Сребърното момиче със златен талант: Милена Балдасари

Първите думи по повод на световното първенство в София искам да посветя на гимнастичката, която ми хареса най-много,  Милена Балдасари от Италия.  Всички носителки на медали от световното са красиви и талантливи, но у Милена природната елегантност, чистите линии и прецизността в работата с уреда са издигнати на рядко срещано ниво. Това ниво се постига освен благодарение на личните качества на гимнастичката и благодарение на замисъла на композициите, които показват нейните силни страни по един недвусмислен, незабравим начин. 

Тя изпълнява съчетания, които са създадени само и точно за нея. Нещо повече, те са създадени с емоционална дълбочина и оригинални идеи, в които едно движение прелива в друго, уредът стои като естествено продължение на ръката на гимнастичката, музиката е в пълна хармония и с елементите и дори с цветовете на трикото. 

Милена спечели среброто на лента с най-наситеното с риск и зрелищно за гледане съчетание на този уред в света. Техниката на лента, която демонстрира, е по-добра не само от тази на златната медалистка Солдатова, но и по-добра от тази на още много гимнастички, които, поради едно или друго стечение на обстоятелствата, са печелили медали на този уред. Гледах съчетанието и се чудех дали ще издържа до края аз, а да не говорим за това как тя издържа до края.

Много ми хареса и композицията с обръч, с която Милена се класира шеста. Това шесто място ми се струва малко случайно. Не мисля, че гимнастичките на четвърта и пета позиция показаха по-силни изпълнения, с което не искам да кажа, че резултатите не са справедливи, а просто, че силите са напълно изравнени. Може би е въпрос на това каква са видели съдийките и кои трудности са зачетени, но ми се струва, че медалите на този уред за Милена Балдасари предстоят. 

Милена завърши четвърта на топка и бухалки. Намирам класирането на тези два уреда за справедливо и отново смятам, че в бъдеще Милена може да покаже още по-силна игра. Тези две четвърти места са много "скъпи". Те са ясна заявка за следващи медали. Забелязала съм го и преди, че състезателка, която се класира четвърта на световно обикновено не остава там. Може някоя да е между шесто и десето място през цялата си кариера, но не и четвърта. Така че стискам палци още сега за следващото състезание!

След някои грешки Милена стана също седма в многобоя, но е носител на бронзов медал в отборното класиране. Освен рускините и израелката Линой Ашрам, както и другата италианка, Александра Аджурджукулезе, няма други състезателки с по два или повече медала от това световно първенство. С по един медал се задоволиха и българките и звездата на Беларус Галкина.  Без медал завършиха изявени състезателки като украинката Николченко, израелката Зеликман, грузинката Пажава, японката Минагава.

Радостта от среброто на лента за Милена и нейната треньорка, Жулиета Канталупи, беше огромна. Жулиета е внучка на легендата на българската гимнастика, Жулиета Шишманова,  многократна държавна шампионка както на България, така и на Италия, финалистка на световни и европейски шампионати и, както се оказва, изключителен треньор. 

Понякога един треньор може с години да има прекрасни идеи и да не успява да срещне състезател, който да им даде живот. Затова аз се радвам страшно много за Жулиета, че е намерила някой достатъчно смел и талантлив, който да накара нейните идеи да оживеят на килима и да покаже най-хубавото от духа на гимнастиката: способността да създаваш все по-сложни и по-интересни комбинации.

Ако някой все още се чуди що за спорт е гимнастиката, защо им трябва на някакви млади момичета да се въртят на един крак, да скачат във въздуха, да размахват ленти и бухалки над главите си, пък да се претъркалват, докато уредите са във въздуха и да ги хващат с петите и гърба си, на този някой бих казала това: гледайте Милена Балдасари и ще разберете, че хората, които се занимават с гимнастика го правят просто защото искат да се развиват. Те всекидневно откриват и развиват най-доброто в себе си, физически и психически.

