Кралицата е на 25, гласът на гимнастиката се пенсионира, а федерацията назначи втори вицепрезидент

Тази година трикратната световна шампионка и двукратна европейска шампионка, Мария Петрова празнува 25 години на върха като най-силната и най-титулуваната българска гимнастичка за всички времена. През есента на 1995-та във Виена Мария раздели третата си световна титла с украинската гимнастичка Екатерина Серебрянская, след голяма доза драма, борба и най-вече благодарение на магнетичното си излъчване на победител. Спомням си как на  топка й пуснаха музиката на друга състезателка, но не се разколеба за нито една секунда и изигра четири съчетания шампионски. След това във финалите на уредите спечели сребро на въже и злато на бухалки с любимата на цели поколения фенове композиция по мюзикъла "Цигулар на покрива". (https://www.youtube.com/watch?v=4B9Rr9wnsSU)

Светът 25 години след най-голямата победа на една от най-големите български спортистки е друг. Тази година българският ансамбъл няма да играе на европейско, защото една от състезателките даде положителен тест за COVID-19. Така този иначе прекрасен отбор ще остане, за съжаление, с друга корона.

В това време отборът на Украйна изтегля от европейското в Киев своята прима Влада Николченко, фаворит за титлата, защото имала "проблеми с психиката". Става ясно, че Влада,  по рождение с качества, за които състезателки по цял свят могат само да мечтаят, не успява да се съсредоточи и успокои достатъчно, за да изиграе без груби грешки 4 съчетания. А според мен натискът върху нея е такъв, за това домакинско състезание, че тя не би могла да изиграе и две съчетания без грешка. Това постигна украинският отбор след психически тормоз върху много от своите състезателки, след като през 1996-та направиха незаслужено Серебрянская олимпийска шампионка, и то за сметка на собствената си гимнастичка Елена Витриченко, след като години наред по време на награждавания гледаха накраво всички (и най-вече руския отбор), след като треньорката им нарече Инна Жукова от Беларус "сива мишка" и след като след всяко състезание надаваха вой колко са ощетени. Накрая се оказа, че са домакини на европейско, на което, разбира се, Русия няма да играе. Обаче имат само една гимнастичка, която има шанс за титлата. И която няма да издържи психически. Питам се: кой на нейно място НЕ би се сринал, ако е заобиколен от хора, които не биха са се спрели пред нищо, за да постигнат нещо, което всъщност не заслужават?

Знам, че този коментар е доста негативен, тези неща не ги казват по телевизията, когато гимнастичките от Украйна излизат с безкрайно дългите си крака и Влада излита в едни ефирни, невроятно разгънати скокове. Но за да си толкова талантлива и да не можеш да издържиш на 4 съчетания, има причини, и причините не са само в самата състезателка, а в целия подход на отбора към всичко, което правят.

А като става дума за коментари: Вера Маринова-Аткинсън се пенсионира от своята позиция като медиен специалист във Великобритания. В българската история има две журналистки, които със своите знания и с неизчерпаемата си любов към най-красивия спорт, ще останат перото и гласът на художествената гимнастика: това са Маргарита Рангелова и Вера Маринова.  Като бях дете, през 1994-та, дъщерята на Вера Маринова, Диляна (Дънди) ми донесе в 81-во училище в Младост 3 записани на едни малки квадратни листчета оценкиите на Мария Петрова от европейското в Солун, където Мария спечели втората си европейска титла. Тези листчета бяха за мен повече от автограф: един истински подарък и вдъхновение. Пожелавам на госпожа Маринова-Аткинсън крепко здраве, все така неуморим и силен дух, много нови радости,  много игри и веселие с внуци и  един ден и с правнуци. Благодаря Ви, Вера, че четвърт век бяхте гласа на любимия спорт и то на няколко езика. Нека поколенията след Вас да черпят вяра от Вашата любов към спорта и да продължат по Вашите стъпки!

Снимка: Александър Димитров

В своеобразна "пенсия" излезе и гимнастичката Невяна Владинова, която през последните години заедно с Боряна Калейн и Катрин Тасева,  беше сред лидерите на българския национален отбор. Отказването на Невяна от активна спортна кариера според мен беше очаквано, като се имат предвид контузиите, с които се бореше, и това как протекоха за нея последните няколко големи състезания: с много по-слаби композиции, с грешки.  Интересното е, че веднага след своето отказване, Невяна беше назначена на поста "втори вицепрезидент" на българската федерация по художествена гимнастика. Първият вицепрезидент е именно Мария Петрова, най-успешната българска гимнастичка за всички времена и утвърден международен съдия.  Най-напред искам да пожелая на Невяна здраве, семейно щастие и много лични успехи, а също и ползотворна работа за гимнастиката.  

