Когато за първи път, през 1995-та година, влязох като фен и наблюдател на тренировка на Мария Петрова и Диана Попова, веднага се сетих за тази мисъл: "Домът не е къща, а чувство". Домът е мястото, където мечтаеш и където някой, а за предпочитане, повече хора, разбират твоите мечти и имат способност и желание да ти помогнат да ги осъществиш. Домът е чувството, още от детството, че вървиш напред благодарение на това къде си започнал.
Тази сутрин говорих с баба ми. Както винаги, тя каза мъдро, "Трудно е да се живее далеч от близки хора". Сетих се за всички гимнастички, които напускаха домовете си на възраст по 13-14 години, за да живеят и тренират в София. Те отиваха в друг дом: домът, където продължаваш да мечтаеш по-силно от всякога. Хора като тях винаги ще имат повече от един дом.
С работата, която човек върши всеки ден е също като с дома. Тя е чувство. Няма значение какъв вид работа е, а какво е чувството. Ако чувството е, че си силен, че ставаш по-добър, че помагаш на себе си и на другите, работата също е дом. В работата като дом има страхотна наследственост и приемственост. Аз имах щастието да видя как Лили Игнатова работи с Ангелина Йовчева. Как Виктория Данова работи с Камелия Дунавска. Как Боряна Гинева се завръща в полет (в своя дом/работа!).
Тази година пред клуб "Левски" стоят много възможности и изпитания. Шоуто "Няма такова шоу" показа готовността на треньорки и гимнастички да се борят за бъдещето. А за децата, които тренират в тази зала, едно е сигурно: те имат дом-мечта. Те вече са наследели тази жажда за върхове, която носеха предишните поколения гимнастички.
Честита Нова Година и само напред!
Няма коментари:
Публикуване на коментар