За това колко много се разви Милена можете да съдите и по трогателната реакция на радост и благодарност, която ни показаха с нейната невероятна треньорка след като видяха оценката на лента и повече от заслужения сребърен медал. Няма никакво съмнение, че когато си хвърлил 150% от възможностите си в една мечта и тя стане реалност, изглеждаш така. Така изглежда победата, а под победа имам предвид, разбира се, победата над себе си. Победата никога не идва с усмивка и перфектен грим. Благодарността никога не идва с репетиран поклон и помахване към публиката.

Затова и аз не знам как да се поклоня пред работата на този екип освен като им кажа: благодаря ви, че ви има. Благодаря ви, че ни показахте, че освен лъскави трика и гъвкави гърбове има още. Че има как,  че има защо.

Брозновата Боряна, сребърната Невяна и златните отбори

Боряна Калейн спечели единствения медал в индивидуалното на финалите в Казан тази неделя. За пореден път по-малката, по-неопитната, изпревари "примата". Даже "примите".

Миналия уикенд Невяна се върна със сребро на лента: уреда, който няма да играе на световното в София.

Някой ще каже, че Катрин, Невяна и Боряна са "отбор". Не трябвало да ги "сравняваме" или "противопоставяме". Истината е обаче, че златните отбори са златни, защото всеки получава заслуженото и защото винаги има конкуренция. Виждаме как в Русия нито шампионките Аверини са се отпуснали и приемат участието си за даденост, нито мега-талантливата Солдатова е сигурна, че ще играе на световно, нито на изключителната Селезньова са дадени някакви "бонуси".

"Отбор" са момичетата, защото тренират всеки ден заедно и се подкрепят, но те си дават сметка, че играят и една срещу друга. Сестри Малееви са играли една срещу друга десетки пъти и никоя не е решила просто да си тръгне от корта и да остави сестра си да победи.

Златните отбори се градят от хора, които искат златото. Които не се задоволяват с участия от време на време, нито приемат подаръци към себе си или към другите.

Боряна Калейн и Невяна Владинова няколко пъти победиха Катрин Тасева този сезон. Невяна го направи въпреки контузия. Въпреки това Катрин ще играе 4 съчетания на световното, а те ще играят по 3. На тяхно място бих се замислила дали един златен отбор би допуснал един безкрайно талантлив човек да не играе всички съчетания, които заслужава, понеже някой някъде е решил да протежира някой друг.

Това, че Боряна е по-млада, че идва от друг клуб, че има различен стил, не трябва в никакъв случай да я поставя в неравностойно положение. Тя още от дебюта си получи оценки, каквито Катрин Тасева получаваше като вече "утвърдена" състезателка. Пътят към победата на един отбор е точно в това да се даде шанс на тези, които състезание след състезание демонстрират огромен напредък и потецниал.

Защото победите не се измерват само в злато, а и в честно и справедливо отношение към другите и себе си.

Голяма, но не и неочаквана, победа на Израел в Минск

В последните 2-3 години най-силната гимнастичка на Израел, Линой Ашрам продължи да се развива стремително, да обогатява съчетанията си с трудни елементи, да играе на много висока скорост, със страхотна амплитуда. Разултатите не закъсняха. Ето я днес Линой на най-високото място на почетната стълбичка в състезанието от серията турнири за световната купа в Беларус.

Отборите на Беларус и Израел в много отношения показват сходен стил и много треньори, които са продукт на школата на Беларус, са избрали да работят в Израел. Заради това победата на Израел в Минск е почти като да победи на родна земя, което не прави успехът по-малко значим и възхитителен. Честито,  Линой!

