да коментирам тази изява, но това, което за мен преля чашата на разочарованието и лошия вкус,  е новата идея, че световното първенство в България има жив “талисман”. Обикновено талисманите на спортни събития са мечета, кученца, или някакви други нарисуавани герои. После се шие костюм, който някой актьор облича, за да се разхожда в залата като талисман на първенството и се продават сувенири с талисмана.

Да поставиш жив човек за “талисман” (а в случая този човек е бивша гимнастичка от националния отбор), е все едно световното по футбол да вземем един бивш футболист, да го облечем в прилепнали дрешки и да го налепим по всички плакати и сувенирчета на световното, като го обявим за “талисман”. Разбира се, никой бивш футболист не би допуснал такава подигравка със себе си.  Не биха го допуснали и състезатели в други спортове.

Когато имаме жив човек като рекламно лице или представител на световното, той трябва да се нарича “почетен гост”, не “талисман”. В този случай той или тя трябва да е личност със сериозни успехи в спорта. Подходящи почетни гости биха били например Бианка Панова, българката, която получава 8 оценки по 10 на родна земя във Варна през 1987-ма, или Адриана Дунавска, единствената ни медалистка от Олимпиада в индивидуалното.

Но ние нямаме личност като лице или гост на световното, а сме решили да имаме “талисман”. Талисманът е бившата гимнастичка Радина Филипова. Не ме разбирайте погрешно: аз всъщност много харесвах Радина като гимнастичка и много ме беше яд, че тя така и не стигна до голямата международна сцена в гимнастиката, игра на много малко турнири от световна величина. А и много рано спря да бъде част от националния отбор.

Проблемът обаче не е в качествата на Радина или в успехите й като гимнастичка, защото тя не е избрана за почетен гост. Истината е, че в случая тя е избрана за “талисман” не заради спортните си успехи, а просто заради своята красива външност. Някой е решил, че талисманът трябва да е не танцуващо мече или котенце, а едно красиво момиче,  което да облечем в привличащи вниманието дрехи, да нагримираме с 8 килограма грим и да го сложим на всички материали за световното.  Някой е решил това, защото в България, и в частност в гимнастиката, от красивите момичета се очаква точно ролята на мече или котенце,  на някакъв красив предмет, който хората да зяпат.  Постоянно излизат в медиите едни до голяма степен беизнтересни и дори леко пошли снимки на Радина, на някои от които дори е снимана в гръб, за да се вижда красивата й фигура от всякакви ъгли, та народът да плакне очи.

Както вече написах, футболист или друг спортист никога не би се навил да бъде принизен до “талисманска” роля.  Федерациите на другите спортове не се силят да правят такива неща, разбира се.  Само че в гимнастиката идеята, че жените са не само красиви дългокраки създания, а силни личности, май сме почнали само да я миришем.

Жалко е, че вместо да показваме нашия спорт като пример за това как красотата се съчетава с таланта, трудолюбието, волята и спортсменството, ние сме се съсредоточили, за пореден път, върху това кое момиче просто има най-дълги крака и най-плътни устни:

Кажете ми честно, ако Радина беше мъж талисман на първенство по тенис, борба, лека атлетика, волейбол, какъвто и да е спорт, щяха ли този мъж да го накарат да застава в пози като тези на двете снимки по-горе? Какво общо има този вид позиране със спорта така или иначе? Ако исках да гледам мацки по къси шорти,  снимани в гръб, за това си има и място, и време. Мястото не е залата по гимнастика и времето не е в дните на световното.

А всъщност е прекрасно, че Радина има красива външност. Външност като нейната имат още хиляди млади жени, много от които не са гимнастички или бивши гимнастички. Чудесно е да им се възхищаваме за тяхната красота. Това, което не е нужно обаче е да поставяме някое от тези момичета в ролята предмет или плюшена играчка, и то в контекста на голямо спортно състезание. С талисманството на Радина не помагаме на нашия женски спорт, който се бори да бъде приет от света за сериозна дисциплина.