Искам обаче и да изкажа и учудването си, че след толкова година работа с един вицепрезидент, който има страхотни качества и недостижима репутация, изведнъж се оказа необходим втори. И, хоп, този втори беше назначен веднага. През годините някои гимнастички казваха: аз съм най-успялата състезателка от Мария Петрова насам. Силвия Митева го каза, спрягаха за "следвщата Мария" и Мария Матева, Невяна пропусна Силвия и обяви себе си за най-успялата след Петрова. А всъщност, единствената златна медалистка след Петрова, която сме имали, от световно първенство, е Симона Пейчева. 

Интересно е, че досега парашут за второ вице не се отвори нито за Симона, нито за Силвия, нито за европейската вицешампионка  при девойките Биляна Проданова, нито за някоя от отказалите се бивши ансамблистки, нито за тази разкошна гимнастичка Сара Стайкова, нито за Боянка, да,  за явлението Боянка Ангелова, която са гледали 15 МИЛИОНА души в Youtube. Ако някой трябва да е лице на тоя спорт, талисман, пример за българските победи и борби, това е:

Не се появи пост на "вице" за доказани състезатели и треньори като Лили Игнатова, Камелия Дунавска,  Елизабет Колева, Юлия Байчева, Стела Салапатийка, Мария Гатева, Виктория Данова. Но пък може би те и не искат да са второто вице! Това с тоя измислен, чисто нов пост, не е ли малко не като втората цедка, ами като предпоследния директор (на водопад) преди баш директора, като поредното бюро извън залата сред другите бюрца? Второто вице на федерация по гимнастика в малка държава в Източна Европа не е ли като да си трета подгласничка в първия по рода си конкурс за Мис Махала в Люлин 5? Не е,  всъщност. Не е като конкурс за мис, защото конкурс за тоя пост нямаше (нито дори конкурс, в който победителката е "с връзки").

Предлагам в тоя ред на мисли да няма и повече вътрешни контролни. Отиваме на европейско с една гимнастичка и половина (защото Катрин Тасева не е в пълна форма) и без ансамбъл. След европейското отново от федерацията ще се самообявят за герои. Вера Маринова е в пенсия, новото вице е налице, а кралицата си остава същата като преди четвърт век. Единствена.

Къде е картата-жокер в отбора на България за Олимпиадата през 2021?

Засега четири български състезателки се борят за възможността да ни представят на Олимпиадата в Токио. Какви са техните шансове след отлагането на олимпиадата?

Започвам с Боряна Калейн: безспорният лидер в отбор през последните 2 години, единствената гимнастичка в България с реални шансове за медали от световно първенство и Олимпиада. Важното за Боряна Калейн е да остане здрава. Тя влезе в 2020 година със силни съчетания,особено с обръч и бухалки. Остава конкуретна на рускините, както и на страхотните съсезателки от Беларус, Израел, Украйна и Италия. Боряна е заслужила своето място в олимпийския състав много отдавна и практически носи на гърба си отбора по време на отборни състезания.

Катрин Тасева, която успя да спечели олимпийска квота, но остана извън първите 8 в света на последното световно първенство,  в последните две години избра да показва един и същи стил, едни и същи елементи и започващо вече да се изтърква присъствие на килима. Тя е най-качествената състезателка в българския отбор по отношение на гъвкавост, отскокливост. Има и потенциал да е много артистична. Но движенията под съпровода на Софи Маринова вече сме ги гледали. За съжаление, този стил е по-близък до клипове на чалга певици и ще го гледаме още много, но не и сред медалите. Опитват се да наложат на Катрин един образ на чувствена циганка,  на момиче от Балканите, което играе кючек, може би на ориенталска принцеса. Но всъщност тя не е такава,  тя просто не е Софи Маринова, нито е сръбска звезда на дансинга. Заради това музикалният съпровод, избран за 2020-та, стои като лепенка върху играта на една гимнастичка, която можеше да бъде много повече. Проблемът не е в музиката, нито в качествата на Катрин, а в разминаването между нейния истински темперамент, талант, подготовка и създадените очаквания. Жалко е, но не мисля, че Катрин в този вид е с олимпийски шансове да се нареди в първите 6 в света отново. А можеше да бъде там.  Не бих се изнанедала обаче, ако федерацията я изпрати на Олимпиада въпреки многото недомислици, които се получиха в нейното развитие и работа, и въпреки слабата спортна форма в последно време. Много неща могат да се променят за повече от година и се надявам, че ако Катрин се възползва от протекциите, предоставени от федерацията, и отиде в Токио, то тя ще го направи с достойна игра, вместо да се примирява с класиране извън първите редици на елита, както стана миналата година.

