Безкомпромисните

От българската федерация са безкомпромисни. Само понякога. Само, към тези, които са си решили, че трябва да бъдат смачкани. Само с това си обяснявам десетото място на Симона Пейчева на последното контролно, от което видео най-вероятно няма да видим. Чухме обаче, че не играла силно, и не показала "нищо ново". Става дума за световната шампионка Симона Пейчева. Тя в момента излиза на контролно и прави елементи, които голяма част от "конкурентките" й в националния отбор дори не се опитват да правят. Едно е да не ги правеха чисто, тя и Симона не винаги ги прави чисто. Но не се опитват. Защото са извън възможностите им.

Ето тук едно съчетание на Симона от по-рано тази година, с много с грешки. Това е едно съчетание, което искам да определя така: съчетание, което много други гимнастички никога няма да се опитат да изиграят.



Но от федерацията не виждат това. Те виждат грешки и "нищо ново."

Упоритата им убеденост в тяхната собствена правота е напълно сляпа и свирепа. Достатъчно сляпа, за да не видят на кой колко му е моженето. А най-вече колко е и тяхното собствено.

Разбирам, че във всяка федерация има "любимки". Разбирам, че може да те кефи една гимнастичка и да я виждаш само в положителна светлина, а всички други да "не показват нищо ново". Казвам ви, че от сърце го разбирам, защото за мен например, като фен, Мария Петрова грешки никога не е правила, а и с грешките винаги е трябвало да бъде поне сред медалистките, защото е толкова, толкова различна, красива, магнетична, единствена…Така че аз знам какво е да си субективен.

Но понякога, от време на време, човек трябва да може да направи компромис със собствените си убеждения. Да види, че дори най-големите любимци грешат, че времената се менят, че по-младите носят нови идеи. Че не винаги всичко в света работи в полза на това, което ние сме си решили. Симона Пейчева не е виновна, че е по-добра от някоя, която е "по-любима" на някой. Не може хора с десетки години професионален опит да отказват да погледнат по-далеч от носовете си и да казват на черното "бяло". Няма никакво извинение за такова поведение.

По-важно обаче е друго. Когато човек е безкомпромисен, се случва едно от две неща: или някой търпи и отстъпва, или някой се бунтува.

Често пъти другите отстъпват, и безкомпромисният човек продължава, много дълго, да живее в заблудата за собствената си постоянна правота и съвършенство; но един ден, балонът се спуква, защото животът няма любимци. Животът не съди и не избира, той просто се случва. Гимнастиката, на международно ниво поне, също се случва, и то на талантлвите. А голаямата гимнастика и големите победи ще се случат на тези отбори, в които първи е не "най-нашият", а най-добрият.

Понякога, вместо отстъпчивост, започва бунт. Някой маха с ръка и казва: стига, не може така, няма да търпя тази нагла несправедливост. В България обикновено търпим дълго безкомпромисни бездарници, преди да се вдигнем на бунт. Или това, или позволяваме на нов безкомпромисен бездарник да замести предишния. Единствената ми надежда е, че един ден поколенията просто ще се сменят. И на мястото на хора, които искат на всяка цена да наложат своето, ще дойдат такива, които, поне от време на време, ще се опитат и да наложат доброто. За да дадат шанс на бъдещето да се случи.