Мисля, че можем вече да кажем съвсем официално на Линой: добре дошла в най-високата класа на световния елит през 2018-та. Там, където заедно със състезателките от Русия, се намира Екатерина Галкина от Беларус и където много скоро ще намери своето място Влада Николченко от Украйна. Тук говорим за гимнастички, които показват много сложна работа и с тяло, и с уред, динамика, оригинални елементи и връзки между елементите, синхрон с музиката. Тези гимнастички се намират на по-високо ниво от останалите сред първите 10 в света, чисто по отношение на това, което е заложено в техните композиции.  Линой и Катя Галкина обаче със сигурност показват, че могат да изпреваят най-силните представителки на руския отбор. Силно се надявам и Влада да продължи по същата траектория на развитие.

След изброените гимнастички от "извънземно" ниво, следват 8 момичета, които са еднакво силни. Това са втората израелка Никол Зеликман, втората на Беларус Анастасия Салос, двете невероятно интересни италианки, Милена Балдасари (моята любимка) и Александра Аджурджурджукулезе, Саломе Пажава от Грузия (също любимка), българките Катрин Тасева и Невяна Владинова, японката Кахо Минагава. Бих добавила към групата и двете американки, Грискенас и Зенг, но им предстои още работа, за да са на това ниво. От тази група гимнастики за мен като състезателки с най-стремително развитие се открояват Салос и Балдасари. При чисто изиграни съчетания, очаквам и двете да се класират все по напред в бъдеще.

А сега искам да кажа и няколко думи за представянето на българките в Минск. Бих обобщила това представяне с два въпроса: къде и защо. Къде сме тръгнали и защо в този вид? Ще се съсредоточа най-вече върху въпроса "защо", а "къде" си възниква то само себе си.

Защо на бухалки Катрин получи 19.9, а Невяна 18.55. Какви са разликите в трудността и изпълнението, които наложиха тази огромна разлика? Любопитно е, че само на бухалки Катрин получи толкова висока оценка. За мен реалният диапазон на нейните оценки е 18, 200 до 18, 800. На съдията, който някакси постигна това учудващо 19.9 бих казала: къде сте тръгнала и защо си мислите, че на следващото състезание някой ще търпи това?

Защо точно месец преди световното има много неизчистени елементи в играта и на двете българки?

Защо Катрин Тасева играе със жълта лента, когато е облечена с черно и розово трико? Къде е тръгнал този, който избра тези цветове? Въпросите тук са изцяло риторични.

Цял сезон се питам и за едно друго "защо". Защо Невяна Владинова, това нежно, красиво, ефирно създание, играе по музика в изпълнение на Слави Трифонов. Къде сме тръгнали? За никъде не сме тръгнали, казва една моя приятелка румънка, защото дори и да тръгнем, "някаква дълбока балканска гадост, съхранена дълбоко в нас, все ни настига". Настигаме се.  Невяна беше избягала от баналното, от пошлото и от грозното, в предишните сезони. Уви, с този избор на музика се настигна. И въпросът "къде" е без отговор, защото връщане назад няма. 

В същото време, трябва да добавя още малко за тази лента. Не е въпросът, че Невяна няма да играе лента в състезанието за отбороното класиране на световното първенство след месец. Не е въпросът, че тя елементите си ги прави, и то много красиво. И не, не е въпросът, че няма да получи медал за това съчетание на световното, а иначе печелила много медали на лента и би могла. Въпросът е, че тъкмо си помислиш, че си избягал от простотията и мърсотията и изведнъж простотията и мърсотията зейват гласовито в самото съчетание. Съжалявам, много харесвам Невяна, но не мога да не споделя как ме кара да се чувствам този избор на музика...

Толкова за защо-то и къде-то при нас.

За Израел, за тях също знаем защо и къде ще печелят медали: защото работят с голям хъс и сериозни амбиции, но без компромиси с добрия вкус. Къде: днес в Минск, утре и в много други градове.

В заключение искам да кажа: Линой Ашрам е прекрасно и много талантливо момиче,  но без да е изключителна, както бяха една Канаева или Кудрявцева. Истината е, че ако тя може да победи рускините и Беларус на родна земя, ние също бихме могли. Ако работим по правилния начин. Не го правим.