Невяна Владинова,  неформален "капитан" на отбора при индивидуалистките е вече на зряла гимнастическа възраст (26!). Невяна получи своя шанс да играе на Олимпиада през 2016-та. Тогава тя излезе с четири композиции, които показваха нейните качества и скриваха многото ограничения в техниката с тяло, а също дадоха възможност на Невяна да представи изключителна оригиналност с уреда, като истински посланик на българската школа пред света. Невяна допусна грешки на Олимпиадата и въпреки това стана 7-ма, което обаче е огромен успех (можеше да бъде 5-та, ако не беше допуснала грешка в последното си изпълнение). Всъщност това нейно класиране я нарежда до гимнастичка като Симона Пейчева, която стана 6-та и 10-та при своите две олимпийски участия и пред Силвия Митева, която беше 8-ма в Лондон през 2012-та. Тъй като Невяна обаче няма качествата на Симона, за нея е особено важно да се поставят композиции внимателно, със силни връзки между елементите и с много риск. За съжаление, тъй като Невяна се отказа да работи с Нешка Робева,  съчетанията, които изпълнява в последните две години не успяват да я покажат по яркия начин, по който я видяхме през 2016-та. Не вярвам Невяна да успее да стигне до борбата за Олимпиада.  Щеше да е удачно Невяна да спре активна състезателна дейност, докато беше наистина лидер в отбора и докато се бореше за медали на големи състезания.

Картата"Жокер": младата Татяна Воложанина. Ето този неин пирует вече е гледан от 72 хиляди фенове на Фейсбук: https://www.facebook.com/watch/?v=2651538688308440.  Толкова е добра, че ни се завива свят! 

Таня е просто най-преспективната гимнастичка в България; успехът е пред нея, ако получи шанс да играе. Всички грозни намеци и открити изказвания, че Таня нямала "телосложение на гимнастичка" са абсолютно ненужни, защото тя е готова да изгради собствен стил, както направиха Линой от Израел и Саломе от Грузия (без да са дългрокраки и много слаби, и изобщо, без да са каквито някой друг очаква). Най-важното е, че от гимнастичка, която изпълнява такъв пирует с такава скорост, може да се очаква да изпълни и много други елементи с амплитуда и като цяло да излезе с високотемпови композиции с главозамайваща трудност.  

Напред, Таня! И ако не са Ви го казвали: Вие сте бъдещето. 

Сама Боряна в защита на българската школа, победи украинките с много късмет

Боряна Калейн стана трета в многобоя на турнира от серията за Гран При в Бърно, спечели златото на бухалки, както и сребро на лента. Основната конкурентка на българката, бъдещето на украинската школа, Влада Николченко игра с много грешки, а от турнира отсъстваха състезателките на Русия, Израел и Италия, както и две от най-силните гимнастички на Беларус. Боряна има заложена много трудност в своите съчетания, показа отново трудни пируети, риск с уреда. По отношение на композиции за мен се открои обръчът, но с техниката си на бухалки тя наистина демонстрира предимството на бъгларската школа, докато много от състезателките в първите 8 имат статични бухалки.

В Бърно обаче изгря с пълен блясък и новата звезда на Украйна, Христина Похранична, изключително елегантна гимнастичка с огромно бъдеще. Техният отбор в момента расте, минава през много грешки и предстартови трески. Христина, Йева Мелешчук и Виктория Оноприенко са много млади, но са готови да влязат в битки за място в първите 6 в света скоро. Влада Николченко все по-често ще заплашва позициите на рускините и израелката Линой Ашрам в тройката на света.

Както и миналата година, единствената защитничка на мястото на България в елита продължава да бъде Боряна.  Все още не сме имали възможност да видим състезание на Катрин Тасева и Невяна Владинова, които през 2019-та минаха през разочароващи класирания, липса на изненада и оригиналност в съчетанията, много грешки, а при Невяна и контузия. Другата най-силна националка, Татяна Воложанина, направи своя дебют на голямо международно състезание, показа изключителна пируетна техника, но е още непозната на съдиите и ще е трудно да се наложи точно през олимпийската година.  Българският отбор има да извърви дълъг път, за да може да се намеси в борбата за медалите на Олимпиадата. 

Като цяло, младите състезателки в България, които идват след утвърдените Катрин и Невяна продължават да не получават достатъчно възможности да се покажат пред света, а утвърдените въртят едни и същи елементи в композициите си, и то не достатъчно чисто. През това време отборите на Русия, Украйна и Беларус и Израел развиват няколко нови звезди едновременно, Израел има истинска една звезда и втора състезателка от висок калибър. Силни състезателки има и в отборите на Италия (моите любимки!), Япония, Грузия, Словения. 

Трудно ми е да бъда оптимист за олимпийските ни надежди през 2020-та, но ако имаме какъвто и да било шанс за медал в индивидуалното, този шанс се казва Боряна Калейн.